От търговия към балансиране на системата и управление: новата роля на енергийните търговци

Какво е състоянието на електроенергийния пазар в България? Как се отразява бумът на зелените мощности на цената на електроенергията и как се вписват те в енергийната система на страната? Тези и други теми коментира Атанас Димов, изпълнителен директор на „Електрохолд Трейд“, който ще е един от участниците в тазгодишното издание на конференцията Energy of Tomorrow на Investor.bg. 

- Как оценявате състоянието на електроенергийния пазар в България? Какво да очакваме, след като поредната енергийна криза отмине?

Ако трябва да съм съвсем честен, пазарът не се връща към някакво старо „нормално“. По-скоро влиза в нова нормалност. И тя е по-динамична, по-нервна и много по-чувствителна към регионалните процеси, времето, инфраструктурата и изобщо към всичко, което може да размести баланса в системата.

Тоест въпросът вече не е дали ще има волатилност. Тя е тук и ще остане. Въпросът е кой може да я управлява по-добре.

И точно тук ролята на търговеца започва да се променя. Доскоро той се възприемаше основно като купувач и продавач на енергия. Днес това вече не е достатъчно. Все повече говорим за управление на риск, профил, баланс и пазарна експозиция в реално време. Това е съществена промяна.

Атанас Димов, „Електрохолд Трейд“

Атанас Димов е изпълнителен директор на „Електрохолд Трейд“ ЕАД от 2022 г. Присъединява се към екипа на компанията през 2013 г. с цел да подпомогне нейното развитие на свободния пазар на електрическа енергия в страната и региона. В периода 2004-2007 г. е работил в „НЕК“ ЕАД като Експерт Електроенергиен пазар, а през 2007-2011 г. е заемал длъжността Експерт Балансиращ пазар към ЕСО ЕАД и е участвал във формирането на нормативната рамка в подкрепа на либерализацията на пазара на електрическа енергия в България. От 2011 до 2013 г. е на позиция Ръководител отдел Борсов пазар към ЕСО ЕАД, където подкрепя създаването на прозрачен и ликвиден енергиен пазар, подобряването на нормативната рамка и насърчаването на регионалната интеграция. Притежава магистърска степен инженер Електроенергетика от Технически университет – София. Сертифициран е от Центъра за европейски програми на Американски университет в България в областта на енергийните пазари и възобновяеми енергийни източници.

- Зелените мощности са част от европейското решение на зависимостта от вноса на енергоресурси. Как се вписват те в енергийната система на България? Къде са „тесните места“?

ВЕИ вече не са някаква добавка към системата. Те са част от нейното ядро. А това е нормално и заради енергийната независимост, и заради посоката, в която върви целият европейски пазар.

Проблемът обаче вече не е само да се строят нови мощности. Това до голяма степен го умеем. Истинският въпрос е как ги интегрираме в енергийната система.

Тесните места считам, че се виждат ясно: мрежов капацитет, присъединяване, ограничени възможности за съхранение, недостатъчна системна гъвкавост и не на последно място – липса на достатъчно добра координация между производство, търговия и управление на системата.

Казано по-просто: системата в момента расте по-бързо като генерация, отколкото като способност да управлява тази генерация.

- Как се отразява бумът на зелените мощности на цената на електроенергията и има ли механизми да се преодолее волатилността?

Фокусът върху средната цена вече не е достатъчен, за да разберем какво реално се случва на пазара. Това, което се променя, не е само нивото на цените, а тяхната структура.

В часовете с високо производство от слънце или вятър виждаме силен натиск надолу. После, когато това производство намалее, особено в края на деня, напрежението се връща много бързо. Тоест все по-важни стават часовият профил, ценовите спредове и вътрешнодневната динамика, а не просто една усреднена стойност.

Има механизми за управление на тази волатилност, но няма едно магическо решение. На практика говорим за комбинация от съхранение на енергия, по-активни балансиращ и пазар „В рамките на деня“, по-добро прогнозиране, по-гъвкави търговски продукти и по-добра координация между физическите активи и пазарите.

Вярвам че тук има и един по-дълбок въпрос. Решението не е само в това да добавяме нови активи. Липсва един инфраструктурен слой между активите и пазарите. Слой за прогнозиране, оптимизация, диспечиране, пазарна интеграция и управление на гъвкавостта.

Точно този слой прави разликата. Той свързва физическата система с пазарната логика по начин, който намалява небалансите, управлява волатилността и отключва повече стойност. И според мен именно там ще се решава следващата фаза на пазара.

- Бизнесът у нас често се оплаква от липсата на възможности за сключване на дългосрочни договори. Какъв е вашият отговор като търговец?

Това оплакване е напълно разбираемо. Бизнесът търси предвидимост, особено когато пазарът е нервен и се движи рязко.

Но аз считам, че разговорът не трябва да се свежда само до това дали договорът е краткосрочен или дългосрочен. По-важният въпрос е как е структуриран рискът в него.

Фиксираната цена сама по себе си не решава всичко. Ако не е ясно кой носи профилния риск, кой носи риска за балансиране и как се разпределят различните пазарни отклонения, тогава една фиксирана цена може да създаде повече проблеми, отколкото решения.

Затова аз вярвам, че следващата стъпка е в по-гъвкави договорни модели. Такива, които разпределят по-ясно ценовия, профилния и балансиращия риск между страните. Това е по-зрял подход и е много по-близо до реалната логика на пазара.

- Какви послания искате да отправите към аудиторията на Energy of Tomorrow?

Ако трябва да го кажа с едно изречение: следващата фаза на енергийния преход няма да се определя само от това колко нови мощности изграждаме, а от това колко добре умеем да работим с тях.

През последните години основният разговор беше за растежа на ВЕИ. Това беше напълно логично, но днес вече сме на друг етап. Капацитетът расте бързо, а сложността на системата расте още по-бързо.

Затова големият въпрос вече не е „колко“, а „как“. Как интегрираме различните типове производство. Как координираме участниците на пазара. Как управляваме променливостта в реално време. И как превръщаме тази променливост от проблем в управляем ресурс.

В този контекст гъвкавостта, съхранението, търговската оптимизация и интелигентното управление на активите вече не са отделни теми. Те са част от една и съща система.

И ако има нещо, което все още липсва в достатъчна степен, това е инфраструктурният слой, който свързва всички тези елементи, като прогнозиране, оптимизация, диспечиране и пазарна интеграция. Именно той ще определи доколко енергийната система ще бъде стабилна, ефективна и предвидима през следващите години.

Вярвам че точно тук ще се промени и ролята на участниците на пазара. Все по-малко ще е достатъчно просто да присъстваш в даден сегмент. Все по-важно ще бъде да можеш да управляваш сложност.

Открийте подробности и се регистрирайте за безплатно присъствие на конференцията на Investor Media PRO.