Какъв е залогът за Путин на парламентарните избори в Русия?

Руснаците трябва да изберат нова долна камара на парламента за първи път, откакто президентът Владимир Путин нареди пълномащабно нашествие в Укрйна през 2022 г., пише Bloomberg.

Почти няма съмнения какъв ще е широкият резултат от изборите на 18-20 септември, тъй като Кремъл запазва строг контрол върху предизборната кампания. Управляващата партия „Единна Русия“, която се представя като партията на Путин, не е изправена пред реалистична перспектива да загуби мнозинството, което има в Държавната дума от 23 години насам.

Въпреки това изборите ще бъдат показател за обществените нагласи в момент, когато обикновените руснаци все повече усещат икономическите и социални последици от войната на Путин в Украйна.

Подложен ли е Путин на натиск на тези избори?

Тъй като изборите в Русия са режисирани от Кремъл, предстоящото гласуване е не толкова политическо състезание за Путин, колкото трябва да отговори на въпроса дали резултатът може да бъде използван, за да покаже устойчивостта на режима му и да затвърди говоренето за стабилност.

Нито една от партиите, които участват на изборите, не е в опозиция на Путин, въпреки че някои критикуват правителството или обвиняват „Единна Русия“ в бездействие по ключови въпроси. Партиите често приспособяват предизборните и послания, така че да се възползват от недоволството на избирателите по конкретни въпроси, без изобщо да посочват президента като виновник. Кремъл също така подлага кандидатите на засилена проверка преди изборите, за да гарантира, че в парламента ще влязат само приемливи кандидати.

Основното предизвикателство за Кремъл е да гарантира висока избирателна активност, тъй като апатия на избирателите ще се приеме като сигнал за народно недоволство. Избирателната активност на изборите през 2021 г. беше около 52%, според данни на Централната избирателна комисия. Правителството и местните власти обикновено прибягват до т. нар. „административни ресурси“, за да окажат натиск върху държавните чиновници и служителите в големите компании да отидат до урните, за да избегнат наказание.

Кремъл ще се стреми и към високо ниво на подкрепа за „Единна Русия“, за да я използва като вот на доверие в ръководството на Путин. Президентът официално не е член на политическа партия, но през последните години се обвърза по-пряко с „Единна Русия“. Той присъства на конференцията на партията миналия месец, а „Единна Русия“ се представя като „партията на президента“ и има предизборни лозунги като „да подкрепим путин е абсолютният минимум“.

Войната в Украйна предизборен въпрос ли е?

Има признаци, че руснаците са все по-притеснени от войната, която вече навлезе в петата си година и че са разтревожени от икономическите последици. Икономиката е под натиск от огромните разходи на правителството за отбрана, упоритата инфлация, високите лихви и ниския растеж. През август Руската централна банка понижи прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. до 0-1%.

Войната става по-видима част от ежедневието, тъй като украинските атаки с дронове са насочени срещу петролни рафинерии, зааводи и складове на компании за електронна търговия в Русия, както и срещу пристанища и кораби в Черно море. Ударите срещу рафинерии тласнаха нагоре цените на бензина и предизвикаха повсеместен недостиг на гориво, както и въвеждане на ограничения, заради които руснаците в много области чакат на опашка с часове, за да напълнят резервоарите на колите си.

Икономиката на Русия е под натиск от войната – лихвените проценти и инфлацията остават високи. Графика: Bloomberg LP

Путин призна, че укарите на Украйна „причиняват щети на икономиката“, но настоя, че настъплението на Русия ще продължи. Руснаците имат ограничени варианти да изразят желание за промяна. Тъй като независимите медии бяха затворени, а повечето видни фигури от опозицията са в затвора, в изгнание или с наложена забрана да се кандидатират за държавни постове, не съществува организирана политическа сила в руската кампания за незабавно прекратяване на войната. Заради жестоките репресии дори за умерени критики срещу режима и военните му усилия не съществуват значителни стимули да се покаже нещо различно от непоколебима подкрепа.

Не се водят публични дебати дали Путин е допуснал грешка, като е започнал войната, или за огромния брой жертви и икономическите щети, които тя причини. Никой от кандидатите не защитава спиране на воените действия в най-тежкия конфликт в Европа от Втората световна война насам при други условия освен победа на Русия.

Вместо това партиите, които участват на изборите, обещаха да повишат жизнения стандарт, да запазят социалните разходи и да ограничат ръстовете на цените на стоките от основна необходимост. Те също така се съревновават да се представят като най-патриотичните и подкрепящи ветераните, като се съсредоточават върху въпроси като социалните и здравни придобивки за войниците, които се сражават в Украйна. Някои партии включиха ветерани високо в листата си с кандидатите, като се стремят даа спечелят подкрепата на милиони семейства, чиито близки са се сражавали в армията.

Окупираните части от Украйна ще участват ли на изборите?

Русия планира да организира гласуване на териториите, които окупира в Източна и Южна Украйна, включително части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и Крим. Гласуването на тези места ще бъде силно контролирани от руските служби за сигурност.

Кремъл използва тези избори, за да се опита да засили териториалните претенции на Русия, която продължава кампанията си за изтриване на присъствието на Украйна в тези области. Путин анексира Крим през 2014 г. Той също така претендира за останалите четири украински области, въпреки че силите му така и не успяха да ги окупират изцяло.

Колко влиятелна е Думата?

Думата притежава официални конституционни правомощия като иницииране и приемане на закони, одобряване на държавния бюджет и утвърждаване на назначаването на премиера и членовете на правителството. На практика камарата е твърдо под ръководството на Кремъл, като одобрява законопроекти, които често ѝ се връчват от официални представители и министри с почти никакво наблюдение.

Но депутатите в Думата понякога дават гласност на обществен гняв по въпроси като разходите за живот и нарастващите цени, затагянето на ограниченията върху интернет и ниските стандарти на социалните служби.

В момента „Единна Русия“ притежава конституционно мнозинство от 310 гласа в 450-местната Дума. Това означава, че може да приема поправки в конституцията или ключово законодателство без ничия друга подкрепа.

Руснаците избират депутати в Думата за следващия ѝ петгодишен мандат. Новата Дума ще заседава при провеждането на следващите президентски избори, планирани през 2030 г. На тях Путин може да се кандидатира за шести мандат.

Кои партии се състезават срещу „Единна Русия“ на изборите?

Комунистическата партия е втората по големина формация в Думата и има 56 места в момента. Нейната предизборна кампания включва гордост от наследството на бившия лидер на СССР Йосиф Сталин и подкрепа за войната в Украйна, както и връщане на здравните и образователните служби от времето на комунизма.

В момента още три партии имат места в Думата – националистическата Либерално-демократическа партия, лявата партия „Справедлива Русия“ и партия „Нов народ“, която се представя като прагматична и дружелюбна към бизнеса.

Тези четири групи са известни заедно като „системната опозиция“, тъй като имат разрешение от Кремъл да отправят ограничени критики, въпреки че много често гласуват с „Единна Русия“ по ключови въпроси. Те на практика служат като „клапа за безопасност“ за изразяване на народното недоволство, без да оспорват доминацията на „Единна Русия“.

Една видна опозиционна партия извън парламента, „Яблоко“, обяви, че ще води антивоенна предизборна кампания, а лозунгът л „за мир и свобода“ дори призоваваше за край на конфликта. Кремъл първоначално изглеждаше готов да позволи на „Яблоко“ да участва на изборите, тъй като предполагаше, че тя ще се представи слабо и това ще подкрепи твърденията, че руснаците продължават да подкрепят изцяло войната на Путин.

Но сметките се промениха и през август Върховният съд изключи „Яблоко“ от изборите в отговор на иск от националистическа партия, подкрепяща Путин, която я обвини в нарушения на избирателния закон. Един от лидерите на „Яблоко“ беше осъден на 11 години затвор.

Иначе предизборната кампания бе дотолкова лишена от драма, че телевизионните дебати на живо в някои области бяха отменени, тъй като нито един от кандидатите не се яви.