АИКБ препоръчва бюджетен дефицит до 2% от БВП през 2027 г.

Към реални реформи и възстановяване на фискалната нормалност призовават от Асоциацията на индустриалния капитал в България в свое становище за изготвянето на държавния бюджет за 2027 г.

Сред основните им препоръки е ускорената бюджетна консолидация и достигане на бюджетен дефицит до 2% още през 2027 г., дефицит от 1% през 2028 г. и постигане на балансиран бюджет през 2029 г. Според тях при евентуално преизпълнение на приходите преимуществено трябва да бъдат намалявани дефицита и дълга. От Асоциацията отбелязват, че инфлационното преизпълнение на приходите не е структурна реформа и не трябва да бъде използвано за поемане на нови постоянни разходни ангажименти.

Припомняме, че според плановете на правителството, разписани в средносрочната бюджетна рамка, дефицитът през 2027 г. трябва да бъде свит до 3,8% от БВП (при заложени 5,7% за тази година). В последното си изказване по темата финансовият министър Гълъб Донев заяви намерение бюджетът да влезе в тази рамка още през 2027 г.

В препоръките си към изготвянето на новия бюджет работодателската организация предлага да се подхожда консервативно към макроикономическата рамка с оглед на външната несигурност. Те използват данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за август като пример, че в анализа на бюджетните разходи трябва ясно да бъдат разграничавани еднократните инвестиционни плащания от трайното увеличение на текущата разходна база.

АИКБ смята, че основният въпрос пред Бюджет 2027 г. е как да бъде овладяна разходната инерция и препоръчва приходната рамка да се базира на консервативни допускания за растеж и инфлация, без да се включват „фискални ефекти от административни мерки, които нямат доказан ефект“.

Според тях трябва да се ограничи използването на нов дълг за финансиране на текущо потребление и да се подобри управлението на държавната собственост чрез продажба на неприходоносни активи, листване на подходящи миноритарни участия и по-широк достъп на гражданите до държавни ценни книжа.

Без да се променят данъци и осигуровки

Да се запази основният данъчно-осигурителен модел и да не се увеличават данъчни ставки, осигурителни вноски и всякакви такси, препоръчват още от работодателската организация. Според тях допълнителни приходи трябва да се търсят чрез „растеж, събираемост, ограничаване на сивата икономика, електронизация и по-добро управление на държавните активи“. 

Към момента правителството прилага по-скоро различен подход. Управляващите многократно заявиха, че нямат намерение да вдигат данъци. Не така стои въпросът обаче с осигуровките. С бюджета за 2026 г. правителството повиши максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август, като увеличи и минималните осигурителни прагове. В указанията към министерствата във връзка с бюджета за 2027 г. е предвидено максималният осигурителен доход през следващата година да се увеличи отново – със 100 евро до 2400 евро, като да продължи да нараства с по 100 евро на година до 2029 г.  

Сред другите препоръки на АИКБ са да бъде поставено началото на реално програмно и резултатно-ориентирано бюджетиране, при което големите бюджетни програми да имат измерими цели и показатели, а системните прегледи на разходите да водят до преструктуриране или прекратяване на неефективни програми.

Асоциацията настоява и да бъдат премахнати трайно автоматичните механизми при заплатите в публичния сектор, а при пенсиите да се възстанови връзката между осигурителния принос и пенсионното право. Според работодателската организация социалното подпомагане трябва да бъде следствие от реална необходимост и дефицити в доходи. За тях правилният подход е пенсията да се определя според осигурителния принос и установената формула, а когато общият доход на пенсионера е недостатъчен за гарантиране на приемливо жизнено равнище, подкрепата да бъде предоставяна през системата на социалното подпомагане след доходен и имуществен тест.

АИКБ засяга и въпроса с осигуровките на държавните служители. С бюджета за 2026 г. правителството прие промени, с които постепенно да се върви към това държавните служители сами да поемат личните си осигуровки, като на този етап нетния им доход се компенсира от бюджета. Според АИКБ тази реформа се обезсмисля чрез пълно автоматично компенсиране на средствата и смятат, че осигурителната тежест  за държавните служители постепенно трябва да се изравни с правилата за частния сектор. Паралелно според тях трябва да продължи реформата на медицинската трудова експертиза и да се развие втория пенсионен стълб.

Организацията подкрепя новия механизъм за определяне на минимална работна заплата, но изразява критика към теста за адекватност, който според тях трябва да остане „аналитичен ориентир, а не втори автоматизъм“. АИКБ настоява показателите да бъдат методологически съпоставими, основна МРЗ към основна медианна работна заплата и показателят „издръжка на живот“ да се използва само при официална, прозрачна и възпроизводима методика.

В здравеопазването да се заложи на обвързване на допълнителното финансиране с конкретни реформи и видими резултати, като по-голяма тежест да имат превенцията, профилактиката, ранната диагностика и да има реален контрол върху болничната и лекарствената помощ, е друга от препоръките.

Без автоматично съкращаване на капиталови разходи

Според АИКБ капиталовите разходи трябва да бъдат защитени от механично съкращаване, а национално финансираните проекти трябва да преминават през строга оценка на готовността, разходите и ползите и икономическата възвръщаемост. Те обръщат внимание и обшинските инвестиционни проекти, при които да има прозрачни критерии и приоритизация. Не трябва да се допуска бюджетният дефицит формално да бъде ограничаван чрез забавяне на актуването и фактурирането, задържане на издадени фактури, отлагане на плащания или прехвърляне на вече възникнали задължения към следващи бюджетни периоди, предупреждават от АИКБ.

Асоциацията призовава и да се залага на публично-частни партньорства и да се прилага идеята им част от необходимия финансов ресурс за изграждането на енергийни и индустриални мощности, инфраструктурни проекти и други значителни публични инвестиции да бъде набиран на организирания капиталов пазар чрез емисии на дялови и/или дългови инструменти. С оглед на необходимостта от инвестиции в модернизирането на отбраната, от АИКБ настояват по големите отбранителни инвестиции да се търси максимален български индустриален ефект, а при бъдещи стратегически проекти България да се стреми към значимо капиталово участие.

Друго от предложенията им е бюджетната политика да пренасочи ресурс от неефективно текущо потребление към човешки капитал, професионално и дуално образование, STEM, квалификация, дигитализация и стратегическа инфраструктура, които създават среда за повишен икономически растеж.

„Ако през 2026 г. държавата имаше оправдания за по-предпазлив преход поради късното приемане на бюджета и наследените ангажименти, през 2027 г. този аргумент вече не съществува“, посочват от организацията.

На 15 септември финансовият министър Гълъб Донев заяви, че бюджетният процес тече в напрегнати срокове и график, за да може да бъде представен до 15 октомври на Европейската комисия (ЕК) с оглед на изискванията на ЕК по процедурата за прекомерен дефицит, в която се намира България.