Британският премиер Анди Бърнам и десетки други световни лидери емитираха сериозно количество въглеродни емисии, летeйки до Турция миналата седмица, за да изразят загрижеността си за околната среда. Ако Бърнам беше сериозен по отношение на борбата срещу изменението на климата, той би пропуснал конференцията по климата на ООН - COP31, и би работил за възстановяване на консенсуса у дома относно значението на спасяването на планетата, пише Bloomberg.
Ако трябваше да определите точно момента, в който колективната воля за справяне с изменението на климата сред политическите партии във Великобритания се е сринала, това вероятно ще бъде 02:40 ч. британско време на 21 юли 2023 г. Това е моментът, в който Консервативната партия беше обявена за победител на предсрочните избори - надпревара, предизвикана от оставката на опозорения министър-председател от Консервативната партия Борис Джонсън.
Лейбъристката партия под ръководството на Киър Стармър би трябвало да е сигурен фаворит за спечелването на мястото предвид общественото недоволство срещу Джонсън и възхода на лейбъристите в социологическите проучвания (те щяха да спечелят властта с голяма разлика по-малко от година по-късно). Но една хитра кампания, основана на противопоставяне на пътния данък, базиран на емисиите, осигури на торите победата само с няколкостотин гласа разлика. Посланието беше ясно: колкото и да се тревожат за планетата, избирателите не са склонни да понесат удар с портфейлите си, за да я защитят.
Посланието, че действията по отношение на изменението на климата трябва да бъдат подчинени на тревогата около разходите за живот, оттогава проникна във всички основни политически партии в страната, включително в Лейбъристката партия на Бърнам, както и сред Зелените.
Пътят отразява този на САЩ, където президентската подкрепа за петролната индустрия смени екологичния наратив от ерата на Джо Байдън. Преди десетилетие либералите бяха ужасени от факта, че Доналд Тръмп пренебрегна климатичната конференция на ООН, като две трети от избирателите не одобриха решението му да се оттегли от Парижкото споразумение за климата.
Вече са минали 20 години, откакто книгата „Неудобната истина“ на Ал Гор изведе суровата реалност около глобалното затопляне на преден план. В следващите години британските партии се втурнаха да покажат своите екологични ангажименти. Консерваторът Дейвид Камерън се върна на Даунинг стрийт с послание „гласувайте за синьо, ставайте зелени“.
Политиците пътуваха с велосипеди до парламента и инсталираха термопомпи в домовете си; насърчаваха използването на възобновяема енергия и си поставяха амбициозни цели за нулеви емисии. След 21 юли 2023 г. обаче ангажиментът за битка с глобалното затопляне започна да отслабва. Стармър бързо обвини кмета на Лондон Садик Хан за решението му да разшири зоната за ниски нива на емисии за автомобилите до външните райони на града. Политици от всякакъв спектър обърнаха внимание на въпроса.
Посланието, че достъпността е по-важна от климата, беше възприето с ентусиазъм отдясно, където някои представители винаги са били скептици по отношение на глобалното затопляне. След като преди това се фокусираше почти изключително върху имиграцията, партията „Реформирай Великобритания“ на Найджъл Фараж започна кампания, основана на посланията на Доналд Тръмп за това, което нейните лидери определиха като безумна зелена програма. Партията сега е гласовита в обещанията си да отмени целта на Обединеното кралство за нулеви емисии, както и субсидиите за възобновяеми енергийни източници и забраните за фракинг и издаването на нови лицензи за добив на петрол и газ в Северно море.
Междувременно торите се отказаха от своята зелена програма. Настоящият лидер Кеми Баденох се самоописва като „скептик към нулевите емисии“, който се противопоставя на въглеродните данъци и зелените такси. А консенсусът вляво започна да се разпада още през миналата година, след като Зак Полански стана лидер на Зелените със социалистическа позиция и фокус върху Газа, което измести екологията надолу в дневния ред. Когато висши представители на Зелените го разкритикуваха за внезапната липса на фокус върху планетата, Полански настоя, че не може да има „екологична справедливост без социална, расова и икономическа справедливост“.
Тъй като Зелените се фокусират върху друга област, Бърнам дойде на власт през юли, осъзнавайки, че трябва да отстъпи в някои области, за да спечели привържениците на Полански, но околната среда не беше една от тях.
Това беше видно и от решението на Бърнам да премести Едуард Милибанд от енергийното министерство, където той ръководеше стремежа към декарбонизация, в Министерството на външните работи. Доказателства за въздействието на този ход могат да бъдат намерени в решението от миналия месец на наследника на Милибанд, Миата Фанбуле, да даде зелена светлина на проекта за ново газово находище в Северно море, на който той яростно се противопоставяше в миналото.
Бърнам пристига на COP миналата седмица с още две политически маневри, които биха могли да бъдат формулирани по подобен начин като противоположни на програмата за чиста енергия - решението за смекчаване на забраната за инсталиране на газови котли в новопостроени домове и предложението да се облекчи ключова цел за електрическите превозни средства.
Даунинг стрийт отрече, че това показва липса на ангажираност от страна на премиера към планетата.
Климатичната конференция на ООН се очертава като незначително събитие. Липсата на амбиция във Великобритания и на Запад се дължи на редица фактори, освен опасенията за достъпност, включително енергийната сигурност и усещането, че мерките за справяне с изменението на климата са безполезни, докато много по-големите замърсители (Китай, Индия, САЩ) не предприемат действия.
Но климатичната криза не изчезва само защото екологичните проблеми вече не са модерни. Рекордните летни горещини във Великобритания показаха колко бързо се затопля планетата и колко дълбоки могат да бъдат последиците от това, освен ако не действаме бързо.
Политиците вече разбират, че целите, поставени отгоре надолу, до голяма степен са обречени на провал и затрудняват ангажирането на хората с климатичната програма. Много по-добре е да се включат избирателите в дебата, така че например преходът към електрически превозни средства да стане нещо, което шофьорите изискват, вместо да чувстват, че им е наложено отвън.
Срещите на високо ниво имат своята логика, но лидерите, които наистина се интересуват от изменението на климата, трябва да останат у дома и да се съсредоточат върху възстановяването на волята и средствата за справяне с този глобален проблем.


Англия надви Испания, Белгия се справи с Италия в Лигата на нациите
Колко ще струва животът в България през 2027 г.?
Едва 57% от възрастните у нас са преминали през профилактичен преглед през 2025 г
Българите първо се отказват от здравето си, когато парите свършат
Силни ветрове, мъгли, рязко затопляне и гръмотевици очакват България през новата седмица
Над 17 000 полета спряха в САЩ заради най-тежкия технически срив
Бесент поиска "радикални промени" в Nvidia, Хуанг е обсъждал завръщането си
Икономиката на Китай отслабва с изненадващо забавяне във всички сектори
Тръмп иска да покаже сила на срещата със Си и Путин след загубата в САЩ
Нова платформа предлага финансова гаранция от 10 хил. евро срещу грешки на AI
BMW променя стратегията си производството на батерии
Всеки трети нов автомобил в България е хибрид, всеки десети - EV
Honda CR-V се готви за драматична промяна
Кралско Lamborghini Diablo е изложено за продажба
От ваничка за крака до въздушно оръдие: 10-те най-странни нови опции в автомобила
Олигарсите в Русия са "под ботуш", но вече мислят за живота след Путин
Потвърдено: Си, Тръмп и Путин ще се срещнат в четвъртък