Историята призовава Европа по въпроса за Украйна. Ще откликне ли тя?

Съществуват основания да се смята, че в момента се е открила възможност за постигане на мирно споразумение относно Украйна. Русия се съгласи да участва в нов кръг от тристранни преговори в Абу Даби тази седмица. Наближава формирането на нов състав на Конгреса на САЩ, който е по-малко благосклонен към Москва.

Расте броят и на жертвите сред войските на Владимир Путин, както и непосилното бреме, което понасят украинските градове и икономика.

Рационалният извод от всичко това – че се намираме на прага на споразумение за прекратяване на войната, за съжаление, е подвеждащ, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

Все пак нещо наистина се е променило и Европа трябва бързо да реши кой ще говори от нейно име в тази нова фаза на конфликта. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и екипът му изглежда най-накрая осъзнаха, че континентът трябва да бъде въвлечен, тъй като всяко споразумение, както и всякакви гаранции за сигурност, които Путин би приел, трябва да адресират по-мащабните амбиции и опасения, заради които той започна войната.

Тук никога не е ставало въпрос само за Украйна, а и за амбициите на Русия за контрол и влияние в Европа. Както отбелязва Джаред Къшнър, един от пратениците на Тръмп за преговорите, това ще бъде дълъг процес, а това напълно устройва Кремъл.

Путин има план за победа и се придържа към него, тъй като той изглежда работи по-добре от всичко останало, което е опитвал от първите часове на войната насам. Променена е единствено тактиката на нахлуването – промяна, която може да се проследи до момента, в който САЩ влязоха в конфликт с Иран през февруари и започнаха да изразходват запасите си от дефицитните противовъздушни ракети Patriot, всяка от които струва милиони долари и на които Киев разчита за прихващане на балистични ракети.

По различна оценки Русия вече произвежда ракети с рекорден темп – до 200 броя месечно, което ѝ осигурява смъртоносно предимство.

Неспособността на Киев да се защити от ракетите означава, че стратегията на Русия вече не зависи единствено от успеха на сухопътните ѝ войски. Целта на Путин, както той сам публично заяви, е да превърне инфраструктурата и икономиката на Украйна в руини. Той разчита, че ще последва споразумение, сключено при неговите условия.

От гледна точка на Москва преговорите в Абу Даби, които включваха едновременни дискусии относно размяна на затворници, мерки за деескалация и структури за сигурност, са полезни, тъй като позволяват на Русия да продължи своята разрушителна война, без да се сблъсква с допълнителен международен натиск или нови санкции.

Украйна прави това, което се налага в настоящата ситуация, но съдбата ѝ в този момент е в ръцете на Европа. Досега континентът демонстрира повече твърдост, отколкото очакваха Путин и почти всеки друг през февруари 2022 г. Постигнатото единство в целите не е достатъчно, според Чемпиън. Сега Европа трябва да действа и да поеме водеща роля по начин, по който никога досега не го е правила, подчертава той.

На първо място – финансите. Според председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен през следващата година Украйна ще има бюджетен дефицит в размер на 70 млрд. евро, като по-голямата част от средствата за покриването му ще трябва да дойдат от Европа.

Лидерите на ЕС обмислят отпускането на заем от още 45 млрд. евро, за да запълнят по-голямата част от тази дупка, но вътрешнополитическите пречки пред това решение стават все по-сериозни. Това е още една причина Путин да вярва, че времето работи в негова полза.

Заплахата на германския канцлер Фридрих Мерц да блокира бюджета на ЕС (а с това и десетките милиарди финансиране, на които разчитат политици като проруския президент на Словакия Роберт Фицо) е остър ход, но точно това е необходимо, пише Чемпиън.

Второ, Германия и останалите държави трябва да обединят усилия, за да преместят замразените руски активи от Белгия – страна, която блокира използването им поради опасения от ответни действия от страна на Москва. Тези активи трябва да бъдат използвани като обезпечение за отпускане на допълнителни заеми за Украйна.

Това е правилното решение както от морална, така и от политическа гледна точка, особено като се има предвид, че алтернативата е сметката за разрушенията, причинени от Путин, да бъде платена от европейските данъкоплатци, посочва се в публикацията.

И накрая – въпросът за противовъздушната отбрана. Европа и Киев се опитват да развият собствени способности, а има и обещания за допълнителни системи Patriot в бъдеще. Дотогава единственият начин да бъдат спасени украинските градове е чрез унищожаване на ракетните установки и заводите на територията на Русия.

Украйна прави всичко възможно с помощта на рояци дронове с голям обсег, но се нуждае от подкрепа – както скрита, така и явна, за да преодолее сложните защитни системи около тези обекти. Това не е размяна на удари в отговор на руските бомбардировки срещу цивилни граждани и средствата им за оцеляване. Не става въпрос за война на Европа срещу Русия. Става въпрос за подпомагане на Украйна в нейната самоотбрана.

И накрая, Европа се нуждае от последователен и авторитетен глас. Няколко лидери, включително италианският министър-председател Джорджа Мелони, отбелязаха, че хаотичната поредица от сменящи се лидери, всеки от които претендира да говори от името на Стария континент по въпроса за Украйна, е несериозно.

Вероятно ще възникне изкушението да се създаде „тройка“ или някакъв друг вид колективно европейско представителство – подход, характерен за ЕС. Това обаче почти сигурно води до провал в отношенията с фигури като Путин и Тръмп, които възприемат подобен формат като признак на слабост.

Същото важи и за идеята да се използват институциите на ЕС – те са създадени именно за тази задача, но много рядко им е било позволявано или са имали възможност да я изпълнят.

Чемпиън пише, че не цели да обиди Урсула фон дер Лайен или председателя на Европейския съвет Антониу Коща, но според него тази задача не бива да се поема от тях или от институциите, които оглавяват. Първо, нито лидерът на САЩ, нито руският лидер ги уважават. Второ, те говорят от името на ЕС, но не и от името на някои ключови държави, които допринасят за сигурността, вкл. Великобритания.

Това е важна роля, която трябва да бъде поета от настоящ европейски лидер. Тя не може да бъде поверена на никого от „голямата тройка“: Франция вероятно скоро ще бъде управлявана от Марин льо Пен, чиято партия навремето получи  финансиране в размер на милиони евро от Русия. Не може да бъде и Фридрих Мерц – той може би би се справил добре, но позициите му у дома са твърде слаби. Анди Бърнам от Великобритания пък няма достатъчно опит във външната политика.

Има подходящи кандидати, например Джорджа Мелони, която доказа качествата си на поста и притежава необходимата твърдост.

Друг вариант е датският министър-председател Мете Фредериксен – също толкова решителна и прагматична личност. Тя изигра водеща роля в намирането на нестандартни решения за Украйна: от възстановяването на пристанищния град Николаев по време на войната до създаването на „Датски фонд за Украйна“, чрез който се закупуват оръжия от украински производители и се изпращат директно на фронта – механизъм, към който се присъединиха и други държави донори.

Александер Стуб от Финландия вероятно е фаворитът за тази задача предвид дългата история на страната му в отношенията с Русия, споделената граница и военния капацитет за нейната защита. Освен това, фактът, че той е партньор на Тръмп в играта на голф също не пречи.

Не е толкова важно кой точно от тези компетентни кандидати ще поеме ролята, колкото това изборът да бъде направен бързо. Всички тези решения трябва да бъдат взети през следващите седмици, тъй като ситуацията в Украйна е критична, а от нея зависят и перспективите пред европейската сигурност.