Руската икономика се забавя заради украинските атаки, които нанасят щети на индустрията

Руската икономика губи динамика, тъй като украинските атаки унищожават промишлени съоръжения, нарушават логистиката и засилват инфлационния натиск.

Брутният вътрешен продукт (БВП) вероятно е забавил ръста си до 0,9% през третото тримесечие спрямо предходната година след 1,3% ръст през предишните три месеца, според средната оценка на икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Забавянето е в съответствие с по-ранните предупреждения на централната банка, че атаките с дронове подкопават производствения капацитет в няколко индустрии.

Войната в Украйна оказва все по-голям натиск върху руската икономика, въпреки че президентът Владимир Путин настоява правителството да поддържа растежа. Украинските удари, насочени към петролни рафинерии, логистични центрове и центрове за данни, достигат все по-дълбоко в Русия, което води до недостиг на гориво и инфлационен натиск. Това ограничава възможностите на централната банка да намали лихвените проценти.

Правителството отново рязко увеличи разходите за отбрана тази година, а бюджетният дефицит се увеличава.

Спирането на петролните рафинерии доведе до 18% спад на годишна база в производството на горива през третото тримесечие, най-силното понижение в сравними тримесечни данни от 2020 г. насам, според данни на Федералната статистическа служба. По-ниското производство на горива задълбочава свиването в минното дело, като същевременно тласка търговията на едро дълбоко на отрицателна територия, показват данните.

Украинските удари също така нанасят щети на товарните терминали и пристанищната инфраструктура, което оказва влияние върху износа.

„Искам също така да подчертая ролята на ескалацията на войната в Азовско-Черноморския басейн върху растежа“, коментира Татяна Орлова от Oxford Economics. „Тази нова криза е до голяма степен отговорна за спада в обема на суровия петрол, изнасян през Черно море, който не е засегнат от ударите по рафинериите“, добавя тя.

По-ниският износ на суров петрол и петролни продукти намалява с около 3,75 процентни пункта годишния растеж на общия износ през третото тримесечие и свива растежа на БВП с около 0,7 процентни пункта, според оценки на Орлова.

Свързаните с отбраната индустрии в Русия изпреварват по-широката икономика. Графика: Bloomberg

Като се изключи военното производство, потребителското търсене остава единственият източник на растеж, но той също се забавя рязко до 4,2% на годишна база през третото тримесечие в сравнение със 7,2% през предходните три месеца. Цените се повишават, ръстът на заплатите се забавя, а предприятията продължават да се сблъскват с нарастващи разходи и високи лихвени проценти по кредитите.

Производството в редица индустрии за потребителски стоки също се свива. Все повече индустрии „не се справят особено добре“, коментира главният финансов директор на „Сбербанк“ Тарас Скворцов по време на разговор с инвеститори през октомври.

Най-големият кредитор в Русия разглежда качеството на корпоративните заеми като нарастващ проблем. „Негативното въздействие на периода на високи лихвени проценти и високи реални лихвени проценти продължава да се натрупва. Това оказва все по-голям натиск върху клиентите“, казва той. „Всичко това допринася за нашия песимизъм“, добавя Скворцов.

Загубата на производствен капацитет през третото тримесечие тласка руската икономика в това, което централната банка нарича „положителна производствена разлика“, при която предлагането е по-малко от търсенето.

Производството продължава да се разраства, водено от двуцифрения растеж в индустриите, които обслужват държавното търсене. Очаква се военните разходи да достигнат рекордни нива тази година.

Разликата между индустриите, свързани с войната, и останалата част от икономиката обаче продължава да се увеличава.

Слабото търсене, недостигът на оборотен капитал и забавените плащания от страна на контрагентите са основните ограничения пред руските компании през третото тримесечие, според проучване на Руския съюз на индустриалците и предприемачите.

Ограниченият достъп до заеми и нарастващото дългово бреме са класирани като следващите най-належащи проблеми, като всяко от тях е посочено от около 20% от анкетираните - най-високият дял в историята за последните, според доклада.

Прогнозите предвиждат паричната политика да остане умерено строга за по-дълго време, с по-малко възможности за облекчаване.

По-високите цени на горивата повишават цените на редица стоки, което отдалечава инфлацията от целта на централната банка от 4%, която Русия се очаква да не постигне за седма поредна година. Според медианната оценка в проучване на Bloomberg годишната инфлация ще се ускори до 7,07% през октомври от 6,35% месец по-рано.

Елвира Набиулина, управител на Централната банка на Русия, призна в изказване пред Държавната дума, че ударите с дронове, извършени от въоръжените сили на Украйна, оказват влияние на растежа.

„Ситуацията е различна в различните сектори, но като цяло през втората половина на годината икономиката пое по възходяща траектория. Очакваме БВП да нарасне с до 1% за годината въпреки загубата на производствени мощности в определени сектори вследствие на атаките“, коментира тя, цитирана от руската информационна агенция ТАСС.

По думите ѝ, ако нямаше атаки по съоръжения и предприятия, икономическият растеж е щял да е по-висок.

Според Набиулина растежът на руската икономика се подкрепя от „машиностроенето, включително отраслите от военнопромишления комплекс“, както и от нарастващите доходи и потребителски разходи. По нейно мнение темпът на икономически растеж в Русия би трябвало да се ускори, стига да не бъде възпрепятстван от войната.