ИПИ: Поединичното спасяване в енергетиката ще породи нови проблеми

Всъщност усилията на организациите са насочени към намаляването на добавката „Задължения към обществото” до средноевропейското ниво с цел да понижат разходите си. Доклад на Съюза на електроенергийната промишленост в Европа Евроелектрик от началото на годината показва еволюцията на тази добавка за индустрията в 34 европейски страни, която в периода 2009-2012 г. се е увеличила средно със 157%.

През 2012 г. средният размер на добавката в разглежданите страни е 21 евро/МВтч., докато в България е 5,63 евро/МВтч (средноаритметичната стойност на 3,72 и 18,31 лв./МВтч съответно за първата и втората половина на 2012 г.) или значително по-ниско от европейското ниво.

Средната добавка за 2015 г. в България е 14,53 евро/МВтч (18,93 лв./МВтч за първото и 37,90 лв./МВтч за второто полугодие) и ако приемем, че цената от 21 евро/МВтч е останала непроменена в останалите страни, то пак сме далече от средните нива.

Делът на тази добавка от крайната цена за електроенергия, включително всички данъци и такси, в България е един от най-ниските както през второто полугодие на 2012 г., така и през първото на 2015 г.

През 2012 г. делът на добавките в България представлява между 8% и 15% от крайната цена в зависимост от годишното количество изкупена електроенергия, докато средните нива за ЕС-27 са 9% - 20%, а за еврозоната – 8,5% - 20%.

Ситуацията не е по-различна през първото полугодие на 2015 г., когато единствените страни с по-ниско съотношение на добавката към крайната цена за електроенергия от това в България са Дания, Германия, Италия, Кипър и Англия. В Испания съотношението е по-ниско единствено при годишно потребление до 20 МВтч.

С други думи работодателите не се стремят към достигане на средните европейски нива, а към понижаването на добавките под тях както в абсолютна, така и в относително изражение.

Импулсът на работодателите за реформи в енергетиката не е нито излишен, нито неоснователен, макар да е позакъснял. Въпреки това форматът му – спасяване поединично, навежда на мисълта за краткосрочни решения, които в средносрочен и дългосрочен план най-вероятно ще създадат още по-големи проблеми.

Подобно поведение често се наблюдава от страна на управляващите в България, но не изглежда като разумен подход за национално представителни работодателски организации.