Франция и Германия се затрудняват да постигнат съгласие по въпросите на европейската отбрана

Париж и Берлин никога не са постигали съгласие относно това докъде трябва да стигне ЕС в изграждането на собствена отбранителна индустрия спрямо поддържането на отворен пазар за външни партньори. Сега, когато нуждите на Европа в сферата на отбраната нарастват, това разногласие достига критична точка, пише Euronews.

На фона на постепенното оттегляне на Вашингтон от Европа, засилващия се руски натиск върху източния фланг и нарастващите геополитически амбиции на Китай, ЕС рядко се изправя пред по-належаща необходимост да изгради собствени отбранителни способности. Франция и Германия обаче не могат да се споразумеят как точно да стане това.

Откакто Доналд Тръмп се завърна в Овалния кабинет през януари 2025 г., разходите за отбрана в Европа рязко нараснаха, стимулирани от администрацията във Вашингтон, която рядко пропуска възможност да обвини съюзниците си, че се възползват безплатно от американската военна мощ.

Петата година от войната на Русия срещу Украйна, съчетана с обявеното от Вашингтон изтегляне на войски от Европа, допълнително засили опасенията в столиците на ЕС относно необходимостта от повишаване на отбранителната готовност както за подкрепа на Киев, така и за укрепване на възпиращия капацитет.

Макар никога досега да не са били заделяни толкова много средства за европейската отбрана, на ниво ЕС все още липсва обща визия за това как трябва да се изгради този капацитет: чрез изцяло вътрешна индустрия или в партньорство със съюзници.

„Става въпрос за разногласие в рамките на проевропейския лагер относно най-добрата стратегия за изграждане на силна индустрия в Европа и, що се отнася до отбраната, за постигане на независимост от всички световни сили“, коментира пред Euronews евродепутатът Жан-Марк Жермен (Франция/S&D).

Противоположни визии

След като Фридрих Мерц стана германски канцлер миналата година, първоначално изглеждаше, че позициите на Париж и Берлин се сближават по отношение на справянето с общите предизвикателства пред сигурността.

„Решихме да работим заедно, за да гарантираме предимство за европейските производители в ключови и критични сектори на промишлеността, включително при обществените поръчки. Доскоро това беше европейско табу“, коментира президентът на Франция Еманюел Макрон на съвместна пресконференция през август 2025 г.

Въпреки този ранен ангажимент за отдаване на предимство на европейските производители при обществените поръчки – като договорите в сферата на отбраната служеха за основен терен за изпробване на този подход, скоро отново изплуваха дълбоките стратегически различия. От Втората световна война насам Париж отстоява идеята за стратегическа автономност: Европа трябва да действа като независима сила, отделна от двете свръхсили, като изгражда суверенен ядрен арсенал и съответстващ военнопромишлен комплекс.

За разлика от това, следвоенна Германия традиционно поддържа икономиката си отворена, разглежда търговския си излишък като почти неприкосновен и поддържа сравнително ниски разходи за отбрана, като разчита на НАТО за своята сигурност.

С началото на втория мандат на администрацията на Тръмп обаче Берлин се отказа от историческата си фискална сдържаност, като изключи разходите за отбрана и сигурност от конституционното правило за ограничаване на дълга (т.нар. „дългова спирачка“) и си постави цел разходите за отбрана да достигнат 3,5% от БВП до 2029 г.

Въпреки това преориентирането на Германия във военната сфера не я сближи с най-близкия ѝ европейски партньор. Напротив, то разкри дълбоко вкоренено напрежение между манталитета на двете страни.

„Работим много тясно с американската отбранителна индустрия и възнамеряваме да продължим да го правим. Просто съществуват системи, с които все още не разполагаме или които нямаме към момента, но те са ни спешно необходими през следващите пет до десет години“, коментира германският министър на отбраната Борис Писториус на пресконференция през юли.

Като традиционна движеща сила на европейската интеграция ЕС рядко напредва, без Франция и Германия да действат в синхрон. Партньорството им обаче рядко е подлагано на толкова видимо напрежение, колкото по време на текущите преговори за следващия дългосрочен бюджет на блока.

Европейски приоритет

Първоначалното предложение на Европейската комисия (ЕК) предвиждаше 131 млрд. евро за отбрана, сигурност и космос в рамките на новия Европейски фонд за конкурентоспособност – петкратно увеличение спрямо предходния бюджетен период.

Франция иска тези средства да подкрепят една истински европейска отбранително-промишлена база, докато Германия държи да запази свободата си да работи с компании от партньори в НАТО като Норвегия, Канада и Великобритания.

Елементи на европейските приоритети вече са залегнали в политиката на ЕС за отбрана. В рамките на инициативата SAFE (Security Action for Europe), Програмата за европейската отбранителна индустрия и Заема за подкрепа на Украйна се изисква поне 65% от закупените продукти за отбрана да бъдат произведени в Европа.

Тези програми обаче предвиждат и изключения за случаите, когато европейското производство не може да отговори на изискванията за срокове, обем или. За поетапното премахване на тези ограничения Франция е много настоятелна, включително за изделия като системи за прихващане на балистични ракети и компоненти за дронове.

ЕС се опитва да балансира между две цели едновременно: да отговори на неотложните нужди от засилване на възпиращия капацитет на Европа и да подкрепи военните усилия на Украйна, като същевременно увеличава вътрешното производство, за да премахне стратегическите зависимости в дългосрочен план.

„Франция и Германия изхождат от много различни позиции“, коментира дипломат от ЕС пред Euronews, като добавя, че те „невинаги са на едно мнение, но това напрежение е полезно, тъй като помага за придвижването на дискусията напред“.

Докато Брюксел се опитва да съчетае краткосрочния прагматизъм с дългосрочната стратегия, последиците от охладняването на френско-германските отношения вече се усещат. Това подкопава съвместните проекти и подклажда националната разпокъсаност в рамките на ЕС.

Затруднено сътрудничество

По-рано тази година Берлин обяви създаването на сателитна комуникационна система за своите въоръжени сили на стойност 10 млрд. евро. Тя пряко конкурира мрежата на ЕС за сигурна свързаност IRIS и поражда опасения относно дублирането на усилия.

През юни Франция и Германия официално се отказаха от плановете за изграждане на изтребител от ново поколение в рамките на програмата FCAS (Бъдеща въздушна бойна система) на стойност 100 млрд.я евро, след като споровете между тях се оказаха неразрешими.

Провалът на FCAS постави под въпрос и френско-германското сътрудничество при производството на танкове в рамките на проекта MGCS (Основна наземна бойна система). Според информациите Берлин търси по-голяма национална самостоятелност и алтернативни варианти.

Междувременно германското правителство настоява пред Вашингтон да разреши лицензионното производство на модерни американски оръжейни системи в Германия – по-специално на ракети-прехващачи Patriot и крилати ракети Tomahawk.

За Париж всичко това са признаци, че Берлин следва подход, който поставя Германия на първо място: локализиране на отбранителното производство в страната чрез мащабни лицензионни споразумения с американски компании и извършване на огромни национални инвестиции, като същевременно настоява за съкращения в следващия бюджет на ЕС.

От своя страна, Берлин смята Франция за изключение в този дебат – изолирана в настояването си за много строги правила за европейски преференции, които биха облагодетелствали френските компании, докато по-голямата част от отбранителната индустрия на ЕС открито си сътрудничи с партньорите от НАТО.

„Това трябва да се вземе насериозно, тъй като става въпрос за реална безизходица“, коментира евродепутатът Жермен. „Позициите не само се разминават значително, но и се основават на напълно различни стратегии за европейската конкурентоспособност и отбрана“, заключава той.