В кои европейски страни разходите за хранителни стоки нарастват най-бързо?

Всеки, който е посетил супермаркет в Неапол или друг град в Южна Италия в края на октомври, вероятно е заварил щанда за плодове наполовина празен. В продължение на около две седмици шофьори на тежкотоварни камиони, разгневени от високите цени на дизеловото гориво, блокираха пътища и пристанища в Южна Италия.

Складовете преустановиха работата си, а рафтовете с месо, прясно мляко, плодове и бутилирана вода в областите Кампания, Пулия и Калабрия останаха празни. В някои малки магазини това продължи само за един ден.

През октомври цените на непреработените хранителни продукти в Италия са били със 7,5% по-високи спрямо година по-рано, при ръст от 5,5% през септември, показват предварителните данни на националния статистически институт Istat. Цените на типичната потребителска кошница, включваща храни, стоки за домакинството и продукти за лична хигиена, са се повишили с 2,5% спрямо 1,5% през предходния месец.

Италия е краен пример. Но случващото се там е показателно за тенденция, която се наблюдава в цяла Европа: след една сравнително спокойна година седмичните покупки на хранителни стоки отново започват да поскъпват, пише Euronews.

Енергията беше във фокуса на вниманието, докато поскъпването на храните остана умерено

Инфлацията в еврозоната достигна 4% през октомври - най-високото равнище за повече от три години, показват предварителните данни, публикувани от Евростат в сряда.

Основният двигател на инфлацията бяха енергийните цени. Горивата, електроенергията и отоплението са поскъпнали с 20,8% спрямо година по-рано. За сравнение, цените на хранителните продукти са се повишили значително по-бавно.

Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия в еврозоната са нараснали с 1,6% през октомври на годишна база. В Европейския съюз (ЕС) храните и безалкохолните напитки са поскъпнали едва с 0,6% през септември - последният месец, за който има данни от всички държави.

При по-внимателен поглед обаче се открояват съществени различия. Цените на преработените храни, алкохола и тютюневите изделия са се повишили само с 0,5% през октомври спрямо същия месец на предходната година. Цените на непреработените хранителни продукти, включващи плодове, зеленчуци, месо и риба, са нараснали с 4,6%, след като през август увеличението е било 2,7%.

„Храните и енергоносителите бяха основните двигатели на поскъпването, докато базисната инфлация е останала стабилна въпреки продължаващия енергиен шок“, коментира Никола Нобиле, главен икономист за Италия в Oxford Economics.

Това е логично, ако се замислим как хранителните продукти стигат до магазините. Тракторите работят с дизелово гориво, оранжериите се нуждаят от отопление, а почти всички стоки се транспортират с камиони. Когато тези разходи рязко нараснат, пресните продукти са особено уязвими, тъй като не могат да престоят в складове месеци наред.

Най-големите икономики показват същото разделение

Във Франция общите цени на хранителните продукти са се повишили с 1,2% през октомври. Пресните продукти обаче са били с 8% по-скъпи спрямо година по-рано, показват данните на статистическата служба INSEE. През септември годишното поскъпване при тях е било 9,5%.

В Германия храните са поскъпнали само с 0,4%. В Португалия цените на непреработените хранителни продукти са нараснали с 3,7% - същият темп като през септември.

В Испания цените на храните също са продължили да се повишават през октомври, макар и с по-бавни темпове спрямо година по-рано.

Кипър е на първо място, а Швеция - на последно

Данните за септември, които са последните налични за всички държави от ЕС, показват къде потребителите са усетили най-силно поскъпването.

Кипър отчита най-голямо увеличение - храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 4% спрямо година по-рано. Следват Испания с 2,7%, Румъния с 2,6%, Малта с 2,5% и Португалия с 2,4%.

Извън ЕС Турция регистрира значително по-бърза инфлация при храните и поскъпване от 27,6% за една година.

В 14 от общо 27 държави членки на ЕС храните и безалкохолните напитки всъщност са били по-евтини на годишна база.

Най-голямото понижение е отчетено в Швеция, където цените са спаднали с 6,3%. Това се дължи на намаляването на ДДС. На 1 април правителството съкрати наполовина данъка върху добавената стойност за храните от 12% на 6%. Мярката ще остане в сила до края на 2027 г.

В Латвия, Унгария и Чехия също е отчетено поевтиняване на храните - между 3,8% и 4,8%.

Пет години по-късно Източна Европа продължава да понася най-тежкия удар

Дори и малкото поскъпване днес идва на фона на вече натрупано значително увеличение на цените.

От септември 2021 г., когато енергийните цени започнаха рязко да нарастват, храните в ЕС са поскъпнали с около една трета.

В Унгария увеличението е над 50%. В България, Естония и Румъния то също е малко над 50%. В Люксембург, Швеция и Франция поскъпването е по-близо до 25%.

Някои от държавите с най-голямо увеличение на цените са и тези, в които хранителните продукти заемат най-голям дял от разходите на домакинствата. Така например за едно семейство в Букурещ или София поскъпване от 2% на касата може да представлява значително по-голяма тежест за семейния бюджет, отколкото същото увеличение в Люксембург.

Икономистите очакват общият ценови натиск да продължи да се засилва.

Според Pantheon Macroeconomics инфлацията в еврозоната ще достигне връх от 4,5% през януари, като компанията очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти през декември.

Данните за октомври показват, че поскъпването на хранителните продукти може да се ускори точно когато започват да пристигат и по-високите сметки за отопление през зимата. В някои части на Южна Италия потребителите вече усещат този ефект.