Оливър Харт и Бенгт Холмстрьом спечелиха Нобеловата награда за икономика

Икономистите Оливър Харт от университета Харвард и Бенгт Холмстрьом от Масачузетския технологичен институт (MIT) получиха Нобеловата награда за икономика за 2016 г. за работата си по договорната теория и ролята ѝ при определянето на всичко от заплащането на изпълнителните директори до приватизациите в публичния сектор, съобщава Bloomberg.

Работата на 67-годишния Холмстрьом през 70-те и на 68-годишния Харт през 80-те е помогнала за превръщането на договорната теория като „плодородна област на фундаментални научни изследвания“, заяви Шведската кралска академия на науките в съобщение от понеделник.

„Съвременните икономики са свързани заедно чрез множество договори“, казва академията. „Новите теоретични инструменти, създадени от Харт и Холмстрьом, са ценни за разбирането на договорите и институциите в реалния живот, както и потенциалните уловки в оформянето на договора“.

Харт фокусира научните си изследвания върху разделението на властта в икономическите отношения, включително договорите. Той проучва ефектите, които подобни разделения на властта имат върху корпоративната структура и финансите.

Колегата му от Харвард Дейл Йоргенсон каза през 1997 г., че работата на Харт „е довела до революция в сферата на корпоративните финанси“.

Роденият във Великобритания, но гражданин на САЩ, Харт става бакалавър по математика в King’s College към университета Кеймбридж през 1969 г., магистър по икономика в University of Warwick през 1972 г., а докторската си степен получава от университета Принстън през 1974 г.

Присъединява се към Харвард през 1993 г. и е ръководител на факултета по икономика от 2000 до 2003 г.

Холмстрьом фокусира проучванията си върху организацията на компаниите, най-вече върху договорите и стимулите, включително корпоративното управление, заплащането на изпълнителните директори и преструктурирането.

Той помага и за разработването на теорията на моралния риск, идеята, че банките и икономическите агенти поемат неоправдани рискове, защото знаят, че няма да се изправят пред цялата цена на провала.

Последните му усилия са фокусирани върху проблемите с ликвидността и финансовите пазари. Той твърди, че „невежеството е блаженство“ по време на финансови кризи, което позволява на пазарите да останат ликвидни, докато банките и други участници търгуват едни с други въпреки проблемите, които може да срещнат.

Роденият във Финландия Холмстрьом получава бакалавърската си диплома по математика и физика от University of Helsinki през 1972 г., магистърската си диплома – от Stanford University през 1975 г., като в същия университет става и доктор по бизнес науки през 1978 г.

Холмстрьом се присъединява към MIT през 1994 г. и е председател на факултета по икономика от 2003 и 2006 г. Той е част от управителния съвет на финландския производител на телефони Nokia от 1999 до 2012 г.

Наградата за икономика е единствената, която не е включена в завещанието на шведския индустриалец и филантроп и е учредена едва през 1968 г. от шведската централна банка в памет на Алфред Нобел.

Нобеловата награда за икономика или по-точно Наградата за икономически науки се отпуска от Шведската централна банка (Риксбанк) в памет на Нобел, като паричната част от наградата е 8 млн. шв. крони (930 хил. долара).

Миналата година наградата отиде при Ангъс Дийтън от университета Принстън, който спечели признание за анализа си на потреблението, бедността и благосъстоянието.