IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Песимистите държат ключа към бъдещето на Европа

Брюксел не трябва да бърза и да разделя Европа по оста изток-запад, коментира Иван Кръстев

20:09 | 24.08.16 г. 2
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

В стар полски виц се разказва как един французин и един руснак пътуват в противоположните посоки в експреса от Москва до Париж, когато влаковете им спират на централната гара във Варшава по едно и също време. Погрешка смятайки, че са достигнали крайната си цел, всеки един от тях слиза от влака си и стъпва на перона.

„Господи, Москва е точно толкова безлюдна, колкото очаквах“, извиква французинът. В същия момент руснакът възкликва „О, Париж е толкова красив“.

Колко точно се е променила Варшава откакто двамата пристигат там?

Дебатът за бъдещото на Европа след вота на Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС) протича в сянката на нарастващия евроскептицизъм, коментира Иван Кръстев за Financial Times. Може да се окаже обаче, че не евроскептицизмът (убеждението, че ЕС е фундаментално зло) е основният проблем на Европа днес, а европесимизмът – усещането, че проектът е обречен.

Не гневът на поддръжниците на Brexit, а опасенията на тези, които се страхуват, че ще бъдат забравени ще реши бъдещото на ЕС.

Централна Европа е земята на европесимистите. Повечето хора във Вишеградската група (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) все още са положително настроени към съюза, но се страхуват за оцеляването му. За много той им напомня за разпадането на съветската империя.

В деня след британския референдум през юни поляците се събудиха, за да осъзнаят, че около 850 хиляди от сънародниците им живеят и работят в страна, която вече не иска да е част от ЕС. Те осъзнаха още, че Варшава е в опасност да изгуби критичен съюзник в борбата си да се противопостави на допълнителната политическа интеграция в блока и да балансира доминиращото влияние на Германия.

Трудността тук обаче е, че макар поляците да са неспокойни за посоката на ЕС много европейци се тревожат за последните политически развития в Полша.

Преди пример за успеха на посткомунистическия свят, днес Полша е силно разделена. По-малко от година, след като партията „Право и справедливост“ спечели парламентарните избори, страната се изправя пред конституционна криза, подклаждана от конспирационно мислещо дясно правителство.

Консервативната революция, водена от лидера на „Право и справедливост“ Ярослав Качински, поляризира страната, прогонвайки чуждестранните инвеститори и свеждайки до минимум влиянието на Полша в ЕС, коментира Кръстев.

Правителството ограничи правомощията на независимата съдебна власт, обяви план да върне по-голямата част от банковия сектор обратно в полски ръце, направи обществената телевизия пропагандно средство на консервативните католически ценности и безмилостно прогони противниците си.

Доклад, публикуван през юли от либералната Stefan Batory Foundation, твърди, че проектозаконът за конституционния съд, ако бъде приет от полското правителство, ще представлява „сериозно нарушение“ на принципа на върховенството на закона и „заплаха за основните граждани права и свободи“.

От гледна точка на „Право и справедливост“ логично е да се направи опит за концентриране на властта в партийни ръце, тъй като ако тя не контролира институции като съдилища, медии или централна банка, те ще бъдат контролирани от враговете ѝ.

Разделението на властите, заложено в либералните демокрации, няма да спре управляващите да се възползват от властта си. Вместо това то им помага да избегнат отговорността и осуетява обществените искания за радикални промени.

Нормално би било да приемем, че подобно правителство ще бъде евроскептично, но въпреки това нито то, нито повечето поляци не искат да излизат от ЕС. Затова блокът е изправен пред труден избор. Европейската комисия и някои страни членки настояват, че полското правителство нарушава ценностите на ЕС и прибягват до правна подкрепа. Предвид гласа на Великобритания в полза на Brexit, някои в Брюксел вярват, че ЕС трябва не само да покаже, че може да нарани напускащите, но и че има властта да санкционира онези, които нарушават правилата.

Подобна политика би била грешка.

Брюксел и отделните страни членки не трябва да се страхуват да критикуват Полша, разбира се, но трябва и ясно да покажат, че преоткриването и укрепването на ЕС няма да се случи за сметка на Централна Европа. Всяка реформа в ЕС, която може да разцепи блока по оста изток-запад допълнително ще задълбочи процеса на дезинтеграция.

Европейската политика днес представлява парадокс: във визията си за ЕС правителствата от Централна Европа сякаш представят чувството за неудовлетвореност и негодуванието на популистите, макар че носят отговорност именно пред проевропейските си гласоподаватели.

Именно затова Брюксел не трябва да бърза и да отписва Централна Европа, завършва Кръстев.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:46 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

2
rate up comment 5 rate down comment 3
khao
преди 7 години
36 ? .. преди месец, два бяха 24 :):)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 11 rate down comment 7
studioaa
преди 7 години
Ако под бъдещето на Европа имате в предвид бъдещето на европейския съюз още от сега мога да ви гарантирам, че съдбата на този проект вече е решена - той отива на бунището на историята до 36 месеца. Да бъдещето на Европа ще бъде доминирано от затворени граници и липса на свободно движение, тотална забрана на всякакви имигранти от Арабия и Африка и не на последно място премахване на безумната идея за жените лидери...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още