Стъпка по стъпка към европейската газова диверсификация

Към края на 2016 г. газопроводът Трансанадолския газопровод (TANAP) преодоля важна цел - половината от трасето на турска територия вече е изградено. Тръбите са основата на подкрепяния от Европа проект за Южен газов коридор, който ще донесе природен газ от Каспийския регион на Стария континент заедно с Трансадриатическия газопровод (TAP), който преминава през гръцка територия.

Пътят на TANAP в Турция е с дължина от 1 850 километра  - от границата с Грузия до границата с Гърция. Половината от това трасе вече е преодоляно, става ясно от публикация в Ройтерс.

Междувременно по план е и изпълнението на строителните работи по TAP в Гърция. В края на ноември бяха изградени 110 километра от 550-километровото трасе на газопровода на територията на южната ни съседка. Общата дължина на ТАР, преминавайки през Гърция и Албания, е 878 километра.

Плановете са първите количества газ по Южния газов коридор да потекат през 2018 година - от находището Шах Дениз II в Каспийско море до Турция, а две години по-късно и Европа ще може да получава първите доставки. Така на континента ще има още един източник на газ и зависимостта от Русия трябва да започне да намалява.

На този фон руският газов гигант "Газпром" съобщава за рекордни доставки през 2016 година. Търсенето на газ в първите дни на 2017 година е много голяма заради необичайно ниските температури. Така и доставките на газ от Русия и Норвегия са пикови.

Данните са доказателство, че зависимостта на Европа от руски газ засега остава голяма - делът на суровината в общия внос е около 32-33% през 2016 година и очакванията са, че няма да намалява в следващите години, въпреки заявките за диверсификация, пише Газета.ru, позовавайки се на коментар на Алексей Гривач - зам.-ръководител на руския Фонд за национална енергийна сигурност.

"Газпром" съобщи, че доставките за Европа през миналата година са с над 12% по-големи до почти 180 млрд. куб. метра. Но финансовите показатели са далеч от определението рекордни. По данни на Института за енергетика и финанси през 2016 година руската компания ще отчете значително по-ниска печалба от износа на газ от пиковата 2008 година. Тогава компанията получи 69,1 млрд. долара приходи от износа на газ, а през 2016 година те са с 55% по-ниски.

В последната година обаче цената на газа намаля, което всъщност е и катализаторът на търсенето в Европа. На Стария континент отново заработиха газовите централи - например в Гърция, която увеличи покупките на суровина с 35% през миналата година.

2016 година започна с цени на газа от около 200 долара за 1000 куб. метра, но през лятото, когато и потреблението е по-слабо, клиентите на "Газпром" плащаха средно по 150 долара за 1000 куб. метра. Зимата възстанови нивата до около 180 долара за 1000 куб. метра.

Какво ще се случи с цената на газа през 2017 г. ще зависи от петролните пазари.

Очевидно е - макар и цената на руския газ в момента да е по-ниска, ЕС не се отказва от плановете си да намали зависимостта си от Русия в този сектор. Много членове на общността се обявиха против плановете за "Северен поток" 2, а тази позиция принуди и Германия да изчака окончателно становище дали газопроводът противоречи на европейските правила.

В Русия обаче не губят надежда и обясняват своя оптимизъм със състоянието на украинската газопреносна мрежа. Дори и страната да запази транзита, тя няма да може да гарантира безопасното преминаване и доставки в Европа, смятат руски експерти.

Пазарната конюнктура също е в полза на "Газпром". Благодарение на по-ниските цени, макар и със спадащи печалби, компанията успява да задържи, а даже и да увеличи малко, дела си на европейския газов пазар. Но и самата компания вече предупреждава, че втечненият газ от САЩ не бива да се подценява като конкурент.

Цената му в момента е по-висока, обаче все още не е ясно каква политика ще поеме новоизбраният американски президент Доналд Тръмп. В своята предизборна кампания той обеща силна подкрепа на местния добив на енергийни ресурси, което вероятно ще свали цените и ще накара американските компании да се огледат за пазари.

Един от бъдещите проекти е край гръцкия пристанищен град Александруполис, по който газ от САЩ може да захрани и Балканския полуостров.

Подобен терминал е възможност (чрез връзката IGB Комотини - Стара Загора) и България да получава втечнен газ. По българското крайбрежие не могат да бъдат изграждани терминали за регазификация на газа, тъй като Турция не допуска преминаването на танкери през Босфора.

ЕС крие и още един коз - находищата в Средиземно море и ще бъде интересна тактиката, която Москва ще предприеме за тях. 

На практика 2017 година и 2018 година ще бъдат много показателни ще успее ли Русия да запази своята роля на газовия пазар в Европа , а Европа от своя страна - да реализира плановете си за диверсификация на доставките. Процедурата е в ход и за двете страни, а стъпките - по план.