Всъщност САЩ все още се нуждаят от споразумение с Иран

Преди близо девет месеца САЩ се отказаха от ядрените преговори с Иран в полза на мащабни военни удари, като заложиха на предположението, че употребата на сила ще доведе до срив на режима или поне ще го накара да направи повече отстъпки, отколкото биха могли да бъдат постигнати чрез преговори. Би било глупаво същата грешка да бъде допусната два пъти, пише Bloomberg.

Разочарован, че продължилата месеци морска блокада не е принудила иранските лидери да капитулират, американският президент обмисляше кратка, но интензивна кампания, която да накара ръководството в Техеран да преосмисли позицията си. Изглежда, че съветниците му и представители на държавите от Персийския залив са го убедили засега да даде повече време на кампанията за икономически натиск: „Нямаме нужда от споразумение с Иран“, заяви той пренебрежително в социалните мрежи тази седмица.

От своя страна, иранските лидери продължават да настояват, че САЩ трябва да вдигнат блокадата и санкциите върху иранския петрол, преди да започнат ядрени преговори, наред с няколко други условия, изложени в меморандум за разбирателство от юни, който бързо се провали.

На този етап е ясно едно: по-нататъшното използване на военна сила ще носи все по-малка възвръщаемост. Мъжете, които в момента ръководят Иран, са ветерани от кървавата ирано-иракска война през 80-те години на миналия век. Няма причина да се смята, че ще отстъпят след още няколко дни американски бомбардировки.

Белият дом може би се надява, че демонстрацията на американска мощ ще му осигури достатъчно основания да обяви победа и да изтегли силите си. Ако обаче ударите бъдат достатъчно мащабни, иранските лидери почти сигурно ще подновят атаките срещу държавите от Персийския залив и извън него, което ще засили натиска върху САЩ да отговорят. По-вероятно е бойните действия да се разраснат, отколкото да приключат бързо.

САЩ не могат и безкрайно да задушават иранската икономика. В момента американското разузнаване и въздушното прикритие до голяма степен позволяват възобновяването на износа на суров петрол от Персийския залив, докато блокадата пресушава приходите на Иран. Търговски кораби обаче продължават да бъдат атакувани, а моряци губят живота си. Това увеличи разходите на износителите и задържа цените на суровия петрол на високи нива. Американските сили изразходват огромни количества боеприпаси, да не говорим за риска за живота на моряците и пилотите, участващи в мисията по ескортиране на корабите.

Най-важното е, че САЩ все още изглежда нямат отговор на въпроса какво да предприемат, ако режимът продължи да устоява на натиска.

Фокусът на администрацията не трябва да бъде върху спасяването на престижа ѝ - за това вече е твърде късно, а върху постигането на реални ограничения върху способността на Иран бързо да се сдобие с ядрено оръжие. Това вероятно означава на първо място връщане към ангажиментите, заложени в споразумението от юни.

Предотвратяването на възможността Иран да установи контрол над Ормузкия проток и да налага непосилни такси за преминаване през него ще бъде дългосрочна задача. Най-добре е тя да бъде решена чрез регионални преговори под егидата на Международната морска организация. Иранският режим е по-склонен да реагира на координиран международен натиск, отколкото на американски ултиматуми.

Все още не е ясно какви отстъпки по ядрената програма обмисля Иран, но основните параметри на едно споразумение не са се променили. Международните инспектори трябва да получат разрешение да се завърнат в страната и да им бъде осигурен необходимият достъп. Запасите на Иран от уран, обогатен почти до степен, необходима за производство на оръжие, трябва да бъдат разредени чрез смесване с по-нискообогатен уран или изнесени от страната. Обогатяването трябва да бъде преустановено за продължителен период, а бъдещите дейности в тази област да бъдат подложени на строги и проверими ограничения. Колкото по-сериозни са ангажиментите на режима, толкова по-голямо облекчаване на санкциите може да очаква той.

Ако това звучи почти като споразумението, което администрацията отхвърли в началото на годината, така е. Войната не увеличи, а намали позициите на САЩ в преговорите. Погледнато със задна дата, администрацията е трябвало да приеме подобен компромис, а след това да работи за възстановяване на международна коалиция, която да следи за изпълнението на иранските ангажименти, като запази заплахата от употреба на сила като средство за възпиране на всеки опит за бързо създаване на ядрено оръжие.

Ограничаването на влиянието и възможностите на Иран винаги е било дългосрочна задача. Постоянното търсене на преки пътища само я прави още по-трудна.