Кр. Павлов: Доходите у нас може да достигнат 78% от тези в еврозоната след 10 години

Кристофор Павлов е главен икономист на УниКредит Булбанк. Има магистратури от УНСС в София, България и Университета Стратклайд в Глазгоу, Шотландия. Научните му интереси са в областта на икономическия растеж, паричната политика, недвижимите имоти и прогнозирането на банковия сектор.

Преди да стане икономист, е имал единадесетгодишна кариера като банкер. Заемал е младши и средни мениджърски позиции в две търговски банки, преди през 2002 г. да бъде назначен за член на управителния съвет на Банка на ДСК, където работи четири години. Женен е и има една дъщеря.

Кристофор Павлов е един от участниците във финансовата конференция „Еврозоната: Уравнения и решения“, която Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria организират утре (25 ноември) в столичния хотел „Хилтън“. Регистрирайте се за безплатен достъп до събитието на Investor Media PRO. 

– Г-н Павлов, през последните близо три десетилетия България имаше високи темпове на растеж и ниска средна инфлация спрямо други страни от региона. Очаквате ли, че след присъединяването на страната ни към еврозоната ще настъпи промяна?

– Икономиката на България е тясно преплетена с икономиката на еврозоната. Общото ценово равнище на българската икономика по данни за 2024 г. е 57% от средното в еврозоната, докато доходите на домакинствата в България са малко над това ниво, като дял от средните в еврозоната, по-точно 63%, измерени чрез индикатора БВП на глава от населението.

Приемането на еврото ще задълбочи интеграцията на българската икономика с тази на Европа. В резултат на това, както цените, така и доходите в България ще продължат да нарастват малко по-бързо от тези в еврозоната. Ако цените в еврозоната нарастват с около 2% годишно през следващото десетилетие, няма да е изненада, ако тези в България нарастват с около 2,5-3%. Този ръст на цените не е притеснителен. 

Всъщност, ръст на цените от 3% е по-добър от ръст от 2%, защото така процесите на реалокация на ресурси (тоест на капитал и работна сила) ще протичат по-бързо. Когато цените нарастват малко по-бързо, разликите в относителните цени са малко по-големи, а разликите в относителните цени са тъкмо онова, което инвеститорите следят, за да вземат решения от кои сектори да изтеглят ресурси и към кои сектори да насочват ресурси. Тоест една идея по-голяма инфлация в българската икономика ще я направи по-динамична и може да способства за ускоряване на икономическия растеж.

Не съм срещал сериозно изследване, което да твърди, че ръст на цените от 3% е близо до нивата, които могат да се разглеждат като вредни за догонваща икономика, на която все още предстои дълъг път, преди да достигне стандарта на живот на най-развитите страни в Европа.

Важното за българските домакинства е какво се случва с покупателната способност на доходите им. Ако доходите на българите нарастват по-бързо от инфлацията, тоест ако доходите нарастват в реално изражение, като в същото време продължават да догонват средните в еврозоната, то няма причини за притеснения. Такъв положителен сценарий не е гарантиран, но историческите данни сочат, че най-вероятно тъкмо това ще се случи.

– Какво показват данните за ръста на цените и доходите в икономиките от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които се присъединиха към еврозоната преди България?

– Най-релевантен за България като че ли е примерът на Естония и Латвия, защото това са две страни от ЦИЕ, присъединили се към еврозоната с ниво на доходи и ценови равнища най-близки до това, с което ще се присъедини и нашата страна.

Отчетените данни сочат, че след приемане на еврото както цените, така и доходите са нараствали по-бързо от тези средно в еврозоната. По-конкретно, за първите десет години от членството в еврозоната ценовото равнище в Естония спрямо средното за еврозоната нараства от 70% до 81%, докато в Латвия нарастването е от 69% до 78%. За същия период доходите на глава от населението в Естония спрямо средното ниво в еврозоната се увеличават от 59,7% първоначално до 81,5%, докато в Латвия са нараснали от 55,5% при влизането в еврозоната до 67,8% десет години по-късно.

Има повишаване на ценовото равнище в Естония и Латвия спрямо средното за еврозоната от 11,3 процентни пункта и 9,4 пр. п. за първите десет години след приемането на еврото. За същия период от време доходите в Естония и Латвия спрямо средните в еврозоната са нараснали с 21,8 пр.п. и 12,3 пр.п. съответно.

Тоест, ако България репликира случилото се в тези две икономики, след десет години, тоест към 2036 г., може да очакваме доходът на глава от населението да достигне около 73-78% от този в еврозоната, в сравнение с доход на глава от населението преди влизането в еврозоната от около 63%. В същото време ценовото равнище в България от около 57% от средното за еврозоната преди приемането на еврото може да се увеличи до нещо между 67% и 72% от средното за еврозоната след десет години.

– Какво ще кажете на онези, които се опасяват, че българската икономика не е готова да стане член на еврозоната и има опасност от гръцки сценарий?

– Това, което прави разликата между успешните и неуспешните страни, присъединили се към еврозоната, са структурните реформи. Тоест, онези промени в структурата на икономиката, които правят икономиката по-конкурентоспособна, или с други думи, които подобряват способността на икономиката да произвежда повече продукти и услуги при дадено, фиксирано ниво на използваните ресурси – капитал и работна сила.

Страните, които се присъединиха към еврозоната и продължиха да правят структурни реформи, останаха конкурентоспособни, въпреки че разходите за труд и цените в тези страни нарастваха с малко по-високи темпове от тези в ядрото на еврозоната.

Сценарий като този на Гърция е малко вероятен, защото опитът на повечето страни, присъединили се към еврозоната, сочи тъкмо обратното, че процесът на догонване на стандарта на живот на най-развитите икономики в еврозоната може и най-вероятно ще продължи, без да бъде съпроводен със загуба на конкурентоспособност.

– Силна или слаба ще влезе българската икономика в еврозоната?

– България е готова за еврозоната. Икономиката е конкурентоспособна и това най-добре се илюстрира от салдото по нетната международна инвестиционна позиция, която представлява балансът между чуждестранните активи и пасиви на българското правителство, домакинства, фирми и финансови институции.

Само две страни от ЦИЕ имат салдо по нетната международна инвестиционна позиция в края на миналата година, което е по-силно от това на България. Това е резултат от повече от петнадесет години, в които икономиката произвеждаше повече, отколкото потребяваше, което позволи на България да редуцира планината от външни дългове, с които се оказа натоварена в края на 2008 г. непосредствено преди началото на голямата финансова криза.

Софистикацията на икономиката нараства и българските фирми, макар и по-бавно, отколкото ни се иска, се изкачват във веригите за създаване на стойност към производства на продукти и услуги с по-висока добавена стойност, което позволява нарастване на доходите, без натрупване на макроикономически дисбаланси.

Всъщност, ако изключим големите неравенства в доходите, България няма значими макроикономически дисбаланси. Вярно е, че се наблюдават много разтегнати оценки на жилищата в някои сегменти от пазара на недвижимости, но централната банка внимателно наблюдава случващото се и изглежда решена да предприеме допълнителни мерки, за да адресира риска от прегряване, ако прецени за необходимо. 

Фискалната политика изглежда разхлабена, като се има предвид, че икономическият растеж е някъде около 3,5%, а дефицитът в публичните финанси ще се окаже близо до 3% от БВП в три от последните четири години. Това обаче се случва в контекста на все още много ниско ниво на публичен дълг и на продължаващ силен ангажимент за запазване на благоразумната фискална политика от страна на партиите, които осигуряват парламентарна подкрепа на правителството на премиера Росен Желязков.

Всичко това се случва на фона на дефицити в публичните финанси на най-големите икономики в света, които достигат неустойчиви нива. САЩ поддържат ръст на БВП от порядъка на около 2,5% през последните няколко години. Този растеж обаче е възможен само защото са налице огромни фискални стимули, които изтласкаха дефицита в бюджета на федералното правителство до стойности от порядъка на 7% от БВП.

В Китай се случва нещо подобно. Там дефицитът е дори по-висок от този в САЩ, докато растежът на БВП се очаква да се забави до малко над 4,5% от БВП тази година.

В Европа дефицитът е по-нисък, но и растежът никакъв го няма. Средно за еврозоната очакваният дефицит в края на тази година е 3,5% от БВП, като в същото време повече от десет от общо двадесет и седем страни от ЕС изглежда ще имат дефицит по-голям от 3% от БВП.