БНБ: Данък „свръхпечалба“ на банките ще се отрази на финансовото посредничество и икономиката

При евентуално увеличение на данъчното облагане на банковата дейност, определено като данък върху „свръхпечалбата“, трябва да се отговори на въпроса дали очакваният фискален ефект компенсира последиците за финансовото посредничество и икономиката. Този коментар направи управителят на Българската народна банка Димитър Радев (БНБ) по повод проекта с данъчни мерки, обявен от управляващите.

Радев е категоричен, че отговорът изисква повече от счетоводна сметка. И подчерта, че не се изказа в защита на банковите печалби, нито срещу правото на правителството да предлага промени в данъчната политика. Той смята, че трябва да се прецени начинът, по който се вземат подобни решения.

„Вдигането на данъци има цена. Въпросът е каква ще бъде тя за кредита, инвестициите и растежа – и какъв ще бъде нетният резултат за публичните финанси, след като тя бъде отчетена“, посочи банкерът. И добави, че това е разликата между счетоводната сметка и макроикономическата политика.

Съветът на управителя на централната банка е преди да се вземе окончателно решение, „непосредствената бюджетна оценка да бъде допълнена с оценка на въздействието върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране“. Тя трябва да включва базов и неблагоприятен сценарий и да отчита взаимодействието с макропруденциалната и паричната политика. Едва тогава може да се прецени действителният нетен ефект.

Димитър Радев предупреждава, че текущата банкова печалба не е само доход, който може да бъде разпределен – част от нея поддържа кредита и устойчивостта на системата при бъдещ шок.

Според него след въвеждането на данъка банките могат да реагират с по-ниски дивиденти, но реакцията им може да премине и през цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия и структурата на активите и тогава част от тежестта се пренася към клиентите. „За домакинството това може да означава по-скъп или по-труднодостъпен кредит; за предприятието – по-висока цена на капитала. Тази цена определя кои инвестиционни проекти ще бъдат реализирани“, подчерта банкерът и обясни, че допълнителното облагане на банковото посредничество може в определена степен да оскъпи и използването му.

По думите му степента зависи от конкуренцията, капиталовата позиция на отделните банки и кредитния цикъл, като тя „трябва да бъде измерена, а не предполагана“. Той обърна внимание, че международният опит дава основания за предпазливост и за пример даде Унгария, където след извънредното облагане на банките, въведено като временна мярка, в комбинация с държавна политика се стига до скъпо пазарно корпоративно финансиране и се налага държавата да го компенсира чрез субсидирани кредитни програми с публичен ресурс.

Управителят на банковия регулатор у нас напомни, че българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа. Той смята, че при висока цена на капитала и по-ограничен ресурс те могат да предпочетат нискорискови държавни експозиции пред частен кредит, което означава по-слабо финансиране на икономиката. „Ако по-високото облагане доведе до по-скъп или по-селективен кредит, ефектът ще се прояви в инвестициите и потреблението. По-ниската икономическа активност означава по-малка база за ДДС, корпоративните данъци, данъците върху доходите и социалноосигурителните приходи“, очаква Радев.

Той отчете, че след присъединяването към еврозоната основният икономически въпрос пред България е как да ускорим инвестициите, производителността и реалната конвергенция, като главният двигател за това е частният сектор. „Това предполага предвидима данъчна среда, дисциплинирана фискална политика и финансов сектор, способен да насочва ресурс към продуктивни частни инвестиции. Увеличаването на данъчната тежест върху този процес трябва да бъде внимателно аргументирано“, настоява управителят на БНБ.