Бежанската криза е тест за истинското лидерство в Европа, смята политолог

Бежанската криза е тест за истинското лидерство в Европа, коментира в интервю за БТА политологът доц. Анна Кръстева, която е ръководител на Центъра за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания към Нов български университет.

„За момента ярко лидерство демонстрира единствено Германия - Меркел се изправи смело пред освиркващите я неонацисти и твърдо и категорично обяви, че решението не е в омразата, а в ефикасната политика“, смята политологът.

Бежанската криза днес е най-голямата в Европа след Втората световна война, огромно предизвикателство пред правителствата и народите, отбелязва тя.  Кръстева резюмира тенденциите в три насоки - зачестяване на кризите, увеличаване на техния мащаб, превръщане в транзитни и дори приемни страни на държави без опит в интеграция на бежанци.

Най-тъжният парадокс е, че бежанците днес напълно се вписват в класическата фигура на хора, бягащи от война, насилие, преследване, посочва доц. Кръстева и припомня, че в по-спокойни периоди бежанският статут е бил използван от икономически имигранти. „Днес ситуацията е радикално различна. Само за първото полугодие на 2015 г. броят на жертвите в Средиземноморието надхвърля 2000 души. Бягат от смърт и намират смърт. Няма по-трагично и категорично доказателство за това, че за бежанците връщане назад няма“, казва тя.

Ако ХХ век беше век на бежанците, ХХI век се е запътил да му отнеме короната в тази тъжна класация, казва политологът.

Ключовата фигура на бежанеца в България е транзитна. Изключение са тези, които искат трайно да уседнат у нас, мнозинството искат да заминат бързо и окончателно за Германия, Швеция, Холандия, коментира още тя.

На въпрос какво е отношението на българина към бежанците политологът отговаря: „Приемането на бежанци е тежко предизвикателство - политическо, икономическо, културно, хуманитарно. Но то изкристализира като светла историческа памет и национална гордост. Българите се гордеем, че макар и бедни, сме дали подслон и на арменците, и на белите, бягащи от болшевиките, че сме спасили евреите. Иска ми се да вярвам, че нашите деца и внуци ще се гордеят с начина, по който ние посрещаме днес сирийските бежанци“.

„За всяка криза има решение, германският президент наскоро заяви, че Германия се е справяла и с много по-тежки кризи. Бих очертала най-спешните мерки. Европейските правителства да престанат да се карат кой по-малко бежанци да приеме, защото от това не печелят нито собствените им партии, още по-малко бежанците, но отлично се възползват крайнодесните ксенофобски партии. 12 млн. сирийци в Сирия спешно се нуждаят от хуманитарна помощ, според Бан Ки-Мун. Бърза помощ на тези крайно уязвими сирийци би могла да намали бежанския поток“, смята тя.

Анна Кръстева препоръчва: „Медии и у нас, и в много страни представят Европа като окото на бурята. Всъщност сирийските бежанци в Европа са 5 на сто от всички сирийски бежанци. САЩ и Канада да дадат по-голямо рамо в приемане на сирийските бежанци. Да се направи ясна и категорична разлика между бежанци и икономически мигранти. Да се намали огромната асиметрия в поемането на бежанския поток, който се поема в момента основно от Германия – 40%, следвана от Швеция - 20 на сто, Италия, Гърция и Испания - 25 на сто“.

Според нея трябва да се инвестира в образованието на младите бежанци.