ИПИ: Поединичното спасяване в енергетиката ще породи нови проблеми

Неуморните работодателски атаки срещу новите цени на електроенергията и по-конкретно срещу добавката за „задължения към обществото”, които се позагубиха през август, продължиха и тази седмица с нови предложения, пише в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Според него техните усилия напомнят на идеята за спасяване поединично, което навежда на мисълта да бъдат намерени само краткосрочни решения. 

„За съжаление те (предложенията - бел. ред) наподобяват по-малко добре обмислени и завършени идеи и повече на изстрели в тъмното, което нито е добра идея, нито има висока вероятност да уцелят целта си”, смята той.

Едно от новите предложения е да се въведе пазарен таван на цените, по които се изкупува електроенергията от двете "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал. 

Ако бъде пренебрегнат очевидният въпрос как едновременно има пазар и таван на цената, по-интересният е колко е пазарната цена на електроенергията от топлоцентралите в България? Експертът посочва, че в България има пазар, но почти цялата търгувана електроенергия на него се предоставя от АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица Изток 2” и НЕК, като общественият доставчик продава  електроенергия от различни източници (микс).

„Няма публични данни за пазарната цена на ТЕЦ „Марица Изток” 2, а дори и да имаше, те щяха да са изкривени от начина на финансиране на централата – собствени, заемни, грантови средства; отдавна изплатените инвестиции за производствените мощности; наличието на кръстосано субсидиране между регулиран и свободен сегменти на пазара; и не на последно място – факта, че 100% от капитала ѝ е собственост на държавата, т.е. за нея напълно важи имплицитната гаранция на държавата”, пише Стайков.

Накратко – в България няма пазарна цена за електроенергия от ТЕЦ

Друго предложение на работодателите е за промяна на методологията за определяне на регулираните цени и добавката „задължения към обществото” от разходопокривна към такава, която се базира на европейски еталони (benchmark).

Подобна идея звучи разумно, нов най-добрият случай резултатът от нея ще бъде получаване на някаква приближена, а не абсолютна стойност за сравнение, тъй като едва ли има централи в ЕС, които са строени при идентични условия.

Разликите са много – капиталова структура (разпределение между акционерен и заемен капитал), условия на финансиране, инвестиционни разходи, използвана технология, калоричност на въглищата, държавна политика и т.н.

„Използването на усреднена стойност за целия ЕС или за няколко избрани страни е още по-лоша идея заради гореизброените различия, които неминуемо ще са в полза за едни централи и - в ущърб на други. Поради тези причини не може да се използва и пазарната цена на ТЕЦ в ЕС за определяне на цените в България”, категоричен е още икономистът.

Възниква и следният  въпрос – ако AES Гълъбово и КонтурГлобал получават само „пазарна” цена, какво става с остатъка от дължимата цена по дългосрочните договори? Работодателите аргументират предложението си с това, че "когато (ЕК, която беше сезирана от КЕВР – бел. авт) постанови неправомерна и недопустима държавна помощ, парите над пазарната цена ще трябва да се връщат".

Това е така тогава и само тогава, когато ЕК се произнесе за наличието на неправомерна държавна помощ. Ако не го направи, парите остават дължими. Именно това се случи през ценовия период 2014-2015 г., когато КЕВР определи по-ниски цени за двете централи с презумпцията, че договорите между тях и НЕК ще бъдат предоговорени.

Това не се случи и естественият резултат беше трупане на задължения на НЕК към централите, които към 30 ноември 2015 г., когато се очаква да бъдат изплатени, биха достигнали около 1 млрд. лв. по оценка на министъра на енергетиката.

"Излиза, че това изглежда като добра идея за работодателите и сега предлагат подобна мярка", посочва Стайков.