Микроблогърите притискат китайските партийни величия

Китай изживява истинска микроблогинг революция. Само за няколко месеца подобните на Twitter услуги за малки новини развиха една огромна обществена значимост, срещу която поне засега комунистическата партия няма какво да противопостави, пише германският ежедневник Süddeutsche Zeitung.

Weibos-ите (така се наричат по името на местната услуга  Weibo, б. ред.) разбиват държавния информационен монопол. От подчинени стават микроблогъри. Почти всеки втори от общо 485-те милиона потребители на интернет в Китай ползва подобни платформи, за да разпространява информация. В края на миналата година тази услуга се ползваше от едва всеки десети.

Вълната на възмущение от реакцията след катастрофата на двата скоростни влака, която уби 40 и рани още 200 пътника, демонстрира потенциала на Weibos-ите. "Те определено имат голямо влияние", казва главният редактор на комунистически пропаганден орган в поверителен разговор. "Новите медии предизвикаха големи обществени промени".

Той дори говори за настъпването на "нова ера". "Първите, които разпространиха новините от нещастния случай, бяха пътниците във влаковете". 

Как партията ще се справи с този феномен? "Weibos-ите са нещо ново", казва неубедително главният редактор. "Не трябва да подценяваме тяхното влияние". Собствената си задача обаче той знае много добре - "трябва да отклоняваме общественото мнение". 

Тъй като в Китай Facebook, Twitter и YouTube са забранени и достъпът до тях е невъзможен, микроблоговете на известни портали, като Sina и Tencent, запушиха тази ниша. Китайският отговор на Twitter също се цензурира от властите, но все пак предлага доста възможности: статиите и чуждите постинги може да се разпространяват със собствени коментари и по този начин да предизвикат дискусии.

На китайски с и тук допустимите 140 знака, както е в Twitter, може да се напише около 4 пъти повече текст, защото един знак може да бъде цяла дума. Може да бъдат разпространявани и снимки или клипове. Цензурата се избягва, като текстовете се скриват в картинки, или се разпространяват скрийншотове на вече изтрити надписи.

В играта на котка и мишка държавните блюстители на нормата трудно издържат на темпото.  Блогърите разпространяват информациите по-често и по-бързо, отколкото властта успява да цензурира. С постоянно покачващ се брой Weibos-ите достигнаха една критична маса, която напомня на една китайска мъдрост: "Който се качи да язди тигъра, трудно може да слезе от гърба му".

Първите новини за влаковата катастрофа се разпространиха десетки хиляди пъти. Милиони са отговорите в дискусия за отговорността за нещастието. Катастрофата се възприема от микроблогинг-нацията само като поанта на неуспешния мениджмънт на китайските железници.

Огромното и считано за арогантно министерство на жп транспорта отдавна е под прицела на критиците. През февруари министърът бе отстранен заради корупция. Наследникът му откри невероятна планина с дългове.

Но и новата високоскоростна отсечка между Пекин и Шанхай, която е разтърсвана от проблеми и закъснения, също отприщи народното недоволство. След нещастието никой не иска да застане на страната на министерството, и така дори контролираните от държавата медии се наслаждаваха на голям периметър на действие. Журналистите разпространяваха своите разкрития не само във вестниците, но и в своите профили в Weibos и Сие.

Следващата вълна на недоволство избухна, когато един от катастрофиралите вагони просто беше погребан. Weibos-ите заподозряха опит за потулване на истината. И така, вагонът беше разкрит и трябва да помогне за разясняване на обстоятелствата.

И китайският премиер Вън Дзябао се наложи да обяснява, че болест го е задържала да не отпътува по-рано към мястото на нещастието. Блогъри обаче разкриха, че премиерът не е бил чак толкова болен, защото по същото време е приемал официални гости в резиденцията си.

Как партията ще се справи със заплахата за своята могъща цензура, все още не е ясно. Коментари в държавните медии се оплакват от "слухове" и "погрешни информации" и натискат за по-строг контрол на микроблоговете. От друга страна обаче дори и партийният орган The People's Daily признава, че Weibos-ите може да служат за това, "да се запознаем с грижите на народа и да решим проблемите му".