БАН: Необходима е фискална дисциплина след влизането на България в еврозоната

България влиза в еврозоната с относително благоприятна фискална позиция, но без гаранция за „имунизация“ срещу външни и вътрешни шокове. Имаме нисък дълг, наличен резерв и относително умерени дефицити, което е реален актив. Сама по себе си тази изходна позиция обаче не гарантира автоматична устойчивост – необходима е фискална дисциплина и стратегическо ориентиране на фискалната политика. Трябва да мислим за устойчивостта не като статичност, а като процес на активно управление – чрез буфери, реформи и интелигентно използване на възможностите, които членството в еврозоната предоставя.

Това заяви проф. Виктор Йоцов по време на международна научна конференция в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН). В изследването си той анализира динамиката на публичния дълг, макроикономическата стабилност и рисковете пред българската икономика в контекста на предстоящото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г.

Докладът на проф. Йоцов проследява пътя на българската икономика от хиперинфлацията, банковия колапс и тежкия дефицит през 1997 г. до постигането на макроикономическа стабилност и подготовката за членство в еврозоната.

Българската икономика премина от предкризисен свръхдефицит по текущата сметка към модел, в който нетният износ се превръща в устойчив източник на растеж, заяви проф. Йоцов пред участниците в конференцията. Според него банковият сектор е добре капитализиран, с висока ликвидност, исторически ниско ниво на необслужвани кредити и стабилна рентабилност – ключов фактор за устойчивостта на финансовата система. 

Докладът акцентира и върху хроничните слабости на българската икономика и институции. Сред тях са: системната корупция, слабата ефективност на администрацията, непоследователното бюджетно планиране, регресивната данъчно-осигурителна система, както и задълбочаващият се демографски срив и „изтичане на мозъци“. Ниската производителност, ограничените инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и слабото взаимодействие между наука и бизнес са посочени като ключови бариери пред догонващото развитие и реалната конвергенция спрямо по-развитите страни в ЕС.

Презентацията на проф. Йоцов съдържа и сценарийно-базирано изследване на динамиката на публичния дълг. Резултатите показват, че благодарение на ниското изходно ниво и наличието на фискален резерв България разполага със значим буфер - дори при сериозни търговски и климатични сътресения съотношението дълг/БВП остава под 50% в разглеждания хоризонт. Най-голям системен риск се очертава при сценарий на продължителна глобална стагнация, при който дългът нараства по-бързо и преминава от „ниско“ към „средно“ ниво, с възможност за нестабилна траектория при отсъствие на корективни мерки.

В заключение проф. Йоцов подчертава, че за благоприятното развитие на България в еврозоната е необходима комбинация от фискална дисциплина в „тихи“ години, стратегически инвестиции в човешки капитал, иновации и инфраструктура, както и системно интегриране на геоикономическите, климатичните и демографските рискове във фискалната политика. Особено значение придобиват реформите за подобряване на институционалната среда и върховенството на правото, които са предпоставка за устойчив растеж, реална конвергенция и по-ниска рискова премия по финансирането на публичния дълг, каза той.