Цацаров: Промените в ГПК са политически популизъм

Главният прокурор Сотир Цацаров е заявил пред премиера Бойко Борисов, че намеса на държавни органи в частно-правни отношения може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот.

Цацаров е обсъдил с Борисов измененията в ГПК, като е изтъкнал, че предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени със законови промени от 1998 г.

„Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите „капацитет и интегритет” да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм“, смята Цацаров.

В петък с гласовете на ГЕРБ, ПФ, БСП, ДПС и АБВ беше приета на първо четене поправката в ГПК, с която се оправомощава прокуратурата да атакува пред съда всеки акт, "засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".

Внесените законодателни промени бяха предизвикани от кризата с КТБ. Сред предложенията е възможността прокуратурата да е самостоятелна страна, когато се защитава държавният или общински интерес, и да се обжалват вече постановени актове.

Цацаров припомня, че действащият ГПК предвижда принципното положение държавата да се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят за недвижими имоти, държавна собственост - от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Конкретният повод - сделките „за едно евро”, не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения, смята Цацаров.

Независимо от оттеглянето на законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, поради направените изявления за такива промени в Закона за съдебната власт, главният прокурор коментира и възможността да спира финансови операции или сделки за срок до 48 часа. Такова законодателно решение, според него, е крайно неприемливо. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи.

Както стана ясно, мнозинството обмисля редакция на първоначалната си идея главният прокурор да спира за 48 часа сделки на бизнеса. Промяната беше внесена в парламента, след като банкерът Цветан Василев продаде шест дружества на консорциума LIC33 за 1 евро.

В петък обаче поправката изненадващо беше оттеглена и не бе гласувана въпреки първоначалната готовност за това. Днес зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че тя ще бъде прецизирана между първо и второ четене и е възможно правомощието по спирането на бизнес сделки да бъде дадено на финансовия министър, а не на главния прокурор.

От прокуратурата съобщават, че премиерът Бойко Борисов е споделил напълно аргументите на главния прокурор и се е ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Борисов се е съгласил, че връщането към законодателни решения, отменени преди години, е спорно и трябва да се търси друг подход, свързан с правата на министъра на финансите като представител на държавата.

Прокуратурата не бива да получава прекалено големи правомощия за намеса в граждански дела, а да заработи ефективно по наказателните. Това мнение изрази министърът на правосъдието Христо Иванов пред БНР в коментар на законопроекта, внесен през миналата седмица от ГЕРБ.

Министърът заяви, че не смята, че има опит да бъде бламирана съдебната реформа от страна на ГЕРБ, а по-скоро е било недооценено как ще прозвучи това.

Иванов смята обаче, че на централните политически въпроси на реформата не може да бъде отговорено без промени в Конституцията.

А централният политически въпрос на съдебната реформа е един - как да имаме прокуратура, която е ефективна, която е фокусирана наистина върху наказателното производство, и как тя да бъде достатъчно имунизирана от изкушения да се включва по един или друг начин в политическия живот и разпределението на властовия ресурс в страната, изтъкна министърът.

Иванов подчерта, че трябва да се придвижим "колкото се може по-далеч" от прокуратурата, която е безконтролна, която има свръхправомощия да се меси в гражданския оборот.

Според министъра е необходимо също прокуратурата да носи отговорност за несправянето с важните дела.

"Време е да си отговорим на въпроса кой ще носи отговорност за несправянето с тези казуси, включително по законодателен път. Министерският съвет се ангажира много повече да погледне в очите този въпрос, в рамките на своите правомощия. Съдебната реформа може да бъде завършена само с промени в Конституцията, но за момента политическа воля за такива промени липсва", посочи министърът на правосъдието.

По думите му по отношение на съдебната система няма невинни. "Нито в ръководството на съдебната власт, нито в парламента, така че въпросът е все пак да стигнем до някакъв резултат. Очевидно няма политическа воля да се повдигне темата за промени в Конституцията по достатъчно сериозен начин, но и има доста неща, които могат да се направят на законодателно ниво. Нека да ги свършим тях и вече ще видим оттам нататък как продължаваме", допълни той.

Въпреки всичко, което се изприказва по отношение на стратегията за съдебна реформа, Христо Иванова смята, че тя е достатъчно конкретна, че да позволява на депутатите в очертаните от нея рамки да предлагат конкретни алтернативи. Самият факт, че ние виждаме два законопроекта, които са толкова сходни, показва, че стратегията очертава достатъчно ясно едно поле, смята той.

Още новини четете в Dnes.bg