IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Парламентът прие новия механизъм за минималната заплата след бурни дебати и критики

Управляващите и опозицията се скараха как да се изчислява минималната заплата при второ четене на законопроекта за промени на Кодекса на труда

16:42 | 25.09.26 г.
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Предложението на управляващите за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) мина на второ четене след пет часа дебати и остри спорове за начина на изчисляването й. Парламентът прие окончателно промените в Кодекса на труда, с които се регламентира новият механизъм като извънредна точка в дневния ред.

В подкрепа на предложените текстове гласуваха 123 народни представители, 48 бяха „против“ и 12 се въздържаха. Измененията бяха одобрени с гласовете на мнозинството от „Прогресивна България“ така, както са предложени от Министерския съвет. 

Новият механизъм

Законопроектът на управляващите предвижда минималната работна заплата за страната да се определя въз основа на четири критерия –  покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на работните заплати и дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.

Според окончателно приетите текстове минималната заплата за следващата година ще трябва да бъде определяна до 15 август на текущата.

Конкретната процедура за определяне на МРЗ ще бъде разписана с наредба на Министерския съвет. Тя ще регламентира както начина на изчисляване и оценяване на минималното възнаграждение, така и консултациите със синдикатите и представителните организации на работодателите.

Диапазонът, в който ще се определя МРЗ за 2027 година, е от 620 до 672,80 евро.

Веднъж на три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата, а председателят на Националния статистически институт ще утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в деветмесечен срок от влизането в сила на измененията.

Промените позволяват чрез колективни трудови договори да бъдат договаряни минимални възнаграждения над определеното за страната ниво. Това ще може да става както на отраслово, така и на браншово равнище.

За първи път в закона се въвежда и изрична дефиниция на минималната работна заплата. Тя се определя като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.

Националният статистически институт в срок от девет месеца ще трябва да разработи методика за определяне на издръжката на живот. В същия срок председателят на НСИ трябва да утвърди начина, по който тези данни ще бъдат изчислявани и публикувани.

Спор за формулата

Още в самото начало на дебатите в пленарната зала възникна напрежение, предизвикано от това, че по време на обсъждането на самата формула, която е била представена в социалната комисия вчера, сега тя не е заложена в законопроекта на Кодекса на труда с аргумента, че това ще стане на следващ етап чрез подзаконов акт.

В пленарната зала днес присъства заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска, която вчера предостави на депутатите от ресорната комисия проект на подзаконовия нормативен акт, според който компонентът „издръжка на живот“ само за тази година ще бъде заменен със средногодишно изменение на цените в малката потребителска кошница.

В началото на дебата Стела Николова („Демократична България“) обяви, че вчерашното заседание на ресорната комисия е започнало с раздаването на листче с информация за начина на определяне на МРЗ. По думите й чрез него от Министерството на труда и социалната политика са се опитали да обяснят, че са измислили как да заменят липсващия критерий „издръжка на живот“ – като вземат изменението на цените в малката потребителска кошница. Николова посочи, че приетото днес няма да бъде записано в закона.

От нас се иска да подпишем на правителството този празен лист, заяви тя. Ние днес всъщност гласуваме, че компонентът е издръжката на живот, а тя като размер ще бъде определена след девет месеца. Или това трябва да влезе в закона, или гласуваме нещо, което няма да се случи тази година, коментира Николова.

В текстовете за Кодекса пише, че ще се ползва издръжка на живота, а в наредбата – че ще се ползва средногодишното изменение в индекса на цените от малката потребителска кошница. Средногодишното изменение на цените противоречи на формата на другите критерии – увеличението на заплатите, а производителността на труда ще се изчисли по средното й годишно увеличение за последните десет години, възмути се тя.

Председателят на Комисията по труда и социалната политика Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“) посочи, че представителите на МТСП вчера са им раздали листче, но то няма абсолютно никакви белези да бъде официален документ и трябва да бъде предоставен по официален ред. Той отбеляза, че този лист все още не е постъпил официално в деловодството на Народното събрание.

Георги Георгиев („Възраждане“) коментира, че с предложения от управляващите механизъм стойността на минималната заплата ще бъде по-малка от тази, която се предвиждаше да бъде. Това означава, че ощетява всеки български гражданин, който работи на МРЗ или е обвързан с нея. 

Минималната заплата ще е най-много 672 евро

Опозицията обвини управляващите, че предложеният механизъм за минималната работна заплата с четири показателя ще изкриви изчисляването й.

"Законът не обяснява какво точно означава издръжка на живота и по какъв начин тя ще бъде определяна. Ако минималната работна заплата за бъдеща година ще се определя въз основа на статистически данни от предходни години, как механизмът ще реагира при рязка промяна на икономическата среда? Как ще се отчитат навреме промените в инфлацията, доходите или разходите на домакинствата?", попита от трибуната Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС.

Този празен лист не дава яснота на 500 хиляди български граждани, които са на минимална работна заплата, какво ще получават от 2027 г., заяви Стела Николова.

"Управляващото мнозинство предлага намаляване на минималната работна заплата с 876 евро на година. Вместо мнозинството да мисли за 13-та работна заплата за работещите бедни, те ще им вземат и 12-тата работна заплата", отбеляза Венко Сабрутев.

В същия дух беше и изказването на Георги Георгиев от "Възраждане", който посочи, че със сигурност е ясно едно нещо – „стойността на минималната работна заплата ще бъде по-малка, отколкото се предвиждаше да бъде (над 700 евро, бел. ред.)"

Милена Недева от "Прогресивна България" отговори, че е постигнат консенсус как ще се изчислява минималната работна заплата и каква ще бъде рамката – от 620 до 672,80 евро. Точната и конкретна сума ще бъде определена от Министерския съвет.

Депутатите отхвърлиха предложенията на ГЕРБ-СДС и ДПС оценка на адекватността на МРЗ да се прави на две години. 

Не беше прието и предложението на „Продължаваме промяната“ за 2027 г. минималната работна заплата за страната да се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Отхвърлено беше и искането на ПП текстовете, регламентиращи новия механизъм, да влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 16:42 | 25.09.26 г.
Най-четени новини
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още