Прилики и разлики между Бюджет 2010 г. и Бюджет 2011 г.

Миналата седмица беше приет окончателно Бюджет 2011 г. Оказа се, че той в голяма степен прилича на актуализирания в средата на годината Бюджет 2010 г. Поради тази причина някои икономисти предполагат, че и този бюджет може да се наложи да бъде актуализиран, при това – в посока увеличение на бюджетния дефицит.

Основните параметри на бюджета за изтичащата и за следващата година са следните.

В първоначалния бюджет за 2010 г. (гласуван в началото на декември 2009 г.) бяха заложени приходи в размер на 17,14 млрд. лева, разходи за 18,66 млрд. лв. и отрицателно бюджетно салдо от 1,5 млрд. лв.. Очакваше се то да бъде покрито с вътрешно финансиране и приходи от приватизация. Разходите за държавните органи бяха заложени на стойност 5,7 млрд. лв. а пенсионните осигуровки бяха намалени с 2 процентни пункта.

При актуализацията на документа (гласувана в началото на юли 2010 г.), приходите бяха намалени до 15,23 млрд. лева, а разходите се увеличиха до 18,9 млрд. лева. В резултат на това бе заложен бюджетен дефицит от 3,68 млрд. лв., който представлява 3,8% от прогнозния БВП на начислена основа и 4,8% на касова основа.

Разходите за държавна администрация бяха намалени с около 10%, т.е. станаха около 5 млрд. лева. Минималният размер на фискалния резерв пък бе понижен от 6,3 млрд. лв. на 4,5 млрд. лв.

Тогава се гласуваха и т. нар. разходи за непредвидени и неотложни нужди в размер на общо близо 1,23 млрд. лв. От тях 116 млн. лв. се изплатиха на тютюнопроизводителите за реколта 2009 г., като това решение не беше подкрепено от всички министри от кабинета на фона на недофинансирането на здравеопазването.

Основната разлика в макрорамката на двата бюджета за настоящата година е, че планираните приходи се намаляват с близо 2 млрд. лв., а разходите се вдигат с над 200 млн. лв., вследствие на което се вдига бюджетният дефицит.

В Бюджет 2011 г. са заложени приходи в размер на близо 16,08 милиарда лева, а разходите са 18,2 милиарда лева, което формирабюджетен дефицит от 2,16 млрд. лева. Тази сума се равнява на под 3% от прогнозния БВП. Новият държавен дълг през 2011 г. може да е максимум 3,9 млрд. лв., като общият размер на държавния дълг в края на 2011 г. не може да надвишава 14,6 млрд. лева. Фискалният резерв не може да пада под 4,5 млрд. лв.

Разходите за министерствата и другите държавни структури се вдигат като цяло (спрямо актуализирания бюджет за тази година) и дори с малко надминават първоначалния бюджет за тази година, достигайки 5,8 млрд. лв.

Около 1,5 милиарда лева, които ще се съберат в резерва на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) в края на тази година ще бъдат прехвърлени в „общата каса“ на бюджета за 2011 г. и с тях ще могат да се финансират всички публични разходи.

Осигуровките, които бяха намалени тази година, се връщат на почти същото ниво за следващата с вдигането им с 1,8 процентни пункта.

На база посочените факти помолихме икономиста от Industry Watch Лъчезар Богданов да коментира основните параметри на току-що приетия Бюджет 2011 г., и в частност заложените стойности на бюджетния дефицит и държавния дълг.

Ето неговият коментар:

Подробно не бих коментирал току-що приетия Бюджет 2011 г., защото след актуализацията на бюджета за тази година вече не е сигурно, че ще се изпълнят и сега заложените параметри, особено що се отнася до разходите. Според мен разходната част на един бюджет е по-важна, защото приходите от данъци така или иначе трябва да се събират.

След уверенията преди една година на финансовия министър, че бюджетът ще е балансиран и „единствено възможен“, а се наложи актуализация в средата на годината и увеличаване на бюджетния дефицит над 3 на сто, мисля, че и бюджетът за следващата година не може да е показателен за финансовата стабилност на страната, независимо от твърденията на министъра.

Показателно за това е, че в деня на приемането на Бюджет 2011 миналата седмица министърът на земеделието съобщи, че е възможно при определени условия да се отпуснат 70 млн. лв. за тютюнопроизводители, които са извън заложените разходи. Това буди у мен подозрения, че може да има (или вече има) обещания за отпускането през годината на допълнителни средства, които не са заложени в бюджета и които ще увеличат дефицита над допустимите 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), въпреки че се декларира, че дефицитът ще е под 3%.

Допълнителните разходи пък водят до необходимост от държавни заеми. Само че сега не сме във времето отпреди 5-6 години, когато се отпускаха лесно заеми, като тези на Гърция – която видяхме докъде стигна, сега кредиторите са много внимателни.

Всъщност, като имам предвид данните към момента, смятам, че правителството дори да иска да вземе целия възможен размер на определения в бюджета кредит за следващата година от 3,9 млрд. лева, това трудно ще стане или ако стане, ще е при много високи лихви – защото едно е да взимаш кредити при малък дълг и дефицит, а друго, ако тези показатели са високи.

В тази връзка, ако не се обуздаят навреме харчовете на правителството - т.е. да са в рамките на определените в бюджета и да се имат предвид приходите – финансовото положение на страната може да стане много тежко. Въпросът е, че ако се стигне до този вариант – което много се надявам да не стане, то за тежкото положение ще се разбере едва след като се е случило и няма да може друго да се направи, освен със закъснение да се съкратят рязко публичните разходи, включително за пенсии и заплати.

Ако трябва да продължа по този вариант, то той би довел до драстична загуба на доверието в правителството и тогава не изключвам провеждането на предсрочни избори догодина.