От 2 август тази година в ЕС започнаха да се прилагат нови изисквания за прозрачност при използването на системи с изкуствен интелект, заложени в AI Act. Те задължават разработчиците и внедрителите на AI системи да уведомяват потребителите, когато взаимодействат с изкуствен интелект, както и да обозначават съдържание, генерирано или променено с негова помощ. Правилата целят да ограничат подвеждащите практики и да повишат доверието към технологиите, без да възпрепятстват развитието на бизнеса. Това коментираха Сиянна Лилова и Кристиян Цанов - съоснователи на "Правен Интелект", в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Новите изисквания се прилагат към доставчиците и внедрителите на системи с изкуствен интелект, а не към физическите лица, които използват AI в ежедневието си. Основната цел е потребителите да знаят кога общуват с изкуствен интелект и кога дадено съдържание е създадено или променено с негова помощ. Това е особено важно за избягване на разпространението на т.нар. deepfake съдържание.
„Идеята е също така убедителните фалшификати винаги да бъдат обозначени, за да можем да ги разпознаваме като потребители“, каза Лилова.
Според Цанов новите правила не би трябвало да затруднят компаниите, които и досега са работили прозрачно с клиентите си. По думите му по-голямото предизвикателство е, че все още няма определени национални органи, които да следят за прилагането на AI Act, въпреки че има очаквания тази функция в България да бъде възложена на Комисията за защита на личните данни.
Той допълни, че в България проблемът е допълнително усложнен заради начина, по който се поддържа достъпът до законодателна информация. Големите AI модели са обучени основно върху чуждестранни източници, което може да доведе до повече грешки при търсене на българска съдебна практика и нормативни актове.
Гостите обърнаха внимание, че европейският AI Act не урежда въпросите за гражданската отговорност при причинени вреди. Ако изкуственият интелект допусне грешка, ще продължат да се прилагат правилата на националното законодателство, а при професии като адвокатската критичното мислене остава незаменимо.
„AI Act създава задължения за доставчиците и внедрителите, но не урежда принципите на отговорността при вреди. Това означава, че се прилага националното законодателство и трябва да се установят всички елементи на отговорността. На практика тепърва ще видим как ще се прилагат тези правила“, каза Лилова.
Какво изискват новите правила за прозрачност при използването на изкуствен интелект? Как ще се прилагат правилата за отговорност при вреди, причинени от AI? Какви са рисковете при използването на общи AI модели в бизнеса и юридическата практика?
Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Убитият мъж на Младежкия хълм в Пловдив е от Кричим
Кола се преобърна по таван на тротоар
Това са последните дни, в които цените ще се изписват в лева и в евро по закон
Хванаха за ден 29 шофьори с алкохол или наркотици
Три главни дирекции поемат дейностите на Регионалните здравни инспекции
Системите за съхранение на енергия в Европа напредват, регулациите изостават
Конкуренцията от китайските AI модели започва да става убийствена
Китайски 2-минутни микродрами станаха индустрия за 11 млрд. долара
Как неизвестен гигант се превърна в риск за пазара на желязна руда
Стратегията за растеж на Kendra Scott
Създателят на Juke поема глобалния дизайн на Nissan
Китай забранява сините светлини на автопилота
Коя е най-търсената екстра при покупка на нов автомобил
Защо производителите възродиха забравената електрическа турбина
Новите коли крият опасност, за която малцина знаят
Храни и напитки за ускоряване на метаболизма
Цветните и ярки джапанки превзеха лятото
Как тренировките и ходенето пеш помагат на женското здраве
Хейли Бийбър вдигна градусите по розов бански