Климатичната битка на Глобалния юг става по-трудна след свиването на разходите в Германия

Германия не е успяла да изпълни обещанието си за финансиране на глобалните мерки по отношение на климата и адаптация, което затруднява запълването на финансовата дупка в страните от Глобалния юг, оставена след оттеглянето на САЩ, съобщава Bloomberg.

Бюджетните разходи на най-голямата европейска икономика за мерките са намалели с повече от една пета до 4,75 млрд. евро през 2025 г., от 6,1 млрд. евро през предходната година, показват правителствени данни.

Това е под целта на Германия да плаща поне 6 млрд. евро годишно на развиващите се страни, борещи се с екстремните наводнения, суши и бури, които зачестяват с изменението на климата.

Спадът в това финансиране оставя без нужната подкрепа страните, които са най-уязвими към последиците от глобалното затопляне, тъй като вече нямат достатъчно възможности, и те са принудени да се обърнат към по-скъпи средства за финансиране на критични инфраструктурни проекти и реагиране на бедствия.

Тези държави очакваха Германия да се активизира след внезапното оттегляне на президента на САЩ Доналд Тръмп, оставяйки европейската страна като най-големия доставчик на чуждестранна помощ в света за миналата година, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Това са мрачни перспективи за финансирането на климатичните промени“, коментира ситуацията Ян Ковалциг, старши политически съветник по въпросите на изменението на климата в организацията с нестопанска цел Oxfam.

Според него Германия се отправя към срещата на върха на ООН за климата, известна като COP31, следващия месец в Анталия, Турция, след като „е нарушила думата си“.

Германското министерство за икономическо сътрудничество и развитие твърди, че все още страната е допринесла със своя справедлив дял за глобалната цел за финансиране от 100 млрд. долара, договорена от страните по Парижкото споразумение през 2015 г. Това е така, защото правителството отчита и частни дарения и заеми към международното си финансиране за климата, което общо сумата достига 10,8 мрд. евро през 2025 г.

Близо половината от тази сума включва револвиращи кредитни линии към местни кредитори или банки за развитие, инвестиции в дялово участие във фондове и публично-частни партньорства, подчертава министерството.

„Федералното правителство остава ангажирано с целите си за международни действия в областта на климата“, заяви Рим Алабали Радован, министър на развитието на Германия. „Във време на свиващи се публични бюджети, ние все повече - и успешно - използваме капиталовите пазари и частните инвестиции“, добавя тя.

През миналия месец Германия очерта пътна карта за енергийния си преход до 2045 г., като стана една от първите държави, които го направиха. По-малката ѝ роля в глобалното финансиране за климата и адаптацията разкрива как правителството на канцлер Фридрих Мерц се бори с конкуриращи се приоритети. Берлин увеличи заемите за военни цели и инфраструктура и ограничи разходите за пенсии и здравеопазване, тъй като страната се сблъсква с ускорена инфлация, високи цени на енергията и ожесточена конкуренция с Китай.

Икономическите предизвикателства дадоха тласък на крайната десница, която спечели парламентарния вот в две провинции.

Малко вероятно е други донори да се намесят, за да запълнят празнината. Европейският съюз (ЕС) не вижда възможност за нови ангажименти за финансиране на климата на COP31, показва проект на документ за срещата на върха, видян от Bloomberg. В него се казва, че фокусът трябва да остане върху прилагането на съществуващите решения.

По-рано тази година Великобритания намали разходите си за международна помощ за климата с 14% като част от по-широкото съкращение на разходите за помощ за развитие, а през юли използва средства, отпуснати за подпомагане на бедните страни, за финансиране на нов таван на автобусните билети, като превърна някои международни субсидии за климата в заеми.

Тези действия са част от тенденцията бедните страни да връщат на богатите повече, отколкото получават, като почти 70% от финансирането за климата се предоставя под формата на заеми, а не като безвъзмездни средства, разкрива доклад, публикуван миналата година от Oxfam.

В него се установява, че за всеки 5 долара, които развиващите се страни получават, те връщат 7 долара, „което влошава дълговото бреме и възпрепятства действията в областта на климата“.