Бизнесът алармира за пропаст между уменията на младите и нуждите на бизнеса

В България работодателите предлагат достатъчно много и качествени работни места, но проблемът е, че няма достатъчно младежи със съответните умения и компетентности за предлаганата работа, каза пред журналисти изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев в рамките на форум за младежката заетост.

В момента секторът на информационните технологии (ИТ) се нуждае от няколко хиляди работни места, аутсорсинг секторът и машиностроенето също предлагат хиляди вакантни места, но има пропаст между уменията и компетентностите на младите и нуждите на бизнеса, каза Данев.

Като много съществен фактор той посочи, че е подменена ценностната система на младите – повечето желаят да са чиновници и да работят в обществения сектор, за да получават по-високи заплати, а в същото време частният сектор „храни“ обществения, където темповете на нарастване на заплатите са по-високи. Друг фактор, който деформира ценностната система на младите е, че заплащането е твърде ниско, но проблемът по думите на Данев е в маргиналната икономика.

По думите му намаляват хората, които предпочитат средното специално образование, което е и най-търсеното от бизнеса. „Икономиката ни започва да търси хора, които са на средното равнище, а дефектът е, че огромната част от хората с висше образование са в науки, които в момента не са необходими на пазара на труда – право, икономика, социални науки“, каза Данев.

Според него висшистите са слабо подготвени – няма инженери, математици, подготвени в медицинския сектор и това е, защото младите не желаят да учат трудни науки, каза Данев.

Подобна теза изразиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), откъдето отбелязаха, че има отлив от професионалното образование и хиляди свободни работни места, които стоят вакантни, защото не са желани от безработните.

По време на форума вицепремиерът Ивайло Калфин каза, че проблем за мотивацията на младите е и фактът, че много от тях получават пари от работещите си родители в чужбина. По данни на вицепремиера от БНБ около 1,7 милиарда лева годишно влизат като трансфери у нас от чужбина. Той коментира, че младежите получават за издръжката си от чужбина много повече, отколкото биха получили тук, ако работят.

Калфин призова социалните партньори за предложения как да се мотивират младежите да учат и да работят, защото в момента това е най-сериозното предизвикателство. Според него бизнесът трябва да се замисли и да увеличи заплатите в някои производства, за да стимулира и кандидатите да заемат вакантните позиции.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров посочи в рамките на дискусията, че нито планът „Юнкер“, нито само държавни политики могат да помогнат за намаляване на безработицата. По думите му посоката е за икономически растеж, основан на инвестиции. Той отново подчерта, че и в момента икономиката ни е в състояние да дава по-високи заплати в частния сектор, защото доходите са много съществен фактор за мотивацията на младите.