Засега България внася изцяло газа, но вижда потенциала му като преходно гориво

През 2025 година потреблението на природен газ в България намалява минимално - с 1% до 27,6 тераватчаса, или 12,5% от крайното потребление на горива и енергия. Това е записано в 10-годишния план  за развитие на "Булгартрансгаз", който беше обсъден в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

В документа се отбелязва също, че природният газ има голям потенциал като преходно гориво към зелената енергетика и при битовата газификация (едва 158,8 хил. потребители са газифицирани у нас към края на 2025 година). Но в същото време даните сочат, че 99,9% от газа, който се потребява, е внос. Газопреносното дружество припомня и развитието на проектите за търсене на природен газ в Черно море, но дори и перспективният блок "Хан Аспарух" не показа оптимистични резултати досега и първите концесионери TotalEnergies продадоха дела си.

В България всъщност и няма газова централа, която да произвежда електроенергия, за да бъде определен природният газ за реален заместтител на въглищата при прехода към нисковъглеродната енергетика.

В много европейски държави в момента плановете за използване на газ са поставени на пауза предвид геополитическата ситуация - войната в Украйна и затварянето на Ормузкия проток. В много европейски държави се правят оценки за завръщането на ядрената енергетика, както и се търсят начини за оптимизиране на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) - например чрез батерийни мощности.

Според оценките на "Булгартрансгаз" в последните години има подобряване на ликвидността на газовия пазар у нас с развитието на Газовия хъб "Балкан" и повече активни участници и търговци. 43% от тях са водещи европейски търговци на газ.

 Дружеството вижда и добри възможности за своето развитие, чрез увеличаване на транзита през страната. През 2025 година транзитът е достигнал 194,8 тераватчаса, което е ръст от 11% спрямо 174,9 тераватчаса през 2024 година. Причината за това увеличение е достъпът до алтернативни източници на газ (основно втечнен газ) за региона. През България преминава и газът от Русия за Сърбия, Унгария и Словения. ЕС обаче има планове за пълен отказ от руския газ до края на следващата година.

"Булгартрансгаз" е собственик на газохранилището във врачанското село Чирен и в плановете му за развитие в последните години се включват мерките по разширяване на обема му за съхранение. По време на изслушването в КЕВР от компанията са признали, че едва ли този проект ще бъде финализиран през 2027 година, както е предвидено, защото има заведени жалби в съда след проведените процедури за обществени поръчки, отбелязват от регулатора.

В момента обемът на газохранилищите е частично увеличен до около 650 млн. куб. метра (от лятото на 2025 година), но плановете още отпреди десетилетие са капацитетът за съхранение да бъде увеличен до 1 млрд. куб. метра. Това ще стане чрез нови сондажи. Проектът е от общностно значение и има грант от 78 млн. евро от Европейския съюз (ЕС). В плана за тази и следващата година са предвдени 127,1 млн. евро и общата прогнозна стойност на разширяването на "Чирен" е 308 млн. евро, заедно с парите по Свързана Европа.

Общата стойност на инвестиционната програма на "Булгартрансгаз" за целия период на плана (2026 - 2035 година) е към 640 млн. евро.

По данни на Gas Infrastructure Europe към 4 август "Чирен" е нагнетен до 45,4% от капацитета си, което означава, че леко изостава от графика през миналата година. От "Булгартрансгаз" пишат в своя план за развитие, че са посрещнали газовата 2026 година с запълнено до 84% от капацитета си газохранилище.

В момента "Булгартрансгаз" изпълнява проекта за разширяване на Вертикалния газов коридор, който е вече е на финалната права. Средствата за този проект са 142,3 млн. евро.