Кнот: ЕЦБ не може да замени разумната фискална политика

Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да замени отговорните държавни разходи и управлението на дълга с интервенции на пазарите на държавни облигации. За това предупреждава бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Кнот, който участва в надпреварата за следващия управител на институцията.

Кнот посочва, че ЕЦБ може да се намеси, за да стабилизира пазарите на държавни облигации по време на нестабилна търговия, но подобни мерки не трябва да заменят устойчивите фискални политики, пише Investing.com.

Коментарите му идват на фона на опасенията относно публичните финанси на Франция, които съживяват страховете от нова дългова криза в еврозоната и поставят под съмнение способността на ЕЦБ да овладее финансовата нестабилност.

Кнот се състезава с бившия управител на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос за поста на Кристин Лагард, която обяви миналия месец, че ще напусне ЕЦБ на 7 февруари 2027 г., близо девет месеца преди изтичането на мандата ѝ.

Кнот подчертава устойчивото вътрешно търсене, силната заетост и здравите баланси на частния сектор като фактори в подкрепа на европейския икономически растеж.

Той посочва и увеличените разходи за отбрана и инвестициите на САЩ в изкуствен интелект като допълнителни източници на икономическа активност, които облагодетелстват Европа.

По отношение на инфлацията Кнот се застъпва за предпазлив подход. Той признава, че войната с Иран повишава цените на енергоизточниците и увеличава краткосрочния инфлационен натиск. Той казва, че основната несигурност е дали нарастващите разходи за енергия ще се разпространят върху заплатите и по-широките потребителски цени.

Инфлационните очаквания остават относително стабилни, с ограничени доказателства за широко разпространен вторичен ценови натиск, което подкрепя премерената политическа реакция на ЕЦБ.

Кнот смята, че централните банкери трябва да останат гъвкави и да оценяват икономическите данни, преди да определят бъдещи корекции на лихвените проценти.

Той признава и че неговите възгледи за паричната политика са се променили след по-ранната дългова криза в еврозоната, когато постоянно ниската инфлация създаде разделения между политиците в Северна и Южна Европа.