Ще се окаже ли България единствената страна с по-слаб растеж след влизането в еврозоната?

Доста години приемахме за даденост, че икономическият растеж е сигурен, но това няма да продължи, ако не развиваме сектори с висока добавена стойност. За това предупреди Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика, по време на Investor Finance Forum, който се проведе днес в Интер Експо Център в София.

Богданов отбеляза, че въпреки че се стремим към стандартите на европейско икономическо развитие, досега нито една централноевропейска страна не ги е достигнала. България трябва да последва примера на Словакия, Естония и Литва за икономика с добавена стойност, за да привлече инвеститори, а не да бъде „място, където правим мебели, телефони и авточасти“, коментира той.

Икономически растеж vs инфлация

Българската икономика забавя темпа си на растеж след 2009 - 2010 година и една от причините е, че „загубихме 300 хил. души от пазара на труда“, изтъкна Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.

Той обърна внимание, че българската икономика е силно интегрирана в европейската. „В момента сме в ситуация, в която разбираме централните банкери, че монетарната и фискалната политика трябва да вървят ръка за ръка“, коментира той предизвикателствата, свързани с инфлацията. Според икономиста липсата на координирана фискална политика влияе на стабилността и българските публични финанси и те са пред сериозна криза, ако не се осигури фискална устойчивост.

Любомир Дацов. Снимка: Investor Media Group

Камен Колчев, председател на съвета на директорите на ЕЛАНА Финансов Холдинг, посочи, че няма как България „да избяга“ от европейските регулации, но вътре в тях има много възможности, които не използваме или прилагаме негативно. „Държавата ни не е подредена икономически правилно, започвайки от бюджет и стигайки до макрорамката, а бизнесът иска стабилна държава“, обясни той.

За сравнение Колчев даде Полша, която през 2010 – 2011 г. предприема „правилните действия", както и Румъния през 2017 г., за да изградят капиталовите си пазари. Той подчерта, че капиталовият пазар отразява състоянието на държавата, а тя не е в цветущо състояние. Причината според него е във водената пазарна политика, която не привлича достатъчно инвестиции през последните 30 години.

Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор "Корпоративно банкиране и финансови пазари", отбеляза, че банките у нас са едно от най-силно развитите звена от икономиката. „Банките са в ERM 2 и са там, след като спазиха регулаторни стандарти и капиталови буфери, наложени от БНБ“, подчерта банкерът и допълни, че голямата база депозити на населението надвишава тази на кредитите, което означава сигурност.

Той се надява, че 16-те милиарда лева, които ще бъдат освободени от задължителните минимални резерви на банките в БНБ след приемането на еврото като официална валута, ще привлекат инвеститори. Ягодин очаква да се създадат благоприятни условия за представяне на проекти, с които този нисколихвен ресурс да стигне до бизнеса, защото ако е към домакинствата – ще се увеличи инфлационният натиск.

Асен Ягодин. Снимка: Investor Media Group

Преминаване към еврото

Банкерът напомни, че банките бяха първият сектор, технологично готов още преди година да извърши прехода към еврото. По думите му предизвикателството при този преход е свързано с комуникацията, но с „ускорени темпове“ това се наваксва.

Камен Колчев беше категоричен, че капиталовият пазар е подготвен за преминаването към еврото и е убеден, че участниците в него „най-трудно могат да бъдат подведени“. Той е сигурен, че повишаването на рейтинга на България ще привлече инвеститори, но „въпросът е какво ще им предложим“.

Що се отнася до инвестициите в акции, Колчев прогнозира, че технологичният сектор ще остане водещ на глобалните пазари, като може би ще има отрезвяване около изкуствения интелект. Той припомни изказване на председателя на Федералния резерв, че на пазара ще има много болка, но очаква, че той ще се развива с балансирани темпове. "Въпреки това ще има корекция, която новото поколение със сигурност ще види през следващите 1-2 години", прогнозира Колчев.

Камен Колчев. Снимка: Investor Media Group

Институционална политика и бизнес среда

Лъчезар Богданов обясни, че инфлационният натиск е свързан с присъединяването към еврото, но е движен и от опити за преструктуриране на икономиката за стимулиране на растежа. Той не спести критиката си, че в Бюджет 2026 се очертава над 20% ръст на разходите.

Икономистът препоръча инвестициите да са в частния сектор така, че да създават стоки и услуги за конкуренция, за глобалния пазар. „Разделителят е дали ще има комбинация от политики с добри послания, или фокусът да е към вътрешното търсене“, посочи Богданов.

Лъчезар Богданов. Снимка: Investor Media Group

„Какво точно не разбраха тези, които вземат решения?“, попита Любомир Дацов, според когото трябва да има структурни промени в икономиката. Икономистът предупреди, че може да се окажем единствената държава в Европа, в която растежът ще бъде по-нисък след влизането в еврозоната.

„Бюджетът се прави да прави услуги на гражданите и в сегашната дискусия трябва да преценим как да вземем завоя в съчетание на пазара на труд и привличане на чужди инвестиции“, каза Дацов.

Според него не е ясно колко ефективно ще се окаже привличането на инвестиции във военната сфера.

Асен Ягодин заяви, че банките и конкретно Пощенска банка ще предложат добра бизнес среда за малкия и средния бизнес. Той посочи, че специални звена в кредитната институция през годините успя да развие потенциала им, когато им липсва финансова история. В помощ за това са и инвестициите от Българската банка за развитие и Националния гаранционен фонд.

Промяна на бизнес модела

Банкерът очаква външни инвеститори да видят потенциал в развитието на българските компании и да създадат у нас дъщерни дружества. Той напомни, че банките са сектор, който постига устойчивост на икономиката с програми за ограмотяване на бизнеса, с методологическа намеса и консултации за бизнес планове, както и с критичен поглед да преценяват качествата на фирмите.

Камен Колчев напомни, че кредитирането с финансиране отвън ще приключи с края на оперативните европейски програми през следващите две години и банките трябва да подкрепят фирмите с реално финансиране.

 Асен Ягодин подчерта, че през годините евросредствата създадоха материална база, която може да се използва за обезпечаване, но „все още не съществува перфектно финансиране, както е отвъд Океана", само по бизнес план. Той се надява в бъдеще обаче то да си проправи път и у нас.

Банкерът смята, че с привличането на външни партньори, които ще вкарат капитал отвън, и с подкрепата от освободения ресурс от минималните задължителни резерви на банките ще има ново кредитиране. Той обясни, че чуждестранните инвестиции ще дойдат след анализ на рисковите фактори в страната ни, защото "инвеститорите отиват там, където има спокойствие". Ягодин отбеляза, че от цялото общество зависи какви условия ще предложим на чуждите инвеститори като данъчни закони и бизнес среда, за да направим по-лесно влизането им.

В очакване на свръхдефицит

Любомир Дацов изрази съмнение, че можем да осигурим траншовете от Националния план за възстановяване и устойчивост и предвид намерението за повишаване на данъци, правим непредвидим хоризонта с институционална несигурност. „Не си представям как ще вземем 3,5 млрд. от три транша догодина“, каза той и поясни, че тогава ще сме принудени да разплатим проекти от националния бюджет и "ще влезем в процедура на свръхдефицит".

Лъчезар Богданов също прогнозира, че се върви към свръхдефицит, въпреки че няма криза на глобално ниво и съществуват благоприятни условия. Той предупреди, че рискът от увеличението на пенсионни осигуровки е заплаха за развитието на бизнеса и „ще се наложи след това да отидем към ситуация на сериозно вдигане на данъци и замразяване на доходи“, след което ще последва политическа нестабилност.

Генерален партньор на Investor Finance Forum 2025 е Пощенска банка.

Основни партньори на събитието са: А1, Amundi, Shelly Group, Българска фондова борса, Елана Фонд Мениджмънт, Сирма Груп Холдинг, Юг Маркет Фонд Мениджмънт ЕАД, Конкорд Асет Мениджмънт, Юг Маркет ЕАД.

Партньори на събитието са и Alaric Securities, Impetus Capital, Belayer, Global Gaming Solutions, BenchMark, Freedom 24, Ruven Trans, ПОК Доверие, Karoll Broker, Monotes, Hublot, E&M Luxury, Jacob&Co, BG web, ЦКБ Асет Мениджмънт, М Кар София, официален дилър на BMW и MINI автомобили, Компас Инвест и Nova Translate

Investor Finance Forum се  осъщестява и със съдействието на Devin, Ведра Кафе, WhiteBite, Dika, Lovico, Фреш Принт, Phi Bar.

Институционални партньори на Investor Finance Forum 2025 са BESCO, Българската финтех асоциация, Българска индустриална камара и Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) и Университетът по застраховане и финанси (УЗФ).

Медийни партньори на конференцията са Bloomberg TV Bulgaria, списание Bloomberg Businessweek Bg, Dnes.bg, списание Business BGlobal, SeeNews.bg, Money.bg, Dir.bg, Банкеръ, в. "Стандарт", Moitepari.bg.