Германия поставя индустрията в центъра на реформата на пазара за въглеродни емисии на ЕС

Германия иска Европейският съюз (ЕС) да постави индустриалния преход към по-чиста енергия в центъра на планирания преглед на пазара на въглеродни емисии, след като покачващите се цени на електроенергията и течните изкопаеми горива предизвикаха критики към ключовия инструмент на блока в областта на климата, съобщава Bloomberg.

През юли Европейската комисия (ЕК) трябва да предложи промени, които да адаптират Системата за търговия с емисии на ЕС към нова цел за намаляване на парниковите газове с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Берлин иска целенасочени изменения в програмата за ограничаване и търговия с въглеродни емисии, за да се засили конкурентоспособността на блока и да се защити неговата индустриална база, става ясно от документ, видян от Bloomberg.

Това включва преразглеждане на показателите, които определят колко безплатни въглеродни квоти получава всяка индустрия, и по-бавен темп на намаляване на емисиите в рамките на програмата за въглеродни емисии, за да се предотвратят скокове на цените през следващото десетилетие. Същевременно Германия подкрепя индустрията чрез продължително премахване на безплатните квоти, които позволяват на определени сектори да отделят въглерод, без да плащат за правото да го правят.

От друга страна, ЕС трябва да избягва политики, които „погрешно тълкуват“ т.нар. пазар ETS1 като краткосрочен начин за понижаване на цените на електроенергията, застрашавайки основната му задача да стимулира инвестициите в чиста енергия.

„За да се гарантира надеждността и постигането на нашите климатични цели, схемата за търговия с емисии (ETS) трябва да продължи да гарантира, че водещите участници в декарбонизацията не са в неравностойно положение, да осигурява сигурност при планирането за участниците на пазара и по този начин да стимулира иновациите и дългосрочните инвестиции“, изтъква Германия.

Стартирала през 2005 г., програмата ETS1 налага затягащи се с времето ограничения за замърсяване на енергийните компании, производителите в сектори от стомана до химикали, както и авиокомпаниите и корабоплаването. Разходите за въглеродни емисии представляват средно около 11% от сметките за електроенергия в блока, като страните, зависими от изкопаеми горива, са изправени пред по-голяма финансова тежест.

Пазарът на въглеродни емисии в ЕС беше критикуван през последните месеци от енергоемките сектори и някои правителства за това, че допълнително увеличава тежестта на високите цени на енергията върху потребителите и промишлеността. През февруари германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че ЕС трябва да е отворен за преразглеждане или дори отлагане на Схемата за търговия с емисии, което би довело до срив на цените на въглеродните емисии. По-късно той се отказа от подобна идея.

ЕК вече предложи да се справи с въглеродния компонент в цените на електроенергията чрез ускорено решение за специален резерв в схемата за търговия с емисии, който премахва излишните квоти от обращение и може да ги освобождава по време на ценови шокове, за да стабилизира пазара.

Планът е така нареченият Резерв за стабилност на пазара да стане по-мощен, като се премахне разпоредба, която обезсилва всички квоти, държани в резерва над праг от 400 милиона на 1 януари всяка година. Това би дало на ЕС повече разрешения за намеса в бъдеще.

Според Германия, предложението може да бъде „разумна стъпка“, но трябва да се вписва и в цялостната концепция за реформиране на Схемата за търговия с емисии. Като част от реформата през юли, резервът трябва да бъде коригиран, за да се засили гъвкавостта на системата и да се намалят ценовите рискове, подчертават от Берлин.

Освен това ЕС следва да подобри защитата на своите производители по силата на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, който беше въведен, за да се предотврати преместването на компании в региони с по-разхлабени климатични разпоредби.

Германия иска също така интегрирането на постоянни отрицателни емисии от технологии като директно улавяне на въздуха, за да се компенсира трудно елиминируемото замърсяване, и разглеждане на вносни въглеродни кредити, за да се осигури предпазна мрежа. Последните биха могли да бъдат използвани за Резерва за стабилност на пазара.

„ETS1 ще продължи да функционира като котва в светлината на настоящите икономически и международни предизвикателства, ако се съсредоточим върху основната ѝ функция: постигане на климатичните цели и осигуряване на стабилност, надеждност и сигурност при дългосрочното планиране“, се посочва още в документа.