Навлиза ли Европа в опасна нова епоха на нестабилност? От разгара на Студената война със Съветския съюз континентът не е изглеждал толкова уязвим за враждебни сили, пише Саймън Тисдал в свой коментар за вестник "Гардиън".
Натрупването на външни заплахи и вътрешни разделения, съчетано с отслабващия съюз за сигурност със САЩ, безмилостната руска подривна дейност и войната на жадния за власт Китай срещу западните ценности разкриват фундаментални стратегически слабости.
Европа все повече прилича на обсаден демократичен остров в един анархичен свят, където надигащата се вълна от авторитаризъм, безнаказаност и международно нарушаване на правилата заплашва да я залее. Някои европейски лидери разбират това, по-специално френският президент Еманюел Макрон, но дългосрочните политически решения все им убягват. Например, използването на мигранти от страна на беларуския диктатор Александър Лукашенко за натиск върху ЕС е възмутително.
Говорейки за главорези, продължаващото сплашване на Украйна от руския президент Владимир Путин рискува да причини всеобхватни проблеми. Последното струпване по границата на над 100 000 руски войници може да е дрункане на оръжие, подобно на провокациите в Донбас и Черно море миналата пролет. Ако не е, Европа ще може да обвинява само себе си. Настойчивостта на Путин произтича пряко от фактическото европейско съгласие с незаконното анексиране на Крим през 2014 г.
Нестабилността в периферията на Европа се простира до Балканите на фона на добре обосновани опасения, че Босна и Херцеговина се връща към конфликт 26 години след Дейтънското мирно споразумение. Възраждащият се етнически национализъм, олицетворен от сепаратисткия босненски сръбски лидер Милорад Додик, се подхранва от Белград и Москва.
По-голям, стратегически проблем е неспособността на ЕС да изпълни обещанията за по-тясна интеграция с региона.
Отношенията на Европа с Турция - ключов пазач срещу мигрантите, също са нефункционални, отчасти благодарение на Реджеп Тайип Ердоган, нейният президент. Когато миналата година той заплаши членките на ЕС Гърция и Кипър, Макрон изпрати военноморски сили в източното Средиземно море. Останалите в Европа седяха със скръстени ръце.
Ердоган се намесва и в Украйна, и в конфликта между Азербайджан и Армения, който се разгаря отново. И все пак Брюксел му плаща, за да задържа бежанците от Близкия изток, така че едва ли смее да предизвика още напрежение.
Порочният кръг от нестабилност, притискащ Европа, е нещо повече от действителен или потенциален въоръжен конфликт. Една от по-големите дилеми е миграцията. Въпреки тежката сирийска бежанска криза от 2015 г., ЕС все още няма договорена обща хуманна политика по въпроса. Това гарантира повече проблеми в бъдеще.
Един от основните възразители, по ирония на съдбата, е Полша, която отхвърля квотите за мигранти. Изправени пред граничен хаос, нейните лицемерни десни лидери, които, като унгарския премиер Виктор Орбан, са в ожесточена битка с Брюксел по въпросите на върховенството на закона и демокрацията, призовават за солидарност от ЕС.
11:20 | 14.09.22 г.
