От възход до падение: как най-печелившите турски инвестиционни фондове сринаха пазара

През последните години турските граждани масово насочиха средства към някои популярни инвестиционни фондове, привлечени от изключително високи печалби, които биха накарали много финансови експерти да се замислят.

Някои от тези фондове предлагаха трицифрена възвръщаемост в проценти и дори повече, което породи съмнения, че стойностите им се надуват изкуствено.

В края на 2025 г. регулаторните органи започнаха да проучват ситуацията по-задълбочено. До средата на септември опасенията прераснаха в истинска паника, а инвеститорите бързаха да изтеглят парите си, пише Bloomberg.

Цените на дяловете се сринаха, което принуди фирмите да продават повече активи, за да осигурят ликвидност. Това създаде риск от порочен кръг на нови загуби и тегления. Спестяванията на над 350 хил. души бяха изложени на риск поради ликвидирането на фондовете, а регулаторите се опитват да убедят инвеститорите, че щетите могат да бъдат ограничени.

Как се стигна до тази криза?

Финансови експерти в Турция отдавна предупреждаваха за подозрително високата възвръщаемост, предлагана от някои фондове. Водещият фонд на компанията Tera Portfoy Yonetimi AS например отчете доходност от над 66 000% за тригодишния период до 16 септември.

През ноември 2025 г. министърът на финансите Мехмет Шимшек призна за твърденията за манипулации в някои фондове, без да ги назовава конкретно, и обеща да предприеме действия.

Ситуацията привлече и вниманието на глобални доставчици на индекси като MSCI и FTSE, които предупредиха, че изкривените движения в цените на дяловете застрашават ценния статут на Турция като „развиващ се пазар“ за инвестиции.

През август националният пазарен регулатор SPK предприе действия, като публикува нови насоки, целящи да успокоят опасенията на инвеститорите относно необичайните движения на акциите. Това предизвика масирано теглене на капитали от някои фондове.

Един от тях – Pusula Portfoy Yonetimi AS, претърпя срив в стойността на притежаваните от него активи и впоследствие изпадна в неплатежоспособност. Компанията заяви, че не може да удовлетвори исканията за обратно изкупуване на дялове.

Tera бързо обяви, че ще придобие въпросната инвестиционна фирма, но продължиха да възникват въпроси относно това как ще бъдат изпълнени исканията за обратно изкупуване. Инвеститорите във фондовете на Tera изпаднаха в паника и на 16 септември фирмата обяви, че също няма да може да извърши плащания към клиентите, желаещи да изтеглят средствата си.

Какви са последиците?

Инвеститорите изтеглиха около 213 млрд. турски лири (4,7 млрд. долара) от инвестиционните фондове в страната в периода между 31 август и 16 септември, сочат данни на платформата за проследяване на фондове Fintables. На 15 септември турските акции претърпяха най-големия си срив от повече от година насам.

В публикация в социалната мрежа X председателят на борда на Tera Емре Тезмен заяви, че фирмата е изправена пред „извънредна и безпрецедентна“ спекулативна атака, която крие риск да се разпространи по всички пазари. В опит да възстанови доверието и да покаже, че слабостта засяга само няколко фирми, турският регулатор на капиталовите пазари (SPK) нареди ликвидирането на 131 фонда, управлявани от седем дружества за управление на активи.

На 17 септември правителствени представители обещаха да въведат мерки за предотвратяване на криза с ликвидността и заявиха, че няма риск за по-широката финансова система на Турция. По-голямата част от акциите във водещия индекс в Истанбул продължиха да поевтиняват, като над 100 от тях отбелязаха спад, близък до регулаторния дневен лимит от 10%.

От Tera заявиха, че ще сътрудничат напълно на регулаторните органи, за да гарантират защитата на интересите на своите инвеститори. Някои други компании също излязоха с изявления, в които посочиха, че не изпитват проблеми с ликвидността.

Каква дейност са извършвали проблемните фондове?

Те са концентрирали инвестициите си в неликвидни акции с нисък дял на свободно търгуваните книжа (free-float), където ограниченото предлагане е улеснявало изкуственото надуване на цената. Това означава, че дори сравнително малки покупки могат рязко да повишат стойността на акциите, а така цените им стават лесни за манипулиране.

След това фондовете са използвали акциите с изкуствено завишени цени като обезпечение за получаване на краткосрочни заеми, които са реинвестирали в същите тези акции – схема, описана от финансови експерти, анализирали търговията.

С разпространението на новините за необичайно високата доходност на фондовете все повече инвеститори са влагали средства в тях, което допълнително е повишавало стойността им. Когато новите насоки на регулатора са подтикнали инвеститорите да разпродадат част от въпросните акции, цените са се сринали, което доведе и до вълната от искания за обратно изкупуване на дяловете във фондовете.

Засегнати са и по-конвенционални фондове на паричния пазар, тъй като някои от въпросните фирми са отпускали заеми на тези фондове чрез т.нар. сделки за обратно изкупуване и са приемали като обезпечение акции с драстично завишени цени. Когато стойността на тези акции спада, средствата вече не са достатъчни за изплащане на сумите към инвеститорите във фондовете на паричния пазар.

Фондовете са притежавали и акции на водещи компании („сини чипове“), които са продавали с цел осигуряване на ликвидност, а това е насърчило спада на пазара като цяло.

Какво предприемат правителството и регулаторните органи?

Съветът за капиталовите пазари на Турция забрани на някои пазарни участници да търгуват, докато разследваше твърдения за манипулиране на цените на акциите. Регулаторът нареди и ликвидиране на фондове, включително тези на компаниите Pusula и Tera. Той подаде сигнали за извършени престъпления и наложи двугодишни забрани за търговия на някои от мениджърите на фондове в двете фирми.

Комитетът за финансова стабилност засега се фокусира върху предотвратяването на евентуална криза с ликвидността, като определи проблемите като „временни и преодолими“.

Централната банка също се намеси, като увеличи финансирането чрез своите седмични репо аукциони и повиши лимитите за заемане на средства от кредиторите на междубанковия паричен пазар. Тя започна директни покупки на облигации, деноминирани в лири, в опит да предотврати рязък скок на доходността заради пазарната волатилност.

Регулаторите обявиха, че частната банка Is Bankasi AS и държавната Ziraat Bankasi AS ще наблюдават процеса на ликвидация, който трябва да приключи в рамките на три месеца. Според регулатора банките ще продават активите на фондовете на етапи и ще превеждат паричните средства на инвеститорите пропорционално на техните дялове.

Анализатори отбелязват, че засега ефектът на заразяване е ограничен предимно до акциите на по-малки компании и седемте дружества за управление на активи, които са изкуствено надували цените им. Предизвикателството оттук нататък е възстановяването на доверието на инвеститорите.