Patriot не може да е решение за руските балистични ракети, атакуващи Украйна*

Дори и да получи всички произвеждани прехващачи за системата Patriot, Украйна няма да може да се справи изцяло със заплахата от руските балистични ракети, пише украинското специализирано издание Defense Express. В публикацията се цитират данни на Министерството на отбраната на Украйна, според които производството на балистични, аеробалистични и свърхзвукови ракети в Русия вече изпреварва производството на прехващачите за Patriot.

Данните на украинското разузнаване показват, че всеки месец Русия произвежда по 60 ракети "Искандер - М", около 40 ракети за системите С-300/С-400, 10 аеробалистични ракети "Кинжал" и до 3 "Циркон", или към 113 ракети, които Украйна може да прехваща и унищожава само със системите за противовъздушна отбрана Patriot.

През 2025 г. американската Lockheed Martin е произвела към 620 прехващача, или това са 50-52 ракети на месец. Очаква се, че през тази година производството ще бъде увеличено до 700-750 зенитни ракети, но това пак са до 63 на месец.

Нещо повече - дори и оптималното използване от украинските ВВС предвижда по два прехващача на цел (спрямо 4-8, регистрирани в Близкия изток преди няколко месеца).

Преди дни украинският президент Володимир Зеленски отправи молба към САЩ за увеличаване на доставките на зенитни ракети или да получи лиценз за производството им, което ще намали недостига в световен мащаб. Той също така призовава за ускоряване на работата по европейска система за борба с балистични ракети и Украйна вече показа пръв контролиран полет на ракетата Freya (FP-7), която ще бъде в основата на украинската антибалистична система.

Русия не може да защити даже и големите си градове от украинските дронове

Проблеми със системата за противовъздушна отбрана (ПВО) има не само Украйна. Атаките към Санкт Петербург по време на международния икономически форум през миналата седмица показват, че Русия не може да защити дори и големите си градове по време на важни събития. Атакувани бяха петролни терминали, включително и поставеният в списъка със стратегически обекти  "Петербургски петролен терминал", петролно депо, основната база на Балгийския флот (в Кронщат), както и склад с боеприпаси в Болшая Ижора (Ленинградска област).

Ударите са потвърдени с геолокализирани снимки, както и сателитни данни, а след атаката на Болшая Ижора има серия от вторични детонации.

В нощта срещу 7 юни Украйна отново подпали петролна база в Новоросийск, както и "Шесхарис" - станция, която е част от петролопровод на "Транснефт" в Краснодарския край. Има съобщения за пожар във Феодосия (Крим) и в подстанция в Мариупол. Министерството на отбраната съобщава за 310 прихванати дрона. 

По време на Петербургския международен икономически форум - едно от най-големите икономически събития в Русия, руският президент Владимир Путин се похвали със средствата за противовъздушна отбрана, които има страната. Според военните анализатори обаче изглежда фокусът е основно върху Москва.

Украйна няма да спре атаките си на руска територия, увери украинският президент Володимир Зеленски в интервю за Sky News. "Няма просто тихо да умрем. Ще отговорим и ще бъдем по-силни с всеки изминал ден", заяви той. Украинският президент отбеляза, че украинските дронове достигат до големите руски градове, а не до изолирани села и войната започва да се води на руска територия.

Украйна продължава с опитите да откъсне Крим

През уикенда украински дронове FP-2 нанесоха значителни щети и по моста Чонгар в Херсонска област, заради което автомобилният трафик трябва да използва обходни, по-дълги маршрути, на фона и на задълбочаващата се криза с горивата. Дронове спряха и влак от Москва за Симферопол, превозващ цистерни с горива. След инцидента властите забраниха жп превозите на полуострова - влаковете вече тръгват от Керч, а до там пътуващите се извозват с автобуси.

В нощта срещу 8 юни украинските дронове са подпалили две големи петролни бази в Крим.

От края на май на полуострова има значителен недостиг на горива, които се продават вече само с талони. Има дълги опашки от автомобили, чакащи да преминат през Кримския мост, за да заредят в близките бензиностанции в Краснодарския край. От няколко дни в социалните мрежи се разпространяват и кадри с полупразни магазини и много от жителите започват да се запасяват с основни храни.

Заради недостига на горива може да се окаже под въпрос летния сезон и събирането на реколтата, опасяват се местните жители.

Русия е изправена пред криза с горивата преди лятното търсене

Бензинът в Крим вече се продава само с талони, а от тази седмица в Севастопол  ще се отпускат само по 20 литра на автомобил на седмица, съобщи назначеният от Москва губернатор Михаил Развожаев. Продажбите се осъществяват чрез QR-код, който се получава чрез приложението MAX. Според опозиционното руско издание The Moscow Times горивото е свършило само за два часа.

Но все повече източници съобщават за лимити при продажбата на горива не само в окупираните украински територии (в резултат на атаките по цистерни и товарни камиони по т.нар. "магистрала на смъртта", свързваща Ростов на Дон с Крим), но и в области в Русия. Руското правителство вече забрани износа на керосин до края на ноември, а има и ограничения за износа на бензин до края на юли, както и за дизела - само производители могат да продават в чужбина.

През април и май украинските дронове атакуваха повечето рафинерии в европейската част на Русия, както и петролни съоръжения, което вече води до ограничаване и на добивите на петрол.

Опозиционни издания съобщават за недостиг на горива и в граничните до Украйна области - Курска, Белгородска, Воронежка и Краснодарския край - на бензиностанциите има ограничения за зареждане и забрана да се пълнят туби. Проблеми могат да се видят дори и в Москва.

Украинските дронове предизвикаха подобна криза през есента на 2025 година, но тогава руското правителство успя да преодолее щетите, още повече, че и търсенето намаляваше преди зимата. Сега обаче страната е изправена пред криза точно преди пика на лятното търсене.

Украинските дронове застрашават и летния сезон, отчитат руски анализатори. Те не само ограничават доставките - и на горива, а вече дори и на храни за Крим, но през уикенда заради въздушни тревоги беше затворено летището в Сочи. В социалните мрежи се появиха кадри с туристи, очакващи вече дни наред самолета за домовете им.

Ситуацията около Костянтинивка се усложнява

Ситуацията около Костянтинивка се усложнява, пишат украинските военни анализатори. Боевете се водят в рамките на града, след като руските военни се възползват от раззеленяването на растителността, за да се инфилтрират в града. Руски военни кореспонденти призовават още и за "тишина" около Купянск, защото руснаците използват подземни тунели, за да напреднат към града.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1565-я ден от пълномащабната война (7 юни) сочат, че интензивността на бойните действия не намалява и вече са регистрирани 27 дни с над 200 бойни действия на денонощие. Регистрирани са 240 атаки спрямо 223 ден по-рано. Русия е извършила и 86 въздушни удара с 265 управляеми бомби, както и 3100 артилерийски снаряда към фронтовата линия и близките населени места. Използвани са и 9100 fpv-дрона. 

Най-горещата точка е Хуляйполе с 38 атаки и руските кореспонденти признават, че имат проблеми в Запорожка област. Интензивни са боевете около Покровск (30 атаки), както и около Лиман и Костянтинивка, където се съобщава за по 17 атаки. 

ВСУ съобщава за една отбита атака в Купянското направление.

Русия удари хранилище за отработено ядрено гориво в Чернобил

Руски дронове са ударили сградата на хранилище за отработено ядрено гориво в Чернобил, съобщават украинските власти. Повредена е и сграда на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Агенцията потвърди разрушенията и отчете, че няма повишаване на радиационния фон. От "Енергоатом", компанията, която управлява украинските ядрени централи, отбелязват, че в момента на атаката в хранилището не е имало отработено ядрено гориво.

Руски дрон нанесе щети по саркофага на Чернобилската АЕЦ през пролетта на 2025 г., а тази зима атакува подстанции, свързани с украинските ядрени централи, които в момента са основен производител на електроенергия след масираните удари с ракети и дронове по енергийни съоръжения през последните години.

В нощта срещу 8 юни бяха нанесени удари по Одеса, Харков, Суми и Полтава. Съобщава се за удар по спирка на градския транспорт в Одеса с пострадали хора. ВВС на Украйна отчете 155 изстреляни дрона към територията на Украйна тази нощ. Системите за въздушна отбрана са свалили 124 от тях, като има данни за преки попадения на 20 дрона в 17 локации.

Зеленски: Изпратих отворено писмо, защото Путин трябва да отговори

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира отвореното писмо на Зеленски, изпратено до Путин на 4 юни, с критиката, че опитът за комуникация е направен публично. "Ако искаш да предадеш писмо - предай. Ако използваш мегафон - не го наричай писмо", каза той, цитиран от ТАСС. Пред Sky News украинският лидер обясни, че е изпратил отворено писмо, защото на него не може да не бъде отговорено.

"Отвореното писмо означава, че той трябва да ни отговори, по-важното е да отговори на руското общество, което живее в един фантастичен свят, в който те не атакуват и не са агресори, а защитават някакви рускоговорящи хора", заяви още той.

Руският президент Владимир Путин коментира писмото по време на Петербургския икономически форум с думите, че е "хвърлил поглед", но не вижда смисъл да се среща с украинския си колега. "Работете, братя!", обърна се той към руските военни в отговор на украинското писмо. Руският президент съобщи още, че е получавал съобщения от Зеленски и чрез известен бизнесмен.

Пред Sky News Зеленски потвърди, че през май в Киев е бил руският бизнесмен Роман Абрамович и чрез него също е потърсил контакт с Путин. Бизнесменът е поискал визитата му да не бъде публична.

Според украинския президент Абрамович е искал да разбере на какви отстъпки е готов за край на войната и основните разговори са се водили около Донецка област. Украйна няма да предаде останалата част от областта, отново повтори Зеленски.

Е-3 подкрепи призивите в писмото на Зеленски

Лидерите на Великобритания, Франция и Германия (Е-3) подкрепиха опитите на украинския президент за пряк контакт с руския му колега - с участието на САЩ и Европа. Това е записано в общо изявление след срещата на Зеленски с британския премиер Киър Стармър, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц в Лондон.

Снимка: БГНЕС/EPA/NEIL HALL

В изявлението е записано още, че четиримата са обсъдили условия за постигане на мира, сред които е прекратяване на огъня и преговори, базирани на линията на съприкосновението с уточнението, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила. В общата позиция се отбелязва още, че Украйна трябва да получи гаранции за сигурност, включително и разполагане на чужди контингенти на своя територия, а руските активи ще останат замразени, докато Русия не изплати компенсации за загубите на Украйна.

Пред Sky News Зеленски допълни, че прекратяването на бойните действия на линията на съприкосновението е най-бързият начин да бъде спряна войната.

* Информацията е допълнена с данни за атаките с дронове на двете воюващи страни в нощта срещу 8 юни.