Новата формула за минималната заплата – положителна, но твърде сложна

Новата формула за минималната работна заплата е дългоочаквана и много положителна промяна, но в момента е по-сложна, отколкото е необходимо. Това коментира Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Досега размерът на минималното възнаграждение се определяше като 50% от средната брутна заплата, което според икономиста е довело до скокообразно повишаване наминималната работна заплата през последните три години и е сближило минималната и средната заплата в някои части на страната. Това затяга пазара на труда там.

Заради рязкото увеличение на минималната цена на труда са се наблюдавали и леки колебания в младежката заетост, което означава, че работодателите са имали по-сериозни притеснения да наемат хора с по-ниски умения и нулев опит. Стигнало се е и до задържане на растежа на светлата икономика след почти десетилетие преди пандемията на много бърз спад на сивия сектор.

„Новата формула е по-сложна от предишната, като в нея ще влязат инфлацията на малката потребителска кошница в опит да се компенсира стандартът на живот на работещите на минимална заплата, медианната и средната заплата и дългосрочният тренд в производителността на труда“, казва Николов.

Като недостатък на новата формула той посочи липсата на спирачка, тъй като тя допуска дори при лошо състояние на пазара на труда и висока инфлация максималната референтна стойност на минималната работна заплата да продължи да се увеличава сериозно. Според него е добре да се ползва безработицата като показател за пазара на труда – при сериозно повишение на безработицата, минималната заплата да не се пипа, тъй като това допълнително би ограничило достъпа до пазара на труда.

Адриан Николов обърна внимание на промяната в автоматичното обвързване, тъй като досега формулата залагаше директно стойността на минималната заплата, без социалните партньори и държавата да могат да я променят.

Сегашната формула определя само максималната стойност за следващата година, а минималната стойност е минималната работна заплата от предишната година. Оттам-нататък работодатели, синдикати и държава ще определят стойност на минималната заплата за следващата година в рамките на коридора, образуван от формулата и миналогодишната минимална заплата, като отчитат и други макроикономичеки фактори, обясни икономистът. Предвиден е и преглед за адекватност през няколко години. 

Николов очаква постепенни промени във формуата, която според него в момента е по-сложна, отколкото е необходимо. Тя може да се коригира, като се махне средната заплата и се обърне по-голямо внимание на производителността на труда като фундаменталния фактор, който определя динамиката при заплащането, счита той.

Икономистът коментира и тенденцията към охлаждане на пазара на труда в България. По думите му то е закономерно, тъй като през 2024 г. достигнахме предишните рекордни стойности на трудовия пазар. От няколко тримесечия България е с най-ниската безработица в ЕС, като надхвърля заетостта си от 2019 г., когато беше достигнат предишния рекорд. Лекото повишаване на безработицата сега отразява по-скоро временен процес, отколкото трайно преобръщане на трудовия пазар, тъй като все още има високо декларирано търсене макар то да не е непременно видимо в обявите. 

Целия коментар вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.