Георги Ганев: Отчаяното търсене на повече приходи не може да е полезно за икономиката

„Намаляването на разходите го има, но то е основно по линия на понижените капиталови разходи“, заяви той и определи бюджета като „крайно неамбициозен“. Ганев преценява, че по този начин се изсмуква ресурс от производителните части на българското стопанство и те ще имат по-малка възможност да се развиват. „Не се вижда стремеж да се направи всяко изразходвано евро значително по-ефективно, отколкото е в момента“, аргументира се той.

Според него няма драстично завишени приходи в бюджета, но има извънредни в лицето на данък свръхпечалба. „Желанието да се третират определени бизнеси като брашнен чувал неминуемо ще доведе до счетоводно изчезване на печалбите им“, очаква икономистът. По думите му с данък свръхпечалба  ще се финансират перманентни разходи, но това поражда въпроса: Какво ще правим през 2028 г.?"

Според него „Бюджет 2027 можеше и да е по-лош“, но икономистът посочи, че „заслугата“ е на Европейската комисия, която официално вкара страната ни в процедура по свръхдефицит от лятото на тази година.

„Управляващите не са разтревожени от дефицити над 3% (заложеният за догодина е 3,5% - бел. ред.)“, констатира Ганев. Той отбеляза, че усилията им са насочени към търсене на повече приходи и даде за пример идеята за пренасочване на част от втория пенсионен стълб към първия.

Икономистът предупреди, че увеличаването на минималните осигурителни прагове ще засегне много хора.

Ганев подчерта, че вътрешното потребление вече отразява значително увеличения жизнен стандарт на населението и представлява автентичен двигател на растежа, който е и по-стабилен от външното търсене. „Брутното капиталообразуване в частния сектор е на най-високото си ниво от 20 години насам, така че не съм песимист относно двигателите на растежа“, коментира той.

Икономистът обаче смята, че България започна да стига един таван в настигането на европейския жизнен стандарт и един от основните ограничители за това е институционалната рамка – „по-конкретно защитата на имуществените права и договорите, т.е. съдебната система“.

Какви са перспективите за ръст на икономиката? Ще започне ли България да строи инфраструктура чрез публично-частни партньорства и концесии? Можеше ли Kaufland да мине само с предупреждение от регулаторния орган заради нерегламентираните практики?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.