След победата на СИРИЗА в Гърция "гръцкият проблем" отново обсеби пазарите и политиците в Европа. Някои се страхуват от връщане към несигурността през 2012 г., когато мнозина смятаха, че един гръцки фалит и излизане от еврозоната са неизбежни. Тогава, както и сега, мнозина се тревожат, че гръцката дългова криза може да дестабилизира - и може би дори да събори - европейския валутен съюз.
Този път обаче е различно, пише за сайта project-syndicate.org Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел (Center for European Policy Studies – CEPS). Грос е работил в МВФ и е бил икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент, както и на френския премиер и на финансовия министър на страната.
Една съществена разлика се крие в икономическите фундаменти. През последните две години другите периферни страни от еврозоната доказаха способността си за адаптиране чрез намаляване на своите фискални дефицити, разширяване на износа, както и преминаването към излишъци по текущата сметка, което премахва нуждата от финансиране. В действителност Гърция е единствената, която отлага реформите и се представя катастрофално в експортен план.
Допълнителен щит за периферните страни осигурява планът на Европейската централна банка да започне изкупуване на държавни облигации. Въпреки, че германското правителство не подкрепи официално количествените улеснения, то трябва да бъде благодарно на ЕЦБ за успокояването на финансовите пазари. Сега Германия може да заеме твърда позиция по отношение на исканията на новото гръцко правителство за мащабно отписване на дългове и край на строгите икономии, без да се страхува от финансовите сътресения на пазарите, които през 2012 г. не оставиха друг избор на еврозоната, освен да спаси Гърция.
Всъщност и двете искания на гръцкото правителство са необосновани. СИРИЗА и други твърдят, че държавният дълг на Гърция, на стойност 170% от БВП, е неустойчив и трябва да се намали.
В действителност кредиторите на страната й дадоха достатъчно дълъг гратисен период и достатъчно ниски лихвени проценти, за да бъде дълговата тежест поносима. Гърция реално плаща по-малко за обслужване на дълга си от Италия или Ирландия, чиито дългове са по-малки като процент от БВП. С плащания по външния дълг в размер на само 1,5% от БВП, обслужването на дълга не е проблемът на Гърция.
Сравнително ниската цена за обслужването на дълга също така премахва основанието за искането на СИРИЗА за прекратяване на строгите икономии. Последната спасителна програма от "тройката" (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия), започната през 2010 г., предвижда първичен бюджетен излишък (което изключва лихвените плащания) от 4% от БВП през тази година. Това ще бъде малко повече, отколкото е необходимо за покриване на плащанията на лихви, и по този начин ще позволи на Гърция най-накрая да започне да намалява дълга си.
Аргументът на новото гръцко правителство, че това е нереалистична цел не издържа. В края на краищата, когато се сблъскаха с прекалено голям дълг, други държави от Европейския съюз - включително Белгия (от 1995 г.) и Ирландия (от 1991) - поддържаха подобни излишъци в продължение на най-малко десет години.
Някои може да изтъкне, че строгите икономии в еврозоната се прекомерни и че фискалните дефицити трябва да бъдат много по-големи, за да се поддържа търсенето. Но само правителствата, които имат достъп до финансовите пазари могат да използват експанзионистична фискална политика, за да стимулират търсенето. За Гърция по-високите разходи трябва да бъдат финансирани чрез предоставяне на кредити от един или повече институционални кредитора.
По същата причина е нечестно да се твърди, че тройката е наложила прекалени рестрикции на Гърция. Ако страната не бе получила финансова подкрепа през 2010 г., тя би трябвало да намали фискалния си дефицит от повече от 10% от БВП до нула веднага. Чрез продължаващо финансиране на дефицитите до 2013 г. тройката реално позволи на Гърция да отложи строгите икономии.
Разбира се, Гърция не е първата страна, която иска спешно финансиране за отлагане на бюджетните съкращения, а след като най-лошото премине се оплаква, че съкращенията са прекомерни. Това обикновено се случва, когато правителството поддържа първичен бюджетен излишък. Когато правителството може да финансира текущите си разходи чрез данъци - и дори да увеличи разходите, ако не трябва да плаща лихви - изкушението да не обслужва дълга се усилва.
Беше напълно очаквано, че Гърция ще се изкуши да следва този път, когато програмата на тройката започна. Миналата година новият гръцки финансов министър Янис Варуфакис потвърди прогнозата, като се аргументира, че първичният излишък ще даде на Гърция предимство при преговорите за преструктуриране на дълга, тъй като тя може просто да спре плащанията към тройката, без да си навлече финансови проблеми.
Този подход би бил грешка. Практическият проблем за Гърция сега не е устойчивостта на дълга, който падежира след 20-30 години и по който се плащат много ниски лихвени проценти. Истинският проблем са няколкото плащания към МВФ и ЕЦБ, които са изискуеми през тази година, и които новото правителство обеща да направи.
Но за да спази това обещание Гърция ще се нуждае от повече финансова подкрепа от партньорите си в еврозоната. Освен това финансовата система на страната ще има нужда от подкрепата на ЕЦБ.
С други думи новото правителство на Гърция трябва сега да се опита да убеди европейските си партньори, че заслужава по-голяма финансова подкрепа, като същевременно настоява за намаляване на съществуващите дългове и се съпротивлява на строгите икономии, които бяха условие за предишните заеми.
За СИРИЗА и нейните избиратели политическият меден месец може да бъде кратък, завършва анализа си Даниел Грос.
Всичко за Гърция четете тук!


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай
преди 11 години ... другите периферни страни от еврозоната доказаха способността си за адаптиране чрез намаляване на своите фискални дефицити, разширяване на износа, както и преминаването към излишъци по текущата сметка, ...................Яко! Всички дрЪжави в ЕЗ разширяват износа и преминават към излишъци по текущата сметка. Единственото, което ме смущава е, че системата ми прилича на такава от затворен тип и ми се губят вносителите ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Имат активи за над 400 милиарда и дългове за 300 милиарда. Защо спряха приватизацията на техни реални активи щом не издържат? отговор Сигнализирай за неуместен коментар