Как се тълкува правото на длъжник да обяви несъстоятелност и какъв е рискът от злоупотреби

Съкратени програмисти с огромни ипотеки могат да обявят личен фалит. Този коментар направи адвокат Мартин Костов в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него, за да бъде открита процедура по фалит, Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) изисква ключови предпоставки. За пример Мартин Костов даде натиска от навлизането на изкуствения интелект (AI) върху високоплатени позиции, включително в IT сектора.

„Има специалисти, получавали по 5–10 хиляди евро заплата, теглили ипотечен кредит за половин милион евро. И днес, като загубят работата си, това са едни добросъвестни лица. Законът би следвало да е насочен към тях“, посочи юристът.

Той обаче смята, че ако се опрощава всичко без оглед на отношението на човек към дълговете му, цената на всички кредити ще стане много висока. Адвокатът припомни, че банковият сектор дълги години изразяваше опасения от вълна от фалити и оскъпяване на кредитите.

Костов посочи, че една от причините да не могат да се плащат дългове, е установяването на трайна неплатежоспособност, като в рамките на съдебното производство с икономическа експертиза се съпоставят приходите и разходите на лицето.

„Неплатежоспособността трябва да е с продължителност поне 12 месеца, а общият размер на изискуемите задължения да надвишава 10 минимални работни заплати (над 6200 евро към настоящия момент)“, уточни той. Юристът напомни, че друга ключова черта на закона е идеята за добросъвестност – длъжникът трябва да е поемал задължения, съответстващи на доходите и имуществото му, и да не е увреждал кредиторите си.

Според него законът постига баланс, защото не опрощава дългове на всеки, който просто не иска да плаща, а защитава граждани, изпаднали в непредвидени кризи.

Костов уточни, че законът изброява условия, които изключват добросъвестността – например: липса на положен труд през последната година без уважителни причини при работоспособност, прехвърляне на имущество на свързани лица на незначителни цени, дарения, осъждания за данъчни престъпления или укриване на доходи.

Той отбеляза, че след години на дебати и приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица през юли 2025 г., процедурата по личен фалит в България вече функционира практически. От Агенцията по вписванията потвърдиха работата на електронния Регистър по несъстоятелност, който създава самостоятелна електронна партида за всеки длъжник и предоставя бърз и сигурен достъп за граждани, институции и синдици.

Мартин Костов обясни, че при преценка на кредитоспособността банките ще ползват регистъра, но се надява той да не се превръща в сляп „черен списък“, а да се отчитат житейските причини като болест или безработица.

„Очакванията са с утвърждаването на практиката по ЗНФЛ законодателят да преразгледа необходимостта от абсолютната давност“, препоръча Костов.

По думите му към настоящия момент няма смисъл от абсолютната давност, защото при нея длъжникът вероятно няма да предприеме нищо. „Той просто ще се крие 10 години и след това ще е чист, докато процедурата по фалит предполага едно доста джентълменско поведение от страна на длъжника“, смята адвокатът.

Кой има право на личен фалит? Какво означава за длъжниците при спецификата на българското законодателство, че процедурата по личен фалит може да се ползва само веднъж в живота? Кои са плюсовете за длъжника от вписването в регистъра? 

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.