НАТО няма да провежда среща на върха през 2027 г.

НАТО намалява броя на срещите си на високо равнище и няма да проведе среща на върха в Албания през следващата година, както беше планирано първоначално.

Решението е взето на фона на напрежението в рамките на Алианса, свързано с разходите за отбрана, Иран и войната в Украйна, пише АП.

Албанският министър-председател Еди Рама коментира, че „все още няма обща позиция относно това кога ще се състои срещата на върха – със сигурност не през 2027 г.“. Той добавя, че „ако през 2028 г. се проведе среща на върха, тя ще бъде в Тирана“ (столицата на Албания).

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте омаловажава въпроса. „Ние сме гъвкави по отношение на срещите на върха на НАТО“, посочва той в интервю за АП. „Провеждаме срещи на върха, когато имаме нужда от тях“, казва той, като допълва, че следващата ще се състои, „когато възникне необходимост“.

Допреди около десетилетие НАТО организираше срещи на върха на всеки две години.

По-малко министерски срещи

Съкращават се и срещите на министерско равнище. Министрите на отбраната от НАТО обикновено се срещат през октомври, но миналия не го направиха, а за октомври 2027 г. също не е планирана среща. За външните министри през следващата година е предвидена само една среща вместо две – част от процес, който от НАТО определят като „пакет за реорганизация“.

Откакто встъпиха в длъжност, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет и държавният секретар Марко Рубио са пропускали срещи на НАТО или са си тръгвали преди края на разговорите. Хегсет използваше срещите на министрите на отбраната, за да критикува остро или да притиска европейските съюзници и Канада.

Въпроси относно разходите на Албания за отбрана

Планираната среща на върха в Албания подчертава предизвикателствата пред алианса. Албания е определена за домакин през 2025 г., но името ѝ беше премахнато от декларацията, приета на срещата на върха през юли.

Някои съюзници смятат, че Албания не отделя достатъчно средства за отбрана, и не бяха склонни да възнаградят страната с домакинство на толкова значимо събитие на НАТО.

Очаква се тази година правителството в Тирана да похарчи 2,15% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Целта на НАТО е до 2035 г. 32-мата съюзници да отделят 3,5% от своя БВП за основни отбранителни нужди, а 1,5% – за инфраструктура, свързана с отбраната.

Албания не е най-лошият пример сред 32-те държави членки. Испания, Белгия и Словения отделят по-малко средства от икономическото си производство за отбрана.

Срещите на върха изискват сериозни ресурси и политически разходи

Самото домакинство на среща на върха е свързано с огромни финансови и политически разходи. Нидерландия например се подготвя цяла година за срещата в Хага през 2025 г., като инвестира приблизително 100 млн. долара.

Според официални лица, за да има достатъчно време за организиране на среща на върха през следващата година, НАТО е трябвало да вземе решение относно Албания още до октомври.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който беше домакин на тазгодишното събитие в Анкара, реновира военно летище за пристигането на лидерите и мобилизира десетки хиляди служители по сигурността, което на практика парализира части от столицата. За държавните служители, чиято работа не е от критично значение, беше обявена едноседмична почивка.

Предизвикателство да се запази фокусът на лидерите

Срещата на върха в Турция беше и политически спектакъл. Тя можеше да излезе извън контрол още преди американският президент Доналд Тръмп и останалите лидери да седнат на масата за преговори.

Тръмп отново повдигна темата за поемане на контрол над Гренландия – самоуправляваща се територия, част от Дания (съюзник в НАТО). Това посегна на самата същност, заради която организацията е създадена през 1949 г., а именно взаимната отбрана.

Той също така поиска „лоялност“, като обвини НАТО, че не го подкрепя във войната му срещу Иран.

Обикновено срещите на върха са сериозна демонстрация на решимост и единство от страна на държавите членки, целяща да възпре всеки противник, който би се изкушил да изпита НАТО. Европейските съюзници подозират, че Русия има точно такива намерения.

В Анкара Рюте организира мащабно представяне, фокусирано върху отбранителната индустрия, в опит да убеди американския лидер, че съюзниците отделят значителни средства.

Експерти смятат, че среща на върха може и да не е необходима

Освен финансовия аспект и усилията за поддържане на благоразположението на Тръмп, експертите отбелязват, че на този етап вероятно е постигнато достатъчно. Определени са нови цели за разходите и военните способности, а в Анкара беше обсъдено и планирането на силите.

„Може да се изтъкне сериозен аргумент, че ако няма въпроси, които да налагат събирането на 32-мата лидери, тогава може би срещата просто не трябва да се провежда“, коментира Дейвид Катлър, старши сътрудник в мозъчния тръст „Център за анализ на европейската политика“ (CEPA).

„Възможно е да се изчака две, а може би и три години“, добавя Катлър, който е заемал висок пост в разузнавателните структури на НАТО.

Във всеки случай, при спешна необходимост съществуват и други варианти. През февруари 2022 г., след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, НАТО проведе първата в историята си виртуална среща на върха.