Китай се готви за удара на AI върху работните места. Америка изостава

Под лъскавата фасада на репутацията на Китай като една от страните с най-ентусиазирано приемане на изкуствения интелект (AI) се крият вече разклатен пазар на труда, трайна младежка безработица и дълбока тревога за бъдещето на „белите якички“, пише Bloomberg.

Това напрежение вече излиза наяве в съдебните зали и политическите сигнали, докато Пекин осъзнава страх, който не може да си позволи да игнорира: че бумът на изкуствения интелект може да донесе крах за обикновените хора и техния поминък. Правителството не се опитва да забави AI - то се опитва да предотврати политически проблем. А САЩ трябва да наблюдават внимателно.

Съобщава се, че китайското правителство е започнало да предупреждава работодателите, особено технологичните компании, да не съкращават служители при внедряването на AI. В същото време серия от шумни съдебни решения в Ханджоу и Пекин, които застават на страната на уволнени технологични работници, привличат международно внимание и създават прецедент: внедряването на технология не е оправдание за уволнение на хора. Това контрастира със САЩ, където AI все по-често се използва като удобно прикритие за съкращения, продиктувани и от други мерки за намаляване на разходите.

Но съдебните дела едно по едно са твърде слаб инструмент за трудов шок с подобен мащаб. Те може да уловят или предотвратят някои очевидни съкращения, свързани с AI. Но оставят тежестта върху уволнените работници да преминават през бавен, несигурен и често плашещ юридически процес.

Няма идеално решение. Правила, които затрудняват съкращаването на съществуващи работни места, могат също да направят компаниите по-предпазливи при създаването на нови. Това е рискован компромис във време, когато AI изглежда първо застрашава началните позиции, и в страна, където милиони университетски възпитаници вече се конкурират за все по-малко офис позиции. Политика, предназначена да облекчи кризата със заетостта, може вместо това да задълбочи разделението между „вътрешните“ хора със защитени позиции и „външните“, които се опитват да пробият.

Макар че нищо от това не е дългосрочно решение, смекчаването на прехода има значение. Създаването на мост през хаотичната и несигурна междинна фаза на разпространението на AI може да определи посоката на бъдещето. В Китай заплахата не се ограничава само до офисната работа. И без това нестабилната икономика вече се разклаща от сервизни роботи, които поемат доставките, и роботаксита, заплашващи шофьорите. Тези работни места може да са несигурни и нископлатени, но досега са служили като буфер срещу икономическия натиск. Ако автоматизацията отслаби и този клапан, политическият риск за Пекин само ще расте. Последващата социална нестабилност може да се превърне в сериозна заплаха за легитимността на правителството - да не говорим за AI амбициите му.

Младежката безработица в градовете за хората на възраст между 16 и 24 години, без да се включват студентите, е над 16%. Дори обява за работа като овчар стана вайръл в Weibo и привлече над 1000 кандидати само за два дни.

По-рано тази година китайското Министерство на човешките ресурси и социалното осигуряване заяви, че ще въведе мерки за справяне с влиянието на AI върху заетостта. Официалният документ все още не е публикуван, но министерството загатна за целева подкрепа за ключови индустрии и разширена помощ за университетски възпитаници и младежи, търсещи работа. Мат Шийхан, старши сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace, пише, че китайските експерти по AI политика едва наскоро са осъзнали мащаба на риска за работните места. Пекин не иска да се превръща в социална държава, но също така няма интерес да забавя развитието. Резултатът е сложен баланс: да се смекчи най-тежкото въздействие върху пазара на труда и да се купи време.

Не можеш да управляваш нещо, което не можеш да измериш. Изключително важно е политиците и от двете страни на Тихия океан да изискват прозрачност за съкращенията, свързани с AI. И лидерите на компаниите носят отговорност. Дори технологията да не води директно до масови уволнения, споделянето на данни за това как променя самите задачи в работата е ключово за навигирането на прехода.

Трябва да се споменат и ограниченията на политиките за „преквалификация“. Те звучат полезно, но често са кухи - насърчават хората да развиват „човешки умения“ като емоционална интелигентност или критично мислене. По-важно е да се разбере кои конкретни задачи машините все още не могат да изпълняват.

За американците може да изглежда противоречиво, че китайските граждани приемат AI толкова ентусиазирано на фона на високата младежка безработица. Но зад това стои страхът да не бъдат изоставени - осезаема тревога и в двете държави. Както пишат анализаторите от Oxford China Policy Lab: „Американците, които наблюдават AI треската в Китай, може би не гледат съперник, а огледало.“

Старши изследовател в DeepSeek предупреди още миналата година, че белег за успеха на тази AI революция ще бъде „замяната на огромното мнозинство човешки работни места“. Страната, която „спечели“ надпреварата, може да не е тази, която автоматизира най-много работни места, а тази, която измисли какво следва след това. Планът на Китай е несъвършен - но този на Вашингтон изобщо не съществува.