КФН: Инвестирането на Сребърния фонд в ДЦК може да ни понижи рейтинга*

Инвестирането на средства на Сребърния фонд в български ДЦК означава финансиране на държавния бюджет със средства от Фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) и би довело до нарушаване на финансовата стабилност, се казва в официална позиция на КФН.

Възможните последици от подобни действия са понижаването на кредитния рейтинг на държавата, повишаване на рисковата премия на страната и увеличаване на лихвените проценти, по които се финансира правителството и частния сектор, предупреждават от Комисията за финансов надзор.

Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК.

От една страна, в качеството си на емитент, Министерството на финансите ще цели постигането на възможно най-ниска доходност при пласиране на нови емисии държавни облигации. От друга страна, в качеството си на управляващ Сребърния фонд, Министерството следва да цели реализирането на по-висока доходност.

КФН счита, че превръщането на Сребърния фонд в кредитор на правителството и използването на средствата му за покриване на бюджетен дефицит за недопустимо.

Инвестирането на средства от Сребърния фонд на българския капиталов пазар, който се характеризира с ниска ликвидност, ще доведе до деформации на ценовите нива при придобиване, съответно продажба на ценните книжа, като и в двата случая отклоненията ще бъдат неблагоприятни за Сребърния фонд и стабилността на бъдещите пенсии на населението.

Съществува реална опасност, инвестирането в ценни книжа на български предприятия да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, което създава предпоставка за прилагането на подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се от икономически обоснованите.

КФН препоръчва договарянето на по-висока лихва за депозитите на Сребърния фонд в БНБ, включително чрез удължаване матуритетите на тези депозити.

От КФН алармират, че създадената Държавна консолидационна компания (ДКК), чрез която се приватизират държавни предприятия и остатъчни дялове пренасочва средствата, които биха постъпили в Сребърния фонд към Държавния бюджет. Пример за това е, че приходите от продажбата на държавните дялове от по 33% в ЕВН България Електроразпределение и ЕВН България Електроснабдяване няма да постъпят в Сребърния фонд.

Комисията за финансов надзор изразява становището, че гореизброените проблеми при управлението на средствата на Сребърния фонд представляват:

- подмяна на основната цел и предназначения на фонда;
- нерешаване на проблемите с обслужването на външния дълг на страната;
- биха довели до пазарни деформации;
- ще намалят доверието на чуждестранните инвеститори;
- биха представлявали сериозен конфликт на интереси по отношение на Министерството на финансите;
- биха се тълкували като нарушение на Конституцията на ЕС, което води до наказателни процедури, финансови санкции и репутационни рискове.

Вижте официалната позиция на Комисията за финансов надзор във връзка с ползването на средствата от Сребърния фонд и потенциални рискове за българската икономика, приета на заседание на КФН, проведено на 07.03.2012 г.

Вижте становището на КФН във връзка с проект на Решение на Министерски съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

* Статията е актуализирана на 12.04.2012 г. с публикуваните същия ден официална позиция и становище на КФН по темата, които са достъпни чрез горните линкове.