Всъщност усилията на организациите са насочени към намаляването на добавката „Задължения към обществото” до средноевропейското ниво с цел да понижат разходите си. Доклад на Съюза на електроенергийната промишленост в Европа Евроелектрик от началото на годината показва еволюцията на тази добавка за индустрията в 34 европейски страни, която в периода 2009-2012 г. се е увеличила средно със 157%.
През 2012 г. средният размер на добавката в разглежданите страни е 21 евро/МВтч., докато в България е 5,63 евро/МВтч (средноаритметичната стойност на 3,72 и 18,31 лв./МВтч съответно за първата и втората половина на 2012 г.) или значително по-ниско от европейското ниво.
Средната добавка за 2015 г. в България е 14,53 евро/МВтч (18,93 лв./МВтч за първото и 37,90 лв./МВтч за второто полугодие) и ако приемем, че цената от 21 евро/МВтч е останала непроменена в останалите страни, то пак сме далече от средните нива.
Делът на тази добавка от крайната цена за електроенергия, включително всички данъци и такси, в България е един от най-ниските както през второто полугодие на 2012 г., така и през първото на 2015 г.
През 2012 г. делът на добавките в България представлява между 8% и 15% от крайната цена в зависимост от годишното количество изкупена електроенергия, докато средните нива за ЕС-27 са 9% - 20%, а за еврозоната – 8,5% - 20%.
Ситуацията не е по-различна през първото полугодие на 2015 г., когато единствените страни с по-ниско съотношение на добавката към крайната цена за електроенергия от това в България са Дания, Германия, Италия, Кипър и Англия. В Испания съотношението е по-ниско единствено при годишно потребление до 20 МВтч.
С други думи работодателите не се стремят към достигане на средните европейски нива, а към понижаването на добавките под тях както в абсолютна, така и в относително изражение.
Импулсът на работодателите за реформи в енергетиката не е нито излишен, нито неоснователен, макар да е позакъснял. Въпреки това форматът му – спасяване поединично, навежда на мисълта за краткосрочни решения, които в средносрочен и дългосрочен план най-вероятно ще създадат още по-големи проблеми.
Подобно поведение често се наблюдава от страна на управляващите в България, но не изглежда като разумен подход за национално представителни работодателски организации.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Големи градове срещу провинция: В кои европейски държави жилищата са най-скъпи?
Вълк отнесе домашна котка от двор в Никити на Халкидики
Жена уби 94-годишните си родители с инсулин, очакват я две доживотни присъди
Новите правила и социалните мрежи: Ще бъдат ли защитени децата?
Асен Василев отрече нова сглобка с Румен Радев: Следваме методично целите си
преди 11 години Ето за това отказвам помощ от Чичо Сам!Иначе трябваше да спонсорирам и хрантутя всякакви словоблудници като колегата Джордж Сорос - ИПИ. А аз спонсорирам когото и за каквото реша, а не каквото ми наредят от Ленгли! отговор Сигнализирай за неуместен коментар