Петър Чобанов: Позитивите от еврозоната няма да дойдат автоматично като подарък

Трябва да се фокусираме върху вътрешната среда, еврозоната може само да даде допълнителен стимул. Този съвет даде подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов по време на финансовия форум "Еврозоната: Уравнения и решения 2025", организиран от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.  Според него самото членство във валутния съюз не гарантира икономически просперитет без активни реформи. 

По думите му търсенето на българси стоки и услуги трябва да се изрази в „някакъв вид протекционизъм“ след като в следващите няколко години няма да станем свидетели на фискална консолидация в еврозоната, а ще продължи фрагментирането.

Нова икономическа философия

Доц. Чобанов смята, че е необходима промяна във фокуса на икономическата политика, за която трябва лидерство, не наблюдение.

Той отбеляза, че на фона на растящите доходи през последните години, усилията трябва да се пренасочат от стимулиране на търсенето към насърчаване на предлагането и инвестициите, като единствен начин да се изгради по-висока база за устойчив растеж и конкурентност на българската икономика.

Банкерът подчерта, че позитивите от еврозоната няма да дойдат автоматично като подарък, като визира очакванията на България за ново повишаване на кредитния рейтинг, подобно на предишното, след новината, че страната ни ще бъде 21-вият член на валутния съюз.

Доц. Чобанов посочи, че процесът е пряко обвързан с функционирането на държавната администрация, а рейтинговите агенции изрично посочват институционалната стабилност като критичен фактор за българската икономика. „Влизането в клас „А“ ще е трудно, друг е алгоритъмът и няма да влезем автоматично“, смята подуправителят на централната банка.

Той обърна внимание, че от значение за България е да има дългосрочни политики в интерес на обществото, които минават през общото институционално изграждане на държавата. Доц. Чобанов е на мнение, че те не могат да бъдат същите като през 2024 г. при тази структура на икономиката, „защото е неблагоприятно“. Той се надява, че след повишението на доходите у нас през последните години фокусът ще се премести от стимулиране на търсенето върху предлагането и инвестициите, за да се създаде по-висока база за растеж.

Петър Чобанов изтъкна, че като икономически блок Европейският съюз продължава да изостава от основните си конкуренти в лицето на САЩ и Китай. Той подчерта, че страните от еврозоната ще имат все повече разходи за въоръжаване при по-голяма задлъжнялост.

„От гледна точка на икономическата ефективност те се характеризират с ниски фискални мултипликатори, а плановете за възстановяване и устойчивост подкрепиха европейските икономики в краткосрочен план, но тепърва предстои да се види дали ще има ефект от тях в по-дългосрочна перспектива“, аргументира се той какви промени настъпват в политическата и финансовата конюнктура с влияние върху страната ни.

В търсене на баланс

Финансистът Калин Христов посочи, че пред икономиката на Европа има много предизвикателства след потиснатата икономическа активност в резултат и на липсата на евтина енергия, негативния ефект от инфлацията, високото ниво на дълг и бюджетни дефицити.

Към тях той добави ангажиментите за повишаване на военните разходи и политическата фрагментация, които поставят пред изпитание извършването на структурни реформи в европейската икономика.

Христов, който е бивш служебен финансов министър, смята, че приключва възможността, в която тези дефицити и дългове могат да бъдат поддържани без да има структурна промяна във фискалната политика. По думите му това означава, че трябва да има политически цикъл, който да води до оптимизиране на разходите, за да се поддържат устойчиво дълговете.

„Шокиран съм от скоростта, с която фискалната култура в нашето общество се промени. От 1997 г. до 2020 г. имахме култура на поддържане на балансиран бюджет, малък размер на държавните разходи под 40% от БВП  и данъчна система, основана на философията да насърчава икономическата активност – инвестициите и участието в пазара на труда, чрез ниски данъци върху труда и капитала“, коментира той как се промени българската фискална позиция.

Калин Христов поясни, че всичко това беше изтрито за пет години и сега се налага да правим преход в най-неподходящия момент. Бившият подуправител на БНБ напомни, че „дълги години бяхме дисциплинирани“, докато  в други страни от еврозоната стигнаха до свръхзадлъжнялост и това доведе „до абсолютна липса на фискална гъвкавост в еврозоната“. Христов смята, че моментът не е най-подходящият, защото в България започваме да правим политика, която е изчерпана и е достигнала лимита си не на локално, а на глобално ниво.

Фискална и икономическа политика

Димитър Шумаров, главен финансов директор и член на управителния съвет на „Пощенска банка“, също напомни, че страната ни 15 години спазва добра фискална дисциплина и затова мина успешно през кризите. Той е убеден, че монетарната и фискалната политика трябва да вървят в унисон и да се допълват. Банкерът е убеден, че сегашната ситуация изисква фискалната политика да не бъде доминираща, в каквато посока е и призивът на Европейската централна банка в последните седмици, че не бива заради фискалните цели да се потискат икономическите.

„Трябва да се затегне фискалната политика и същевременно трябва да се преориентират бюджетните разходи от задоволяването на краткотрайни или належащи съображения и компромиси към нещо, което да генерира перспектива, да даде стимул на икономиката и да има продуктивни разходи“, коментира Шумаров.

Той напомни, че нашият бюджет в голяма степен е разходопокривен, но съотнесено към брутния вътрешен продукт излиза, че „не работим достатъчно“. „Ние сме решили от какво имаме нужда като средства и сме намерили подходящите инструменти, с които да осигурим приходи и заеми, да можем да покрием това, което ни се иска.п Само че отнесено към БВП на страната разходите стигат 46%“, посочи банкерът. Той се надява, че след като правителството влиза във втората година на управление трябва да има кураж да започне реформи в администрация, здравеопазване и образование, „за да може догодина да се радваме на друга структура и друга политика в бюджета на страната“.

По думите му с този положителен сценарий могат да се избегнат рискове, но приоритетите изискват повече активност и адаптивност. Шумаров се надява да страната ни да е по-добре подготвена и при следваща криза, за каквато се говори, че ще има през 2027 г., както и че публичните разходи с преразпределение от държавата у нас няма да минат 50%.

„Само по този начин фирмената и държавната задлъжнялост няма да върви нагоре“, каза още той и се надява страната ни да покрие критериите, за да стане член на ОИСР.

Що се отнася до българската икономика, той я определи като силно трудоемка през последните пет години, затова се надява българските предприемачи да потърсят иновации с по-нисък разход на труд и енергия и да имат шанс за влязат и да се намесят във веригите на доставки.

Партньорството на банките

Цветослав Димов, член на управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК, смята, че банковият сектор у нас може да бъде използван като бенчмарк в Европа що се отнася до основните показатели за капиталова адекватност, ликвидно покритие и ефективност.  Той напомни, че те са на четвърто място при осигурено ликвидно покритие и на първо място като ефективност.

„Не бих казал, че банките у нас са основен донор в бюджета, по-скоро това, което можем да направим за фискалната стабилност е с функцията на разплащания да държим максимално много на светло икономиката, защото всеки банков превод е лесно проследим, което означава по-висока събираемост на данъци“, коментира банкерът. Той подчерта, че тази ликвидност се използва и за покупката на държавни ценни книжа.

Финансиране на частния бизнес

Димов прогнозира, че въпреки сложните икономически условия в следващите поне една- две години в кредитирането за бизнеса „няма да видим нещо по-различно от това, което е в последните четири-пет години“.

Той напомни, че ръстът в корпоративния сегмент в кредитирането у нас е между 8-10% в последните години, като очакването е това да продължи и занапред. Прогнозата му е, че в следващите две – три години лихвите ще останат ниски и няма да има движение нагоре, особено след освобождаването на финансов ресурс от задължителните минимални резерви след влизането на страната ни в еврозоната. Той добави, че банките няма да са агресивни в привличането на депозити, затова и лихвените нива при тях ще останат същите.

Достъп до финансиране

Теодор Маринов, член на управителния съвет и изпълнителен директор „Финанси“ на ОББ,  смята, че за бизнеса е важно как ще се адаптира в променящата се среда, за да е по-лесен достъпът му до финансиране.

„Има три неща, които трябва да бъдат направени от българските предприемачи и предприятия – добър анализ на средата за правене на бизнес и на рисковете, които тя предполага, адаптация към икономическата ситуация, и подобряване на киберсигурността“, изброи за какво трябва внимава бизнесът, за да си осигури достъп до кредитиране, банкерът.

Той предупреди, че това изисква да не се допуска концентрация на единични клиенти, да не се залага на един проект, да се внимава за бизнеси и сектори, които не вървят добре заради структурни проблеми и цикличност в икономиката.

Банкерът не очаква увеличаване на лихвите по кредитите за фирмите. Той обясни, че е възможно в някакъв момент при определени сектори да има по-намалено предлагане на финансиране – там където структурните проблеми преобладават. „В момента нагласата на банките е по-скоро, ако има някакъв сериозен проблем не да вдигнат лихвите, а да намалят кредитирането“, обясни Маринов.

Еврото и икономиката

Главният икономист на „УниКредит Булбанк“ Кристофор Павлов очаква, че еврото ще помогне за намаляване на сивата икономика. „България ще бъде поставена под по-силен натиск както отвътре, така и отвън да редуцира сивата си икономика, да предприеме онези структурни мерки, които са важни за намаляване на това явление, защото има силна връзка между сивата икономика и здравето на публичните финанси“, подчерта той.

Павлов отбеляза, че с приемането на страната в еврозоната ще има предпоставки за ускоряване на някои структурни реформи, свързани с дейността на финансовата система и работата на централната банка, и след това несигурността ще намалее.

„Членството в еврозоната само по себе си няма да предостави автопилот повишаване на стандарта на живот в България. За да стане това е нужно да продължим да работим неуморно и непрекъснато за подобряване качеството на институциите“, съветва банкерът.