До 2020 г. се очаква засилена конкуренция за еврофинансиране в агросектора

До края на 2020 г. се очаква засилена конкуренция между фермерите, които кандидатстват с проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. При отварянето на всяка мярка се очаква подадените проекти да надхвърлят 4 – 5 пъти определения бюджет. Това стана ясно на дискусия за ПРСР.

„Приключи първият прием по мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства. Имаше изключителен интерес от фермерите. Мярката беше пусната с бюджет 300 млн. лв. Подадените заявления надхвърлят повече от четири пъти бюджета, определен за приема“, заяви министърът на земеделието Десислава Танева.

Тя посочи, че дори с определянето на приоритетни сектори като биопроизводство, животновъдство, плодове и зеленчуци, се оказва, че по-малко от половината от тези заявления ще бъдат одобрени. В крайна сметка ще бъдат одобрени 20% от подадените заявления по мярката, каза Танева.

Тя припомни, че вчера започна приемът по мярка 6.1 – млад фермер с бюджет 35 млн. евро. Вероятно интересът и тук ще надхвърли бюджета. Добрата новина е, че земеделските стопани са придобили капацитет да кандидатстват и интересът към програмата е огромен, готовността за инвестиции също, отчете тя.

Министърът припомни, че след като България сключи договор със Световната банка за развитието на хидромелиорациите, се очаква институцията да ни даде всеки момент доклада с предложения за реформи в сектора на напояването. След това до края на август България трябва да подготви искане до Европейската комисия за нотификация, така че следващият прием по мярка 4.1 да е за инвестиции за напояване.

“След обществен дебат с браншовите организации може да предложим и други изменения на програмата, като постигнем консенсус, за да бъдат подкрепени по-голям брой стопани в този период”, каза Танева.

Агроминистърът съобщи още, че днес малко над 14 млн. лв. се изплащат на стопаните, заявили преразпределително плащане, които имаха застъпвания.

Стоян Желев, зам.-председател на КРИБ, коментира, че бизнесът очаква да продължи подкрепата както на сектори като плодове и зеленчуци, така и на конкурентните направления. Очакваме мярка 4.1 да бъде отворена още веднъж до края на годината, посочи той.

Изпълнителният директор на ДФЗ Румен Порожанов заяви, че като обсъждаме новата програма, е хубаво да си извадим поуки от пропуските и лошите практики при изпълнението на старата. Така новата ПРСР ще е по-ефективна, каза той.

Порожанов допълни, че върху програмата е съсредоточен голям икономически интерес, който в някои случаи не е много здравословен. Усилията били насочени това да бъде игнорирано на 100%.

Шефът на ДФЗ припомни, че по старата ПРСР са финансирани многобройни проекти за фотоволтаици, но не станало ясно как тези централи са допринесли за селските райони – как са повишили заетостта и са спомогнали за благосъстоянието на тези райони.

В хода на дискусията стана ясно, че вече няма да се финансират соларни централи, но ще може фермерите да ползват евросредства за малки ВЕИ мощности. „Те ще са с определени лимити, но само ако енергията е за собствени нужди и проектът е с цел да се подобри енергийната ефективност на съответното стопанство“, заяви зам.-министърът на земеделието Васил Грудев.

Той каза още, че няма да се залагат гарантирани бюджети за определени сектори, защо тази идея ще доведе единствено до колизия между отделните производства.

В отговор на въпрос от вносителите на техника дали в новия период могат да разчитат на ориентировъчна сума евросубсидии за нови трактори и комбайни, Танева отговори: „Няма да променяме програмата, само защото авансово сте поръчали техника, която да продадете. Решението за балансирано земеделско производство не минава само през определянето на бюджет за земеделска техника“, каза тя.