Гълъб Донев: Приемането на еврото не предизвика инфлацията, а съвпадна с нея

Ускоряването на инфлацията у нас съвпадна с приемането ни в еврозоната, но не може да бъде винено еврото за инфлацията в България. Това каза финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев по време на конференция, посветена на членството на България в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). „В този период започна кризата в Ормузкия проток. Всичко това се отрази. България е отворена икономика и разчита на внос. Всички тези шокове и вариации оказват влияние върху всички стоки и услуги“, каза той, цитиран от БНТ. 

„Еврото, въпреки някои желания ръстът на инфлацията да бъде преписан на еврото, не може обективно да бъде потвърдено. Цените започнаха да нарастват още през лятото на предходната година. Това беше свързано с ръста на цените на електрическата енергия и горивата“, каза още той. 

Това изказване се различава от позициите на редица представители на управляващите, които отдавна обвързват ръста на цените с приемането на еврото. През май пред БНТ вицепремиерът Иво Христов обяви, че цените след въвеждането на еврото са станали двойни, а според изказвания на премиера Румен Радев влизането на страната в еврозоната се е случило чрез лъжи. Когато депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов анонсира мерките за борба с ръста на цените през май, той директно обяви като една от причините за инфлацията „ненавременното приемане на еврото“. 

По време на участието си в днешната конференция вицепремиерът Гълъб Донев обяви още, че министерството на финансите планира много бързо влизане в Маастрихтските критерии от 3% по БВП по отношение на дефицита при запазване на данъчните ставки на сегашните нива.

„Това, което предвиждаме и планираме в бюджетната процедура и за следващата година, защото тя вече в ход, е много бързо да влезем в критериите по Маастрихт по отношение на дефицита,“ каза Донев, цитиран от БТА. Според плановете, заложени в бюджета за 2026 г., през следващата година правителството трябваше да се стреми към дефицит от 3,8% от БВП, а границата по критериите на Маастрихт да бъде достигната едва през 2028 г. 

Сред мерките за постигане на по-нисък дефицит Донев открои запазване на данъчните ставки на сегашните нива въпреки анонсираните от заместник-финансовия министър Людмила Петкова планове за въвеждане на нов данък, с който да се облагат свръхпечалбите в шест сектора през 2027 г., въвеждането на акциз върху мощните автомобили и повишаването на данъчните оценки.  

Сред изброените от Донев мерки са още запазване на ръста на социалните разходи и повишаване на пенсиите съгласно швейцарското правило. Той изброи и залаганата подоходна политика, така че да се гарантира, че работещите в държавната сфера ще бъдат защитени от инфлационните шокове, но без да има такива мерки с проинфлационен характер. 

„Въвеждаме и допълнително засилване на фискалния контрол, борбата със сивата икономика, измамите с ДДС, така че да гарантираме бюджетът за 2027 година да бъде в рамките до 3 процента дефицит,“ обяви още Гълъб Донев. 

От гледна точка на бъдещата фискална траектория той беше категоричен, че Министерството на финансите ще се придържа към запазване на конкурентно предимство на страната по отношение и на съотношението дълг към брутен вътрешен продукт (БВП). 

За плюсовете от еврозоната

По време на участието си в конференцията Донев изтъкна ползите на България от членството в еврозоната. Според него от началото на годината гражданите и бизнесът са усетили по-голяма стабилност на пазарите и се е повишило доверието на домакинствата и предприятията в институциите, както и доверието на чуждестранните инвеститори в българската икономика и фискална стабилност. Като доказателство той отчете почти двойното нарастване на чуждестранните инвестиции в България през първото полугодие спрямо същия период на 2025 г.

Според него половината от увеличението се дължи на реинвестирани печалби на компании, които вече работят в страната, а останалата половина – на нови чуждестранни инвестиции в страната именно заради това, че тя стана член на еврозоната, че показва едни по-добри резултати, че има един стабилен икономически растеж.

Като друго предимство от членството в еврозоната финансовият министър посочи повишения кредитен рейтинг на страната. Според него пазарите и инвеститорите сигнал за устойчивост и предвидимост е фактът, че управляващата „Прогресивна България“ разполага с над половината от местата в Народното събрание.

Премиерът иска европейска солидарност под формата на пари

В откриването на конференцията участва и премиерът Румен Радев. „Солидарни сме с всички държави членки на Европейския съюз и на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и очакваме същата солидарност да се проявява и към нас“, каза той, цитиран от БТА. 

Според него тази солидарност трябва да проличи в разговорите за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, където място и продължение трябва да имат политиката по кохезия и селскостопанската политика. Радев заяви, че очакванията на България към справедливо разпределение на средствата в бъдещия фонд за конкурентоспособност на общността, а не голяма част от него да се насочва към развитите европейски икономики. 

„Когато говорим за дългогодишната финансова рамка, ние очакваме проява на солидарност именно в направленията на кохезията и на селскостопанската политика“, каза Радев. 

„Ще разчитаме на помощта, разбира се, и на ЕМС как по най-добрия начин да направим така, че тези огромни пари да не отиват само в най-големите европейски концерни, да не отиват само в най-развитите, водещите европейски държави, а и в държави като България, за да можем по-бързо да наваксваме изоставането и да имаме хомогенност в рамките на ЕС“, каза още Радев.