Лагард: България извървя дълъг път към еврозоната, но реформите трябва да продължат

„България извървя дълъг път към еврозоната. Свърши се много работа - много реформи бяха проведени, много закони бяха приети. Всички критерии, които важат за всеки член, който се присъединява към еврото, изискват сериозни усилия. В крайна сметка, вие достигнахте до успех“. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на международната конференция „България на прага на еврозоната“, която се провежда в София.

По думите ѝ това е „огромна стъпка“, но все пак еврозоната не е „крайна дестинация“.

„Това е началото на пътешествие, а не крайна дестинация. Реформите трябва да продължават и съм сигурна, че ще възприемете това много сериозно въпреки трудностите“, посочи финанстът.

Ползите от приемането на еврото в България

Кристин Лагард посочи, че има две основни ползи за страната ни от присъединяването към еврозоната – просперитет и сигурност.

„Приемането на еврото премахва валутната бариера в единния пазар. За българските фирми, независимо дали са големи корпорации или малки и средни предприятия, няма да има никакъв разход за конвертиране на валутата. Средните и малки предприятия ще спестят 1 млрд. евро на година от обменни разходи“, заяви председателят на ЕЦБ.

По думите ѝ, тези фирми могат да вложат спестените средства в растеж. Тя посочи също така, че вратата към европейските капиталови пазари се отваря широко за България.

„Ще има много по-малки разходи за финансиране, което е база за дългосрочни инвестиции. Тези ползи се виждат в кредитните рейтинги на България, които са по-добри, което води и до по-ниски цени на кредитите за страната. На тази база българските фирми могат да продължат да инвестират, да работят по иновации и да вървят нагоре по веригата на стойността“, категорична е Лагард.

„Втората полза, освен просперитета, е сигурността. Живеем във все по-неспокоен свят, фрагментиран, с непрекъснати шокове отвън. За малка, отворена икономика, която и да е тя, включително българската, в която почти половината работни места зависят от външното търсене, тази експозиция към външното търсене може да бъде сериозно засегната. България може да бъде сериозно засегната. Паричният съвет отдавна премахна колебанията в обменния курс евро-лев. И макар да е силна, тази защита не може да се смята за непробиваема. Доверието в членството в еврозоната може да помогне още по-осезаемо за защитата на българските фирми в Европа и да повиши европейската конкурентоспособност в световен план“, каза централният банкер.

Тя отбеляза, че тъй като еврото е втората по важност валута в света след долара, еврозоната плаща повече от половината от своя внос в евро.

„83% от това, което влиза в България като внос, е в евро, което скоро ще бъде вашата валута. Това е буфер за домакинствата и фирмите“, изтъкна финансистът.

Тя припомни, че когато търсенето се увеличава, единната валута пази вътрешните пазари от девалвация. По думите ѝ всяка страна се е сблъсквала със страх при една такава промяна и това не е нещо ново.

„Първият страх е да загубиш суверенитета си. Разбираемо е, особено като се има предвид дългата история на вашата местна валута. Влизането в еврозоната не е загуба, а добавяне на суверенитет и подкрепа“, каза Кристин Лагард.

Тя изтъкна, че от 1 януари гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) ще седне на масата и неговият глас ще има значение.

Страхът от инфлацията

Според нея страхът от увеличението на цените е обоснован, но това се случва веднъж и отминава.

„Властите стриктно да следят прехвърлянето на цените от лева в евро до средата на месец август“, призова Лагард. „Вие, потребителите, също трябва да следите“, каза още тя. Лагард предвиди леко увеличение на цените от закръглянето от лева към евро, което след 6 месеца вече няма да се наблюдава.

Управителят на ЕЦБ описа и друг риск – умората на страните членки след приемането в еврозоната.

„Не изпадайте в следприемна умора. Постигнали сте огромни, внушителни резултати. Не лягайте на лаврите, защото това ще бъде в ущърб на българския народ. Продължавайте с реформите“, апелира още Лагард.

В рамките на конференцията премиерът Росен Желязков заяви, че еврото не е просто парична единица, а стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа.

„Нашата цел не е присъединяването, нашата цел е да сме част от еврозоната“, заяви министър-председателят. По думите му това означава пълноправно участие в европейската икономическа архитектура.

Премиерът изтъкна, че приемането на България в еврозоната ще доведе до по-високо ниво на доверие в инвестициите, по-ниски разходи за бизнеса и гражданите, по-висока степен на финансова стабилност и защита от външни шокове, ускорено икономическо развитие и повишена конкурентоспособност.

По думите на Желязков решението за присъединяването на България към еврозоната има огромно политическо, икономическо и обществено значение.

Според социологическите данни българските граждани очакват положителни ефекти в средносрочен, но най-вече в дългосрочен план, отбеляза също премиерът.