До края на септември ще бъде определена минималната работна заплата за 2027 г.

До края на август трябва да бъде приет нов механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата в България, а до края на септември по него трябва да бъде определено и минималното възнаграждение за 2027 г. Това обяви финансовият министър Гълъб Донев, представяйки резултатите от работата на междуведомствената работна група, създадена с негова заповед.

Работната група проведе първото си заседание във вторник.

Донев потвърди, че е постигнато единодушие, че трябва да има законово установена минимална работна заплата за страната. По думите му единодушно са одобрени и критериите, въз основа на които занапред ще се определя размерът на минималното възнаграждение.

Предвижда се веднъж на четири години да бъде извършвана оценка дали минималната работна заплата е адекватна. Постигнато е съгласие и за референтната стойност, която ще се използва при тази оценка. „Работната група се спря това да бъде 50 на сто от средния размер на основната работна заплата“, каза финансовият министър.

Работата по механизма продължава

След като вече са приети текстовете, отнасящи се до промените в Кодекса на труда, следващата стъпка е изготвянето на предложения за изменения и допълнения в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. „До края на август трябва да имаме приет и работещ механизъм за определяне размера на минималната работна заплата“, заяви премиерът.

По думите му следващият ключов срок е краят на септември, когато вече трябва да бъде определен конкретният размер на минималната работна заплата за 2027 г.

Не е обсъждан конкретен размер на минималната заплата, предстои да се изработи формулата

Правителството, синдикатите и работодателите са постигнали общо съгласие по основните принципи, върху които ще бъде изграден новият механизъм за определяне на минималната работна заплата. Все още обаче не са обсъждани нито конкретен размер на възнаграждението, нито тежестта на отделните показатели във формулата, допълни министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Въпросът е част от по-голямата тема за доходите на българските граждани и затова е сред приоритетите на правителството. По думите ѝ целта е между държавата и социалните партньори да има ясно и общо разбиране за посоката, в която трябва да се върви. Това предполага промени както в законодателството, така и в подзаконовата нормативна уредба и по-конкретно в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Допълнителните разговори между правителството, работодателите и синдикатите ще започнат още в края на тази седмица. Една от основните задачи е да бъде определена процедурата за изчисляване на минималната заплата, като според Ефремова задължително трябва да бъде гарантирано участието на социалните партньори.

Предстои да бъде уточнено и кои официални статистически данни ще се използват при изчисленията. Въпреки постигнатото съгласие за основните критерии конкретната формула все още не е изработена.

„Ние се договорихме към момента само за критериите, върху които ще стъпим, но точно как ще бъде изградена формулата, предстои заедно със синдикатите и работодателите да уточним и да разпишем в съответната наредба“, уточни социалният министър.

Ще бъде разработена и специална процедура, чрез която периодично да се оценява доколко размерът на минималната работна заплата остава адекватен. Ефремова посочи, че разговорите по всички тези въпроси трябва да напреднат още през следващите дни. Поставената от премиера цел е до края на август да бъде постигнато общо съгласие, за да може след това да започне конкретната работа и по бюджетната процедура.

Социалният министър допълни, че паралелно с механизма за минималната заплата трябва да се работи за повишаване на квалификацията на българските граждани, което да доведе до по-висока производителност и създаване на повече добавена стойност.

Четири основни критерия за минималната заплата

Ефремова посочии, че критериите, по които е постигнато съгласие, следват заложеното в европейската директива за адекватните минимални работни заплати. При определянето на възнаграждението ще се отчитат издръжката на живот, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на възнагражденията, както и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.

Следващата задача е да се установи как всеки от тези критерии може да бъде измерен чрез данните на националната статистика. На тази основа трябва да бъде създадена формула, която да отчита едновременно производителността и социалната функция на минималната заплата.

На въпрос дали на срещата е разглеждан вариант минималната работна заплата да достигне 650 евро от 1 януари, Ефремова уточни, че конкретни суми не са били предмет на разговорите.

Щерьо Ножаров: С новата методика темпът на нарастване на минималната работна заплата ще се забави наполовина

Икономистът Щерьо Ножаров коментира, че ако се приеме новата методика за изчисляване на минималното възнаграждение, която ще се базира върху евродирективата, темпът на нарастване на минималната работна заплата ще се забави.

„По моето изчисление на около 7–8% годишно, а към момента в последните години е 12,6%, но някои години стигна и до 15%. Темпът на нарастване на минималната работна заплата, когато се включат и критерии за производителност на труда, ще падне наполовина. Това ще се промени“, посочи в коментар пред bTV Ножаров.

Любослав Костов: Старият механизъм не трябваше да бъде премахван, а надграден

От десет години насам всичко, което е правено в името на „подобрението и адекватността“ на минималната работна заплата /МРЗ/ всъщност, е било по-лошо, пише икономистът в КНСБ Любослав Костов в свой коментар по темата във Facebook.

Икономистът представя данни, според които през 2016 г. съотношението на минималната работна заплата към средната е 43,4%, МРЗ 214 евро / СРЗ 493 евро. През 2026 г. е 42,6%, МРЗ 620 евро / СРЗ (второ тримесечие) е 1444 евро. А до края на годината, когато излязат данните за останалите тримесечия, то ще падне под 40%.

„Десет години назад - никаква промяна. Гравитираме между 40-44%. Двадесет години назад - пълен регрес. Истината, която никой няма да ви каже, е следната - в нито една година от началото на този век съотношението не е стигало реални 50% спрямо текущия размер на средната заплата. Дори формулата, която махнаха, индексираше МРЗ към исторически стойности (4 тримесечия назад), а не спрямо реалното време“, пише Костов.

"Старият механизъм не трябваше да бъде премахван. Той трябваше да бъде надграден в посока нагоре, за да гарантира, че тези текущи 40-44% най-после ще се приближат до истинските, реални 50% от текущата средна заплата", коментира той.

"Според отпадналата формула от 1 януари 2027 г. МРЗ трябваше да бъде около 700 евро. Да видим сега до какви „гениални“ компромиси ще доведат настоящите сметки. Ако те приключат със значително по-нисък резултат от 700 евро и този абсурд ни бъде представен по телевизията като „модерно и адекватно решение“, това вече ще клони към неразбиране на генезиса на проблема", пише Костов.