ЕК завиши прогнозата си за икономическия ръст на България до 3,1% през 2016 г.

Европейската комисия (ЕК) повиши очакванията си за икономическия растеж на България през тази година до 3,1%, вижда се от есенната икономическа прогноза на институцията. През пролетта очакванията бяха за 2% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП).

За следващата година ЕК очаква леко забавяне на инерцията на икономиката и растеж от 2,9% при предишна прогноза за ръст от 2,4%, а за 2018 г. очакванията са БВП да се разшири с 2,8%.

Комисията занижава и очакванията си за безработицата в България през тази година до 8,1%. Предишната прогноза беше безработицата да достигне 8,6%. По-благоприятна е и прогнозата за дефицита – 0,9% за тази година спрямо 1,1% от пролетната прогноза. За 2017 г. ЕК смята, че дефицитът на България ще се свие до 0,8%.

ЕК обаче предупреждава, че дефлацията в България ще се задълбочи и ще достигне 0,9% през тази година преди да излезе на положителна територия през 2017 г. Прогнозата за дълга също е по-песимистична в сравнение с май месец. Сега очакванията са той да нарасне до 29,4% от БВП през тази година вместо до малко над 28%, каквато беше предишната прогноза.

Очакванията на ЕК са частното потребление да е основен двигател на икономическия растеж на България. За тази година се очаква вътрешното търсене да допринесе най-много за растежа в сравнение с износа. Ръстът на частното потребление се очаква да достигне 3,2%, докато за инвестициите се смята, че ще се свият с 0,8% заради забавеното усвояване на европейските фондове през новия програмен период.

Очакванията на ЕК са инвестициите да ускорят ръста си до 3,2% догодина заради стартирането на повече финансирани с европейски средства проекти.

ЕК подчертава в доклада си, че рисковете пред българската икономика изглеждат балансирани. Основният вътрешен риск е бавното усвояване на европейските фондове. Що се отнася до външните рискове, предвид отвореността на икономиката като такива са посочени слабото търсене на българския износ от водещите външни партньори от Европа и евентуален ръст на цените на петрола.

В бюджетната сфера се очаква приходите да продължат да се подобряват през 2017 г. на фона на положителното макроикономическо развитие. Очаква се обаче да продължи и ръстът на публичните разходи основно заради увеличените капиталови разходи. Тази тенденция ЕК смята, че ще се задържи и през 2018 г.

За Европейския съюз (ЕС) и еврозоната прогнозата на ЕК за 2016 е за икономически растеж от съответно 1,8% и 1,7% за тази година. За 2017 г. очакванията са за леко забавяне на ръста до съответно 1,6% и 1,5%.

В доклада се подчертава, че икономическото възстановяване на ЕС е неравномерно и със сериозни различия между държавите. Очакванията са по-съществено възстановяване на инвестициите да има през 2018 г. благодарение на плана за инвестиции в ЕС – т.нар. „План Юнкер“.

По-оптимистична е прогнозата за заетостта в ЕС и еврозоната, като се очаква ускоряване на темповете на ръст на създаване на нови работни места, което ще доведе и до по-бърз спад на безработицата.

За инфлацията в ЕС очакванията са да отбележи ръст от 0,3% през тази година и 1,4% през 2017 и 2018 г. основната подкрепа за увеличението се смята, че ще дойде от повишението на цените на енергията.

ЕК предупреждава обаче, че заради слабостта на глобалната търговия възстановяването на силните ръстове на износа е много крехко. Вносът в ЕС и еврозоната се очаква да нараства по-бързо в сравнение с износа, което ще доведе и до спад на излишъка по текущата сметка.