Преговорите за Украйна разкриват нови разделения по въпроса за сигурността на Европа

Новите искания на Русия за обсъждане на европейските споразумения за сигурност като част от мирните преговори с Украйна разкриват разделения в рамките на Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.

Въпросът отдавна е недопустим за европейците: според тях Русия представлява заплаха и няма право да отправя искания за това как континентът се защитава. Някои лидери обаче, вкл. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, тайно настояват поне да започне обсъждане на въпроса успоредно с мирните преговори, според запознати източници на агенцията.

Русия е поставила това като  предварително условие за подновяване на преговорите с Украйна, водени от САЩ, казват още източниите на Bloomberg. Това е предизвикало негативни реакции от множество страни близо до Русия, посочват още източниците на медията, като описват дискусиите при закрити врата.

Разгръщащият се дебат е най-новият пример за това как страни като Русия и Китай оказват натиск върху идеологическите пукнатини в Европа, за да забавят, разсеят и да се опитат да разрушат единството на континента. Темата, както отбелязва един европейски дипломат, е стара руска мания, за която Москва знае, че може лесно да разкрие разделенията в ЕС. 

На фона на дискусиите за преразглеждане на европейската архитектура за сигурност инцидентите с търговски кораби в Черно море разширяват рисковете от войната извън украинската територия.

Кремъл на практика иска да се отмени разширяването на НАТО

Кремъл отдавна твърди, че разширяването на Организацията на Северноатлантическия договор в Източна Европа след разпадането на Съветския съюз е заплаха за руската сигурност и го посочва като една от основните причини за нахлуването ѝ в Украйна. Когато Русия споменава за промени в европейската „архитектура на сигурност“, това исторически означава отказ от разширяването на военния алианс, което Европа не приема, според дипломат.

Сигурността в Европа ще изглежда различно, когато Русия прекрати пълномащабната си война срещу Украйна, която наближава петата си годишнина.

Съюзниците ще трябва да отговорят на въпросите дали Украйна някога ще се присъедини към НАТО, дали ще разположат буферни войски в Украйна и какви бъдещи гаранции за сигурност те и САЩ могат да предложат на Киев. 

Съществуват и въпроси дали НАТО ще запази засиленото си военно присъствие по източния си фланг, граничещ с Русия, ако войната на Москва утихне.

Според източници на агенцията някои представители на ЕС смятат за прагматично  поне да се покаже готовност за започване на определени разговори сега, за да се поддържа ангажираността и на САЩ, и на Русия.

Украйна няма да се оттегли от Донбас в замяна на членство в НАТО

Президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира, че Русия се е съгласила да включи европейски представители в следващия кръг от преговори – перспектива, която предизвика ожесточени дебати сред лидерите за това кой трябва да представлява континента.

Зеленски насърчава Европа да се присъедини към преговорите, заявявайки, че вижда възможност за постигане на напредък през следващите месеци.

Той обаче е категоричен, че Украйна не възнамерява да се отказва от територии в замяна на членство в НАТО.

САЩ са поставили пред Украйна въпроса дали страната би се оттеглила от Донбас в замяна на членство в НАТО след последния кръг от преговорите с Русия в Абу Даби, коментира украинският президент. По думите му американските представители за първи път са повдигнали подобна възможност в рамките на разговорите за прекратяване на войната, съобщава Ройтерс.

„Американците повдигнаха въпроса: Ами ако Украйна се присъедини към НАТО? Ще се оттегли ли Украйна от Донбас?“, казва Зеленски пред журналисти.

Украинският президент подчертава, че Киев не е готов да отстъпи територии на Русия. Той обаче допусна възможността цялостно споразумение, включващо гаранции за сигурност, запазване на силна украинска армия и финансови средства за възстановяването на страната, да бъде подложено на национален референдум.

Зеленски посочи, че въпросът за членството в НАТО отново е част от преговорния дневен ред, но предупреди, че предложенията за промяна на границите и на европейската система за сигурност създават сериозни рискове. Според него последователността трябва да бъде прекратяване на огъня, край на войната и след това договаряне на гаранции за сигурност.

„Европа вероятно би била много по-сигурна без НАТО“

Преговорите в Абу Даби показаха, че Москва се стреми да разшири разговорите отвъд прекратяването на военните действия в Украйна. Русия настоява за обсъждане на по-широките отношения с НАТО и бъдещото разположение на военните сили в Европа.

Според публикации в германския вестник Bild руски представители са представили неофициални предложения, които включват запазване на контролираните от Русия украински територии, предаване на останалата част от Донбас, отказ на Украйна от членство във военни съюзи и ограничения върху присъствието на НАТО в Източна Европа.

Сред съобщените условия е и искане Финландия да напусне НАТО, както и Алиансът да не разполага военни бази в балтийските държави.

Тези предложения не са независимо потвърдени като официална позиция на Кремъл. Говорителят на руското президентство Дмитрий Песков отрече Москва да е поставяла условие Финландия да напусне Алианса. Той обаче потвърди, че Русия настоява за писмени гаранции срещу по-нататъшното разширяване на НАТО на изток.

Руската външнополитическа говорителка Мария Захарова коментира на 14 ноември, че Европа вероятно би била много по-сигурна без НАТО. Тя сравни Алианса с „болен зъб“, който отслабва имунната система на Европа и поглъща огромни ресурси за реактивни мерки.

Финландия категорично отхвърли съобщенията за руско искане страната да напусне НАТО. Министърът на отбраната Анти Хякянен определи подобно предложение като „напълно възмутително“ и подчерта, че членството на страната в Алианса не подлежи на преговори.

Финландия се присъедини към НАТО през април 2023 г., след като руската инвазия в Украйна промени фундаментално оценката ѝ за националната сигурност.

Европейският съюз също се противопоставя на опитите въпросите за сигурността на континента да бъдат решавани без участието на европейските държави. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че Европа не трябва да попада в „руски капани“ и да допуска разговорите за бъдещето на НАТО да изместят основната цел – прекратяването на руската агресия срещу Украйна.

Външнополитическите позиции на европейските лидери бяха потвърдени и на срещата им в Дъблин. Държавите членки се договориха Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша, заедно с институциите на ЕС, да представляват европейските интереси в бъдещите преговори.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че Европа трябва да говори с един глас по въпросите за Украйна и сигурността на континента.

Черно море: три търговски кораба са ударени от дронове край Румъния

Войната продължава да създава рискове и за корабоплаването в Черно море. Три търговски кораба са били ударени от дронове в близост до румънското крайбрежие на 13 и 14 ноември, съобщава Kyiv Independent, като се позовава на румънските власти.

Първият инцидент е с плавателния съд Larissa 1, плаващ под флага на Палау, който се е намирал на около 12 км от румънския бряг. Корабът е пътувал към пристанище Сулина, като крайната му дестинация е била Украйна. Ударът е повредил товарен кран, но няма пострадали членове на екипажа.

На 14 ноември са регистрирани още два инцидента. Гръцкият танкер Evia Petrol V и корабът за насипни товари Marsol са били ударени от дронове в близост до Сулина. На двата плавателни съда са възникнали пожари, които екипажите са успели да потушат. Няма данни за пострадали.

Румънското министерство на отбраната съобщи за засечена въздушна цел източно от Змийския остров, което е наложило изпращането на два изтребителя F-16. Властите са издали и предупреждения за опасност от дронове в окръг Тулча.

Засега не е установен произходът на дроновете, ударили трите плавателни съда. Инцидентите обаче отново поставят въпроса за сигурността на търговското корабоплаване в западната част на Черно море и за рисковете пред морските маршрути, използвани за украинския износ.

Украйна удари руска петролна инфраструктура, Русия атакува съоръжение на „Нафтогаз“

Украинските сили са нанесли нов удар по петролна инфраструктура в руската Самарска област. Според украинския генерален щаб целта е била нефтена помпена станция край село Просвет, която е част от системата за транспортиране и смесване на руския суров петрол.

При атаката са възникнали пожари в няколко резервоара за съхранение на петрол. Информацията за удара беше съобщена от украинските военни на 14 ноември. Руските регионални власти потвърдиха атака срещу промишлен обект в областта, но не посочиха конкретното съоръжение.

Междувременно руските сили продължават с атаките срещу украинската енергийна инфраструктура. В събота беше съобщено за удар по съоръжение на държавната енергийна компания „Нафтогаз“. Компанията вече съобщи за руски ракетен удар по неин нефтен и газов обект в Черниговска област на 12 ноември, при който са нанесени значителни щети на производственото оборудване.

Руските атаки засегнаха и редица украински градове. Според информация на регионалните власти, цитирана от Kyiv Independent, при руските удари през последното отчетено денонощие на 14 ноември са загинали най-малко седем цивилни, а 80 са ранени.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че Русия е изстреляла 96 ударни дрона от типа Shahed, Gerbera и примамки Parodiya. Украинската противовъздушна отбрана е свалила или неутрализирала 81 от тях.

Киев и Москва обсъждат мащабна размяна на военнопленници

На фона на липсата на съществен пробив по териториалните и политическите въпроси се появи напредък по хуманитарната част от преговорите.

Омбудсманите на Украйна и Русия Дмитро Лубинец и Яна Лантратова са обсъдили механизмите за осъществяване на бъдеща мащабна размяна на пленници. Украинският комисар по правата на човека съобщи, че от Русия са потвърдили, че в процеса могат да бъдат включени най-малко 1000 души.

Киев настоява в размяната да бъдат включени както военнопленници, така и украински цивилни граждани, задържани незаконно от Русия.

За постигнатото принципно съгласие за мащабна размяна стана ясно след разговорите в Абу Даби. Зеленски заяви, че Украйна очаква освобождаването на повече от 1000 души от всяка страна. Все още не са обявени конкретна дата и окончателните параметри на операцията.