Волатилността е новото нормално за енергийните пазари в Европа

След 2022 година волатилността се превърна в новото нормално за енергийните пазари в Европа, но и ефектите от кризите на едно място вече се разпространяват бързо и към другите части на света. Войните блокират доставки в основни износители на енергоресурси, а към тях се добавят и климатичните промени, чийто ефект става все по-осезаем в енергийната система.

На този фон през септември цените на електроенергията в Европа надхвърлиха 200 евро за мегаватчас, но във вечерния пик достигат над 740 евро за мегаватчас, което е най-високото ниво от 2024 година насам, сочат наблюденията на един от енергийните търговци D Trading, част от украинския енергиен холдинг ДТЕК.

Няколко са факторите, които причиняват септемврийския ценови шок - традиционното по това време на годината "мрачно безветрие" (на немски език Dunkelflaute), когато нито вятърът е достатъчен, нито соларните централи работят ефективно в Западна и Централна Европа. Но тази година това явление се съчетава със стачни действия в централите на EDF, а лятото ядреният сектор в Европа като цяло беше под натиска на горещите вълни и ниските нива на реките.

Допълнителна роля играят и полупразните газохранилища в Европа, които изпратиха цената на газа на нидерландската платформа TTF до най-високото ниво от години - почти 80 евро за мегаватчас при затварянето на търговията на 18 септември.

Газохранилищата в Нидерландия и Германия стоят полупразни и "затварят" кръга - цената е висока, защото газохранилищата в такъв голям потребител като Германия не са пълни (до 56,2% от капацитета си по данни на Gas Infrastructure Europe) и това е риск за баланса на пазара през зимата, а газохранилищата са празни, защото цената е висока (и равна на тази през зимата), което кара комуналните компании и търговците да бавят решенията си за резервите.

Данните на TTF например показват, че през март и април 2027 г. цената на газа е около 60 евро за мегаватчас, а през май е около 55 евро.

Според изчисленията на Bloomberg ЕС се нуждае от още 100 тераватчаса газ на приблизителна цена от 7 млрд. евро, за да постигне най-ниската цел за запълване на газохранилищата - 75% от капацитета им за съхранение.

В същото време Украйна изглежда няма да бъде "товар" за газовите пазари тази година. По данни на D Trading през втората половина на 2026 година страната е купила 0,1 млрд. куб. метра газ спрямо 4,3 млрд. куб. метра през същия период на 2025 година. Два месеца предсрочно Киев натрупа резервите си от газ - 14,6 млрд. куб. метра, за зимата. През миналата година неочакваните покупки от украинските компании, след като Русия унищожи голяма част от съоръженията за добив на газ, изненадаха пазара и натежаха на цената.

Проблем за електроенергийните пазари е и ниското ниво на язовирите в държави, които силно разчитат на водните централи - Австрия, Румъния и Швейцария.

Това поставя цената на тока, заедно с цената на горивата във фокуса на правителствата в Европа, които отново обмислят мерки за подкрепа на бизнеса и на домакинствата. У нас битът е защитен, но правителството преди ден одобри нова програма с компенсации за бизнеса.

Бюджетът от началото на септември до 30 юни 2027 година е 140 млн. евро, които обаче ще се изплащат еднократно след изтичане на 10-те месеца. За много компании това може да се окаже проблем, особено при повишаване на други разходи през зимните месеци. Покриването на средствата може допълнително да оскъпи стоките и услугите от бизнеса.

В първите дни на септември средната цена на тока на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е вече над 165 евро за мегаватчас, или над обявения от правителството таван от 122,71 евро за мегаватчас. Ако поскъпването се задържи до края на месеца, бизнесът трябва да получи компенсация - до 80% от разликата между средната и базовата цена. Но и процентът ще се определи спрямо наличните средства във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), а и средствата ще се изплащат през следващото лято, и то докато има пари във фонда, или докато бъде изчерпан бюджетът на програмата.

Соларните централи успяха да покрият част от проблемите, които застигнаха енергийния сектор през лятото, но те произвеждат само през деня. В западните части на Европа пикът във вечерните часове често се покрива от водните централи. В България в подкрепа се добави бумът на батериите, който успя да регулира системата и регионът имаше достатъчно електроенергия, дори и на фона на затворените блокове на ядрените централи в Унгария и Румъния заради ниското ниво на р. Дунав.