България трябва да усвои над 4,5 млрд. лв. от стария програмен период през 2015

През тази година България трябва да усвои над 4,5 млрд. лева европейски пари от стария програмен период (2007-2013 г.), за да не изгуби средства. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев по време на Деветата годишна среща на бизнеса с правителството.

Дончев припомни, че през тази година се планира да бъдат отворени схеми на стойност около 6,8 млрд. лева от новите оперативни програми. Плащанията през тази година за сметка на новия програмен период (2014-2020 г.) се очаква да достигнат около 1,1 млрд. лева, допълни той. Така по думите му 2015 г. се очертава да е най-силната от гледна точка на работата с европари от началото на членството на България в Европейския съюз (ЕС).

Вицепремиерът припомни, че Европейската комисия вече одобри две оперативни програми за новия програмен период. Очакванията му са по-голямата част от останалите оперативни програми да бъдат одобрени до март.

Дончев подчерта, че страната ни има нужда от радикални реформи в ключови сектори, които не само да доведат до оптимизиране на разходите, но и да спомогнат за подобряването на качеството на доставяните услуги.

Сред ключовите предизвикателства Томислав Дончев нареди реформата на правораздавателната и на енергийната системи. Приоритет по думите му е балансирането на енергийната система. Той допълни също така, че и правителството, и регулаторните органи трябва „да изчерпят всички шансове да държат цената на енергийните ресурси ниска”, за да постигне икономиката ни по-добра конкурентоспособност.

Същевременно Дончев посочи, че високата цена на енергийните носители, особено в сравнение с тази в САЩ, би трябвало да стимулира индустрията да стане по-енергийно ефективна.

Томислав Дончев коментира още, че темата „приватизация” отново ще бъде отворена през годината, тъй като тя дава шанс за „привличане на инвестиции и създаване на нови екосистеми от бизнеси в България”.

Що се отнася до административната реформа, вицепремиерът посочи, че има пряка връзка между силата на институциите в една държава и богатството й. Той подчерта, че „механизмите за възстановяването на доверието не можем да ги търсим в учебника по етика за 10-ти клас”, както и че е необходимо да бъдат изградени силни институции, които сами да спазват правилата, които създават.

Дончев допълни, че липсата на доверие в ефективността и справедливостта на институциите е следствие от корупцията и злоупотребата с власт. „Това, което крепи обществото и политическата система, не са обезателно нормите, а доверието, усещането, убеждението, че този от другата страна би действал по общоприети правила”, каза Дончев.

Той заключи, че усещането за липса на справедливост и доверие нараства многократно и така се създава обществена и икономическа среда, в в която никой не би искал да живее и да прави бизнес.

Дончев посочи, че ролята на политиците в процеса по възстановяване на доверието е ключова. „Няма нищо по-деморализиращо от това да не спазваш правилата, които сам създаваш”, заключи той.