Людмила Петкова: Данък свръхпечалба не е наказание, а икономическа солидарност

Правителството се стреми към бюджетен дефицит от 3% от БВП за 2027 г., заяви пред bTV заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя допусна възможност той да бъде и под 3%.

„Действително дефицитът трябва да бъде намален на 3% и под 3%, но в същото време трябва да бъде подпомогнат и бизнесът, защото в крайна сметка развитието на бизнеса води до икономически растеж“, каза Петкова. Тя отбеляза, че бюджетът за следващата година ще бъде представен до края на октомври – след президентските избори, насрочени за 25 октомври.  

„Усилията са насочени към съкращаване на разходите, но и към повишаване на приходите, защото съкращаването на разходите има предел“, заяви Петкова. По думите ѝ, ако бъдат съкратени повече от минимума, това означава да не може държавата да изпълнява своите функции.

Очаква се предложените до момента приходни мерки от правителството да доведат до 1,4 млрд. евро повече в бюджета, като около 300 млн. евро от тях ще бъдат насочени към данъчните преференции за деца и детско развитие.

Данък свръхпечалба – не наказание, а солидарност

Петкова коментира предложените от финансовото министерство промени в данъчните закони, като най-голямо внимание обърна на въвеждането на данък свръхпечалба за шест сектора – банки, застрахователи, телекомуникационни компании, хранителни вериги, обменни бюра и дружества за бързи кредити.

„Това е общоевропейска практика за икономическа солидарност“, каза Петкова и подчерта, че това не е наказание. Тя даде пример с банките, при които ръстът на печалбите за последните 6 години е бил от 588%.

„Само за две години – 2022-2023 г. – 320% ръст на печалбите. Това не са нормални печалби“, заяви заместник-министърът на финансите.

„Секторите, които са включени, формират 60% от свръхпечалбите от всички икономически сектори“, подчерта Петкова. По думите ѝ, когато печалбите се инвестират, те водят до икономически растеж, но когато се разпределят като дивиденти в полза на акционери и чуждестранни дружества майки, това не води до икономически растеж в България.

„Икономическата солидарност е бюджетът да бъде подпомогнат – знаете, ние сме в процедура по прекомерен дефицит, освен това определени уязвими групи имат нужда да бъдат подпомогнати, семействата с деца имат нужда да бъдат подпомогнати“, заяви Петкова. Тя определи данъкът свръхпечалба като антиинфлационна мярка.

„Когато се налага данъкът, се губи икономическият интерес икономическите оператори да повишават цените. Колкото повече ги повишават, толкова по-голям е размерът на данъка, който постъпва в бюджета. С тази мярка, ако си спомняте 2022 г., се нормализираха цените и на енергийните продукти, и на електроенергията“, заяви тя.

Петкова обясни, че енергетиката е изключена от предложения данък, защото в сектора вече има таван на цените и е бил въведен данък свръхпечалба през 2022 г. Тя уточни, че предложеният данък за шестте сектора ще се въведе само за 2027 г.

Без акциз за електромобилите

След като в сряда Петкова обяви, че ще бъде въведен акциз от над 10 000 евро за автомобилите с мощност над 250 kW, днес тя обясни, че от мярката ще бъдат изключени електрическите автомобили. В момента финансовото министерство прави анализ и за това дали отстъпка да бъде направена и за хибридните автомобили.

„Оказва се, че при електрическите автомобили самата мощност не е реалната мощност, тъй като тя се допълва от батерията, така че в момента това анализираме“, каза заместник-министърът на финансите.

Ваучерите за храна – за сметка на служителя

Петкова потвърди и че новият данък от 7%, с който ще се облагат електронните ваучери за храна, ще бъде за сметка на служителя и той ще бъде ощетен, ако работодателят не увеличи максималната сума от 102 евро до новия таван от 200 евро.

„Данъкът ще бъде удържан от тези 200 евро и наетите лица – работниците и служителите – ще получат максимално 186 евро. Ако погледнете, това е ръст от 86%. Ако сега за една година могат максимално да се получат ваучери за 1200 евро, с увеличението за следващата година е 2230 евро“, каза Петкова.

Тя отново защити въвеждането на данъка като европейска практика, като според нея, работодателите ще искат да увеличат сумата на ваучерите, защото това е социална мярка.

Повишеният имотен данък

Людмила Петкова подчерта, че промените в данъчните оценки, планирани от правителството, няма да доведат до нарастване на таксата за битови отпадъци за общините, при които такса смет се определя на база данъчна оценка. Предвижда се до 2029 г. данъчната оценка да се повиши с общо 100% – с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 г. и 2029 г.

„За един апартамент от 70-80 кв. м в София данъкът е около 50-60 евро. 30% увеличение, това означава още 15 евро годишен данък“, каза тя. Петкова уточни, че последващите увеличения с по 35% за 2028 г. и 2029 г. ще бъдат направени върху основата от 2026 г., а няма да се изчисляват на база вече увеличения с 30% данък за 2027 г.

Увеличението с 35% ще е към основата от 2026 г., а не към увеличената вече стойност на данъка, обясни тя.

Парите за детско развитие – не само за курсове, но и за дрехи

Условието да бъде използвана новата данъчна преференция за детско развитие е разходът да бъде доказан с документ, обясни Людмила Петкова. Това обаче ще се налага само при проверка на НАП, а няма задължение данните да се прилагат към годишната данъчна декларация. Преференцията ще важи за деца до 18-годишна възраст, като ще може да се използва и за закупуване на стоки за бебета. Заместник-министърът на финансите потвърди, че данъчната преференция ще се използва и за покупки като книги, обувки и дрехи.