Урокът от фалита на Гърция, който Европа още не е научила

Подпалени контейнери за боклук, разграбени магазини и коктейли „Молотов“, хвърляни срещу полицията от демонстранти, разгневени от растящите разходи за живот и влошаващите се обществени услуги. Подобни драматични сцени се разиграха в Париж, Милано и други европейски градове. Те обаче силно напомнят за Атина през 2010 г., пише Маргерита Станкати, кореспондент на The Wall Street Journal, цитирана от БГНЕС.

Тогава гърците се бунтуваха срещу строгите икономии, изразяващи се в огромни съкращения на публичните разходи и задушаващо високи данъци. Това беше жестоката цена на спасителните финансови пакети, които предотвратиха неконтролиран фалит на страната и разпространението на кризата към останалата част от Европа.

Гърция преживя най-тежкия икономически срив в мирно време сред развитите икономики след Голямата депресия и до днес остава по-бедна в резултат на това. За останалата част от Европа гръцката криза се превърна в предупреждение, чието въздействие се усети в цялата система и подхрани антиевропейските настроения. В Лондон тя допринесе за процесите, довели до Brexit.

Оттогава обаче много неща се промениха. Днес Европа отново е обхваната от протести, но в Гърция е спокойно.

Гръцката икономика расте по-бързо от средното за Европейския съюз (ЕС), макар и от значително по-ниска изходна база. В момент, когато бюджетните дефицити се увеличават, а държавните дългове достигат все по-високи равнища, гръцкото правителство е сред малкото в западния свят, които събират повече приходи, отколкото харчат. Гърция вече може да заема средства при по-ниски лихви от Франция, Великобритания и САЩ.

Това е забележителен обрат, който изискваше пълно преосмисляне на отношението на държавата към публичните финанси. Наложи се и дълбока промяна в обществените нагласи.

За добро или лошо, гърците се научиха да очакват по-малко от държавата в сравнение с много от останалите европейци. Те също така разбират по-добре езика на публичните финанси. Знаят повече за бюджетите и дефицитите и се интересуват от тях в по-голяма степен, отколкото например средностатистическият американец.

„Когато разговарям с хората за дълга, те наистина изглежда се вслушват. Хората помнят болката. Помнят какво означава на практика да фалираш, какво означава да живееш над възможностите си“, коментира гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в интервю.

Докато гърците като цяло разбират, че щедростта на държавата има своите граници, същото не може да се каже за други части на Европа, където идеологическите конфликти се сблъскват с финансовата действителност. Залогът е оцеляването на европейския социален договор, при който гражданите дълго време приемаха да отстъпват приблизително половината от доходите си под формата на данъци в замяна на социална защита през целия си живот.

Този модел, изграден в периода на бурен икономически растеж след Втората световна война, става все по-труден за поддържане. Застаряващото население оказва натиск върху държавните пенсионни системи, които представляват най-голямото разходно перо в Европа. Опитите на правителствата, притиснати от недостиг на средства, да ограничат разходите обаче срещат ожесточена обществена съпротива. Младите европейци отхвърлят перспективата да получават по-малко социални придобивки от своите родители.

Докато все повече икономики по света се затрудняват да управляват растящите си дългове и непосилните социални ангажименти, Гърция може да предложи модел за избягване на финансова катастрофа.

Предупрежденията, които никой не искаше да чуе

Оздравяването на публичните финанси изисква политическа воля. До дълговата криза именно тя беше в недостиг в Гърция.

През 1997 г. комисия, ръководена от гръцкия икономист Янис Спраос, публикува доклад за пенсионната система, в който предупреждава, че тя ще се срине до 2010 г. „Колкото по-рано бъдат предприети коригиращи мерки, толкова по-малък ще бъде мащабът на необходимите корекции“, посочва се в документа. Спраос е обявен за черноглед. Заключенията му са отхвърлени от синдикатите, а лявата преса го подлага на ожесточени критики.

Тогавашният председател на Общата конфедерация на гръцките работници, най-голямата синдикална организация в страната, Христос Полизогопулос твърди, че пенсионната система няма как да се срине. Според него това би било възможно само при „срив на държавния бюджет и на икономиката като цяло“, сценарий, който по онова време изглежда напълно немислим.

На 1 януари 2001 г. Гърция влезе в еврозоната. Същата година лявоцентристкото правителство в Атина предложи умерени промени в пенсионната система въз основа на препоръките на комисията „Спраос“. Те включват повишаване на пенсионната възраст и намаляване на плащанията.

Планът обаче предизвика масови демонстрации и правителството отстъпи. Девет години по-късно гръцката държава остана без пари. Основната причина бяха субсидиите за пенсионната система.

Днес Спраос е възхваляван за своята прозорливост. На неотдавнашното честване на стотния му рожден ден в Атина присъстваха видни представители на лявоцентристките среди, включително управителят на централната банка.

По време на кризата публичните финанси на Гърция бяха управлявани толкова зле, че на правителството му бяха необходими месеци, за да установи пълния размер на задълженията на страната.

Проблемът имаше две измерения. През 2009 г. бюджетният дефицит на Гърция надхвърляше 15% от брутния вътрешен продукт. Година по-рано дефицитът по текущата сметка, показател за слабите резултати на страната във външната търговия, също надхвърляше 15% от БВП. На практика Гърция взема заеми, за да купува чуждестранни стоки.

Укриването на данъци беше широко разпространено в страната, събирането им се извършваше хаотично, а разходите за заплати в държавния сектор и за пенсии продължаваха да растат. Прекомерните разходи за изпълнение на пенсионните задължения представляваха 80% от увеличението на държавния дълг през десетилетието между 2001 и 2010 г.

След като загуби достъп до финансовите пазари, а рейтингът по държавните ѝ облигации беше понижен до спекулативно ниво, Гърция беше принудена да потърси помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Трите спасителни пакета бяха обвързани със строги условия: огромни увеличения на данъците и дълбоки съкращения на публичните разходи.

Заплатите намаляха средно с над 20%. Минималното годишно възнаграждение беше понижено с 22% почти за една нощ, от около 10 500 на 8200 евро. Пенсионната възраст беше повишена от 65 на 67 години, а повечето възможности за ранно пенсиониране бяха премахнати.

Икономиката се сви с една четвърт. Материалните лишения бяха масово разпространени. Безработицата скочи рязко, особено сред младите хора, много от които напуснаха страната.

Гърци, които дотогава принадлежаха към средната класа, се наредиха на дълги опашки пред обществените кухни. Някои дори търсеха храна и други вещи в контейнерите за боклук.

От фалита към бюджетния излишък

В крайна сметка болезнените мерки дадоха резултат. До 2016 г. Гърция успя да превърне бюджетния си дефицит в значителен първичен излишък, т.е. приходите са повече от разходите преди плащанията по държавния дълг. Оттогава страната поддържа първичен излишък, с изключение на годините на пандемията.

Борбата срещу укриването на данъци, особено срещу широко разпространеното неплащане на данък върху добавената стойност, допринесе за увеличаването на бюджетните приходи през последните години.

Гръцкото правителство проявява финансова дисциплина при използването на допълнителните приходи, макар понякога да прибягва и до популистки мерки. То избягва старите навици за прекомерно харчене, но в условията на растящи цени въведе субсидии за горивата, увеличи възнагражденията на държавните служители и повиши някои пенсии.

Държавата също така покрива един месечен наем годишно, до 800 евро, за приблизително един милион домакинства. Годишната минимална заплата вече достига 12 880 евро.

Междувременно гръцкият дълг е поставен под контрол. Част от него беше отписана, а по-голямата част от останалите задължения сега се държи от официални европейски кредитори при ниски фиксирани лихви и погасителни планове, разпределени за няколко десетилетия.

Съотношението на държавния дълг към БВП остава най-високото в Европа, но намалява бързо. Гърция вече започна и предсрочно изплащане на задълженията си към кредиторите.

Димитриос Цаконас, ръководител на гръцката Агенция за управление на държавния дълг, изигра ключова, макар и не толкова видима роля в този процес. Кризата промени из основи начина, по който държавата мисли за разходите, обяснява той.

„Преди кризата единственото, което наистина ни интересуваше, беше как да осигурим финансирането за следващата година. Трябва да мислите в мащаба на поколенията, вместо да се съсредоточавате върху това какво ще се случи с държавния бюджет през тази година, на следващите избори или дори през собствения ви живот. Трябва да действате превантивно и да имате хоризонт на планиране, който надхвърля продължителността на собствения ви живот. Точка“, заяви Цаконас.

Анализът на агенцията за устойчивостта на държавния дълг обхваща периода чак до 2070 г.

Политиците вече не могат да обещават всичко

Промяната в мисленето обхвана и двете страни на политическия спектър. Показателен е примерът с бившия премиер Алексис Ципрас, някога пламенен представител на радикалната левица, който остро се противопоставяше на строгите икономии и през 2015 г. доведе Гърция до ръба на напускането на еврозоната.

В крайна сметка той отстъпи, подписа третия и последен спасителен пакет за страната и успешно изпълни условията му.

Ципрас е основният съперник на Мицотакис за парламентарните избори през следващата година. Днес той представя фискалната отговорност като политическа добродетел и напомня на потенциалните избиратели, че икономическата програма на неговата партия съответства на бюджетните правила на ЕС.

По-рано този месец партията му ELAS стана първата политическа формация, която доброволно представи програмата си за оценка пред Гръцкия фискален съвет, орган, създаден по време на кризата, за да наблюдава състоянието на публичните финанси.

„Това е част от наследството на кризата. Преди 2009 г. никой дори не би помислил да представи икономическите си предложения за оценка от независим орган“, коментира Георгиос Хулиаракис, бивш заместник-министър на финансите в правителството на Ципрас.

Не всички обаче са променили позициите си. Янис Варуфакис, превърналият се в знаменитост икономист с характерното си кожено яке, който беше финансов министър на Ципрас през бурните първи шест месеца от неговото управление, продължава яростно да критикува политиката на високи бюджетни излишъци. Някога той беше най-популярният политик в Гърция и получи най-много гласове от всички кандидати на изборите през януари 2015 г., но днес партията му е извън парламента, след като не успя да премине необходимата трипроцентна бариера.

Повечето гръцки политици вече са по-малко склонни да обещават социални придобивки, за които няма средства. Избирателите също са по-малко склонни да вярват на подобни обещания.

„Нашите политици ни корумпираха, за да печелят гласовете ни. Бяхме жестоко наказани за това и все още носим белезите“, коментира София Атанасопулу, собственичка на магазин за вино в туристическия квартал Плака в Атина. Тя обяснява, че днес разбира общественото значение на плащането на данъци. „Преди кризата нямахме данъчно съзнание“, признава Атанасопулу.

Възстановяването има своята цена

Публичните финанси на Гърция са в много по-добро състояние, но брутният вътрешен продукт на страната остава с 20% по-малък в сравнение с периода преди кризата.

Заплатите са ниски. По данни на Световната банка Гърция е втората най-бедна държава в Европейския съюз, като е изпреварена единствено България по БВП на човек от населението, коригиран спрямо покупателната способност.

Има обаче признаци, че ситуацията постепенно се подобрява. Чуждестранните инвестиции нарастват, при това не само в традиционно силни сектори като туризма и недвижимите имоти.

Промишленото производство се възстановява до равнищата отпреди кризата, а технологичният сектор, макар все още сравнително малък, се развива бързо.

Според Мицотакис този процес трябва да се ускори не само в Гърция, но и в цяла Европа, която от години се намира в състояние на икономическа стагнация.

Попитан за бъдещето на континента, гръцкият министър на финансите Кириакос Пиеракакис цитира романа „Гепардът“ на Джузепе Томази ди Лампедуза, който разказва за сицилиански аристократи през XIX век, чиито животи са преобърнати от политическите сътресения на епохата. „Ако искаме всичко да остане такова, каквото е, всичко трябва да се промени", посочва той.